Има опасност от скрита приватизация на печатницата на БНБ

Румен Гечев е роден на 4 октомври 1956 година в Червен бряг. През 1980 година завършва УНСС в София, където след това започва да преподава. От 1995 до 1997 година е вицепремиер и министър на икономическото развитие в правителството на Жан Виденов. През настоящата година е избран за народен представител в 42-то НС от Коалиция за България. Заместник-председател на парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм.

Цитат
"Печалбата е основна цел на бизнеса, а не на БНБ"


През юни от БНБ съобщиха, че "Печатница на Българската народна банка" АД (ПБНБ) успешно е постигнала договореност за създаване на съвместно дружество за производство на банкноти в България с един от най-големите производители на банкноти в света "Франсоа Шарл Обертюр Груп" (ФШОГ), Франция. ФШОГ е основана през 1842 г. и произвежда банкноти за 70 държави.
Със започване на дейността на новото дружество се предвижда да бъде натоварен максимално наличният в ПБНБ капацитет за производство на банкноти и тази дейност да бъде допълнително разширявана и развивана в следващите години. ПБНБ ще участва в съвместното дружество чрез непарична вноска в капитала под формата на съществуващото старо оборудване за производство на банкноти, срещу което ще придобие 30% от капитала. ФШОГ чрез дъщерното си дружество "Франсоа-Шарл Обертюр Интернасионал" С.А., Белгия, ще инвестира в новото българско дружество като парична вноска над 22 млн. евро за обезпечаване на бъдещата дейност и разрастване, срещу което ще придобие 70% от капитала.
Съвместното дружество ще бъде регистрирано в София и трябва да започне дейност до края на август 2013 г. От БНБ съобщиха още, че новото дружество ще бъде изключително насочено към производство на банкноти.


- Проф. Гечев, БНБ огласи информация за вече приключили преговори за създаване на съвместно дружество между печатницата на БНБ и дружеството "Франсоа обертюр груп". БНБ осигурява ли достатъчно приходи от своята регулаторна и надзорна дейност и защо тогава е необходимо създването на подобно дружество?
- За тези намерения научихме от интернет страницата на БНБ, където в прессъобщение от 19 юни се дава информация за тази предстояща сделка. Преди промените левът се печаташе в бившия Съветски съюз, а от началото на 90-те години - в немска печатница. Печатницата на БНБ бе открита през 1998 г. и след това нашите пари се печатат изцяло в София. Това дава възможности за непосредствен контрол върху цялостния процес на емитиране, печатане и обращение на българския лев. Вероятно и разходите по печатане са по-ниски в сравнение с външни поръчки. Все пак става дума за стратегическо производство, свързано с националния ни суверенитет. Затова в случая едва ли може да става дума за търсене на някаква добавъчна печалба. Печалбата е основна цел на бизнеса, а не на регулаторните и надзорни държавни институции. Затова тази сделка изглежда  рискова.
- Може ли това да се счита за скрита приватизация на печатницата на БНБ?
- От информацията на БНБ става ясно, че само 30% от капитала на новото дружество ще бъде под контрола на печатницата на БНБ, а 70% остават за белгийската фирма "Франсоа-Шарл Обертюр Интернасионал"С.А., която е дъщерно дружество на регистрираната във Франция "Франсоа-Шарл Обертюр Груп". Това съотношение поне за мен поставя повече въпроси, отколкото отговори. Фактът, че под наш контрол остават по-малко от 34%, означава че новото дружество може да увеличава капитала си, когато сметне за необходимо. Проблемът е, че с увеличаването на общия капитал делът на държавното акционерно дружество "Печатница БНБ" може да слезе до символични нива и да имат глас само примерно за организацията на Коледните празници. Вярно е, че БНБ би могла да участва с пропорционален дял в това увеличение на капитала, но това не е сигурно. На евентуалния отговор, че БНБ винаги ще има пари за съответно участие в нарастването на капитала, си задаваме въпроса: ако това е така, защо още сега не вложи повече средства за 51% или поне до блокиращата квота от 34%? Тук нещо не е наред и опасността от скрита приватизация е напълно реална. Защото е възможно, чрез увеличение на капитала само от страна на белгийците, да се получи пълен контрол върху българския дял. Всъщност и при сегашната структура на капитала контролът е изцяло техен. Това, че ще имаме един от 5-те членове на Съвета на директорите, не означава нищо, защото решенията ще се взимат с 3 гласа.
- Има ли икономическа обосновка за приватизирането на такава стратегическа дейност на страната?
- Предполагам, че ако се разшири дейността на печатането на пари и други ценни книги чрез външни поръчки, и ако се разшири и модернизира оборудването, би било логично да очакваме по-голяма печалба. Но питам: дотам ли я докарахме, че да възлагаме генерирането на печалба на най-стратегическата ни печатница? И какво губим, като се има предвид, че в проектоустава на новото дружество като дейности се включват не само печатането на пари, но и други ценни книги и всичко останало, което не е забранено от закона. И щом няма да имаме думата в управлението, коя е гаранцията, че утре това търговско дружество няма да откаже да печата парите ни заради по-печеливши поръчки. Тогава ще се върнем в точката, откъдето сме тръгнали.
- Бе съобщено, че нашето участие ще бъде под формата на апортна вноска със "старо оборудване", оценено на около 19 милиона лева,     представляващи тези 30% от капитала на новото акционерно дружество.
- Няма как да е толкова старо оборудването, щом като е закупено в края на 90-те години. Все пак моралната амортизация на печатарската техника не е като при електрониката. Освен това, знам от сигурни източници, че през последните години е купувана и съвсем нова техника, при това за милиони евро. Вижте, нека се позовем отново на здравата логика. Ако оборудването е "старо", както лансира тезата си БНБ, по каква причина "един от най-големите производители на банкноти в света" ще приеме като апортна вноска българското "старо оборудване"? Да не би да планират създаването на музей на печатарската техника или не съвсем? Прави впечатление и това, че въпросната водеща фирма "за първи път в 170- годишната си история ще печата пари извън Франция." Похвално, точно в България и заради старите машини? Или заради нещо друго? Интересен е и друг факт. Защо новото дружество се прави не пряко с френската фирма, а с нейното поделение, регистрирано в Белгия, което според тази информация досега не е печатало пари. И тук въпросите са повече от отговорите.
- Тази смесена фирма с основно чуждо участие ще работи в стратегическата държавна печатница. Как ще коментирате този факт?
- Този въпрос също заслужава специално внимание. От публикуваната информация е видно, че адресът и физическото разположение на новото частно дружество, при това с чуждестранен собственик, ще бъде на територията на държавната фирма "Печатница БНБ". Две дружества в един и същи двор. Цялата инфраструктура, охраната и т.н. ще е грижа и вероятно за сметка на държавната фирма. Нещо повече, договорът предвижда към новата фирма да се прехвърли целият персонал на държавната печатница, ангажиран досега с печатането на пари. Не е ли странно, че една по същество чужда фирма ще осъществява дейност в стратегическа държавна фирма, в т.ч. с очакванията за печатане на бъдещите бюлетини за изборите, на държавни ценни книжа и т.н.
- Не трябва ли БНБ да преосмисли решението си за приватизирането на печатането на левове и извеждането му в нова фирма с преобладаващо чуждо участие?
- Управителният съвет на БНБ има суверенното право да взема решения в рамките на правомощията си. Парламентът не е страна в този процес. Но изнесената предварителна информация от БНБ не е убедителна и поставя редица въпроси, свързани с националните ни интереси. Изрично искам да подчертая, че тук не става дума за формата на собственост, защото в редица страни печатането на национална валута се прави от частни печатници. Така е и в САЩ, но там и Централната банка е частна. Впрочем водена от мен правителствена делегация имаше възможността да посети "Американ Бенкноут Къмпани" в Чикаго през 1995 г. Но това е вероятно единственият частен бизнес, който се намира под прекия физически контрол на държавата - мониторинг и тотален контрол пряко от ФБР. В много страни печатането на пари се осъществява от дъщерни фирми на централната банка или в съвместни дружества с преобладаващ контрол на местната държава. Така е в Австрия, Канада, Хонконг, Индия, Австралия и редица други. По-голямата част от емисиите на евро се печатат в печатници на националните централни банки, но също и от някои частни фирми. Важно е да се отбележи, че в преобладаващия брой страни Централните банки запазват печатните мощности за валута, независимо от възлагането на част от поръчките на частни фирми. В крайна сметка цялата разглеждана процедура следва да бъде преосмислена и разчетена в детайли. Както се казва в хубавата нашенска поговорка "Три пъти мери, един път режи".