Има такива избори

Доц. д-р Николай ДИМИТРОВ,
социален психолог

Социолозите пак не познаха. Оставям настрана "клиентоориентираните" проучвания на услужливите агенции, които всяка партия показваше като "единствено достоверните", и които - естествено - сочеха, ако не победа, то поне ролята на "непреодолим фактор". Такива има винаги. Не толкова понеже "и социолозите деца хранят", а заради надеждата на партиите да привлекат избиратели. Никой не иска да залага на губещ кон, нали...?

"Ние в чужбина не работим"

Не познаха и съвестните социолози. Не защото не могат по-добре. Поведението (включително бъдещото) е въпрос на нагласа. Другите му два компонента са знанието и емоцията. Знанието почти не влияе на поведението, за сметка на емоцията, а социолозите опитват да мерят бъдещо поведение ("ще гласувам"), като изследват актуална емоция ("харесвам партията/лидера"). Което, апропо, е единственият смислен начин, но телевизионна врачка би познала повече... Особено при тукашни извадки.

И в това е вторият проблем: колкото и да се стараят, при проучване на електорални нагласи в държави със странни политически системи и склонна към репресия държавна власт нещата не може да станат "по учебник" - на въпроси за политическия си избор хората избягват да отговарят и стават извадки "според отзовалите се". В нашия случай - "според престрашилите се". А сред тях преобладават две групи: "гордите привърженици" и "здравословно предпазливите". Виждали сме го вече: в първите години на демокрацията предварителните данни и екзитполовете показваха, че БСП, едва ли не, "едвам влиза", а крайните проценти я изстрелваха напред. Защото мнозина се срамуваха, даже страхуваха, да отговарят честно при анкетите, защото беше опасно да признаеш, че си "червен боклук". Помните, сигурен съм... И съм сигурен, че и сега е имало хора, които - като им се е изпречвал някой на улицата или им е звънвал бодър гласец с "Обаждаме се да ви питаме за изборите", са се озъртали за съмнителен микробус или са се ослушвали за странен шум в слушалката.

За още един проблем на данните кротко призна сутринта след избора шефката на водеща агенция: "Ние в чужбина не работим". Никой не се сети да слага в сметките и вота от там. 

А някои работят и в чужбина

Приятел зададе във Фейсбук резонния въпрос: "Защо емигрантите и гурбетчиите имат връзка с родината само през този канал (Слави Трифонов - б.м.)?". А отговорът е прост: защото Слави години наред (ако не броим чат-пат някоя "пайнерка") беше единственият, който отиваше лично при тях и им беше носталгично-разгневяващата връзка с нас там. Но беше и единственият, който, през говор и песни, изразяваше недоволството на зрителите си тук... И не, гласоподавателите на "Има такъв народ" не са глупави или "чалгари". Не може едни и същи хора, като гласуват за теб, да са елит с "изискан политически вкус", а щом гласуват за другиго - да са простаци! И не, тези, които не са гласували, не са "предатели". Първо - и отказът от гласуване е електорално поведение. Същото, както когато гласуваш "Въздържал се". Проблемът тук е, че се въздържат не тези, на които им е все тая кой ще е, понеже и едните, и другите ще работят (освен за себе си, естествено) и за общата ни държава. Тук на "въздържалите се" е ясно, че и едните, и другите ще работят (в най-добрия случай) основно за себе си. И е най-малкото тъжно, че от неделя гледаме упорито "дистанциране на интелектуалния елит", в лицето на социолози, политолози, политически психолози, случайни антрополози и още по-случайни анализатори, от - О, ужас! - несвестните плебеи, които не знаят какво правят и избират - О, ужас! - "неизисканата чалга"... Първо: като че те се будят с Шостакович и заспиват с Шопен! Второ: Слави не победи заради друго, а защото беше единственият:

1. Когото хората познават и виждат, че (засега) спазва устойчива линия на поведение. Добра или лоша, изискана или не - друг въпрос. Но я спазва.

2. Когото вече са виждали като "борец против статуквото", от какъвто имат нужда (ако от Виденовата зима помним някого, това е Слави като лице на протестите), ако някой е пълнил "Цариградско шосе" заради митинг след 1989-а - това е Слави с концерта за референдума си. И другите партии даже трябва да са му благодарни, че и лани не направи концерт и се въздържа да яхне вълната на протеста.

3. С кратка, точна и "лесно смилаема" програма. 

Ооо, Пепи...!

Да чухте подробна програма от другите? Ама било популизъм! А да чухте от другите друго, освен популизъм? А да сте чували друго от който и да било друг управленец, когато и да било и където и да било?! Всеки един - от главатаря на кварталните пубери до директора на мултинационалния гигант през кандидата за селски кмет - знае, че масите се водят с популизъм и лозунги. Разликата е, че в добрия случай групата издига (или оставя да се самоиздигне) лидер, който е най-вероятно да ги доведе до успех в общия (!) им проект (от обира на кварталната баничарница до изстрелване на ракета през "измъкването от блатото" или запазването на статут на свръхсила). Защото всички - и той, и те - имат обща посока към обща цел!

И понеже всичко се свежда до общуване и умение да увличаш след себе си, това неизбежно включва и "разтягане на локуми", и "кухи фрази", и популизъм. Изгледайте реклама на кренвирши - дали ще видите професорка от хранителния институт, изброяваща съставки и говореща за технологията на производство, или ще е "руса бамбина", сучеща букли под сластния поглед на коцкаря от кварталната бакалия. И кое от двете ви продаде по-добре моите кренвирши?! 

Политиците ни правят пиар без маркетинг, пускат "продукта", без да проучат пазара. Поне за да изпратят правилните послания. А Слави и хората му го правят от години и познават пазара и "клиентите" си до съвършенство. И все повече си мисля, че чисто биологичният им инстинкт за самосъхранение ги спря да не играят за пълна победа.

Каквото посееш - това ще пожънеш...

В неделя партиите обраха плодовете от реакциите си на летните протести. От това, че едни "готови, топли-топли хора", чакащи само някой да ги поведе, чакаха твърде дълго. И когато най-накрая някой се "престраши", дойде и разочарованието: "Е, заради тези точно ли беше всичкият ни гняв?!". А те, освен че закъсняха, изглеждаха не като предводители, а като "кварталните кибици". И за капак - Мая Манолова... Не ме разбирайте погрешно - яд ме е, защото (ще го кажа така) "аз достатъчно силно й симпатизирам"! Но тя има отчайващо спешна нужда от имидж екип. Образът на сприхава съседка за омбудсман е идеален: друг да вдига патардията, в името на твоите права. Но за лидер на партия, с която да се идентифицираш, е самоубийствен!

По същия начин: защо всички решиха, че "пичовското говорене" или "махленски непукисткото перчене" са неизбежно печеливша комуникационна формула? Кому е нужен втори Борисов, като вече има такъв?! БСП отдавна го изпробва с Татяна Дончева, вижда се какво става с Мая Манолова, но упорито се опитва да го прилага отново. И ако не се опомнят навреме и не приемат, че две глави (особено експертни) мислят по-добре от една - нещата на "Позитано" ще свършат, както на "Раковска" преди години. Защото политиците в "държавите с традиции" знаят, че са само актьори в ръцете на екип от сценаристи, режисьори, гримьори... И за да успеят, трябва да правят само, единствено и точно това, което им кажат.

Трифонов заради това печели (от публика до гласоподаватели): защото знае, и видимо е в мир със себе си, че дори и като водещ е само "лице на общи усилия", колективен проект. Още се шушука, че при Маргарет Тачър е ходил преподавател по актьорско майсторство, за да овладее гласа си, иначе писклив и неприятен. А тук: "Ти мен няма да ме учиш!" - казва родният политик, и туря жената за пиар, а балдъзата - за шеф на кабинета, за да е рахат.

Послеслов

Всеки мениджър знае, че не е важно колко си изхарчил, а колко си спечелил. Ако сметката не излиза - вината не е в клиентите. В политиката е същото: не е важно колко гласове са ти взели, а колко си привлякъл...