Има ли защитен рефлекс срещу глобална опасност?

Последните събития в Ирак с рухването на контрола на Багдад върху Северен Ирак вследствие завземането от страна на екстремистката ислямистка групировка "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) на втория по големина град Мосул и обявяване на цел като създаване на шериатска държава (халифат) на територия от Сирия и Ирак отключиха страховете не само за разпад на страната, но и за крайно дестабилизиране на целия регион. Геополитически сили са принудени да предприемат стъпки за диалог с довчерашни противници, за да спрат насилието и опасността от разрастване на религиозна война и терор с непредвидим край. Великобритания например възстановява дипломатическите отношения с Техеран. САЩ преговарят с ирански представители. Интересите на Иран, Турция, странно, но и Сирия, Израел, както и на страните от Залива се преплитат отново, но някак в различен вариант. За пореден път сунити воюват с шиити, но и сега мирисът на нефт и парични потоци придружават действия и нови договорки. Зловещи убийства и терористични актове съпътстват напредъка на ИДИЛ (сунити) към Багдад, докато деморализираната иракска армия не е в състояние да даде отпор. Премиерът шиит, Малики, подкрепян от Иран, твърдеше, че е гарант за запазване целостта на Ирак, но цялата му корумпирана и деструктивна на практика политика настрои голяма част от хората (предимно сунити и кюрди) срещу управляващите в столицата. САЩ вече дават сигнали, че искат смяната му.
Фактически независим Иракски Кюрдистан изгради, благодарение на нефтените кладенци в своя район, благоденстващ столичен град Ербил и процъфтяващи планински селища, които ясно се открояват на фона на опустошения след войната от 2003 г. Багдад. В събитията от последните дни кюрдски бойци от т.нар. армия "Пешмерга" на Иракски Кюрдистан не си загубиха времето в ослушване и за часове решиха териториални спорове с централната власт в Багдад, като завзеха град Киркук и околността, т.е. увеличиха територията си с 40 процента. А това е богат на петролни залежи район, който е паднал в ръцете на кюрдите без стрелби и жертви. Просто не е имало никой срещу тях и това без съмнение им открива път към старата мечта за официално независима държава Кюрдистан. Едва ли споразумението за единство на Ирак ще остане в сила след такива действия, но има значение, че срещу кюрдските бойци ще стои точно ИДИЛ. Самите кюрди едва ли са забравили, че по времето на Саддам Хюсеин е имало етническо прочистване и в техните селища са били заселвани араби сунити с цел достъп до кладенците и съответно контрол. На този етап не е ясно какви ще са отношенията с ИДИЛ, с Багдад, с външните сили и натиска на играчи с интереси като САЩ, Иран, Турция за стабилизиране на ситуацията, спиране на насилието и напредването на ИДИЛ към столицата на Ирак, но има вероятност и от война на иракските кюрди с ИДИЛ. Не бива да се забравя, че кюрдите са около 30 млн., населяват Ирак, Турция, Сирия, Иран, а нямат по решение на т.нар. велики сили своя държава. Днес те явно използват предоставения им шанс в Ирак, но едва ли някой може да предскаже точно какво ще произлезе в крайна сметка от такова развитие на събитията.
Няма как тези събития да не рефлектират и в съседна Турция, която винаги е имала своя политика по отношение на "нашите" кюрди, воювала е с Кюрдската работническа партия (ПКК), давала е жертви, но е имала и постоянна връзка с "чуждите". Каквото и да значи това. Известни са например договорките за износ на петрол директно от Иракски Кюрдистан за Турция, подписани от лидера там Барзани. Премиерът Ердоган дори създаде специална програма за решаване на десетилетния "кюрдски въпрос", даде възможност за употреба на кюрдски език, за създаване на кюрдска телевизия, в Меджлиса има депутати-кюрди и т.н., а напоследък обяви, че разчита на гласовете на кюрдите за спечелване на предстоящите президентски избори. Независимо че още не е обявил официално своята кандидатура за участие в тези избори. Преговорите с намиращия се в турски затвор кюрдски лидер Йоджалан са интензивни и несъмнено при дадени условия. При тази обстановка в региона, в съседен Ирак, където поредната екстремистка ислямистка групировка като ИДИЛ води боеве на равна нога с редовна армия, заплашва с убийства, включително на краля на Йордания, обявява стремеж за образуване на шериатска държава, Анкара няма как да остане само наблюдател. Още повече, че възможността за разпад на Ирак е реална, а последиците са непредвидими. Предстоящите през август президентски избори вече имат и друга цел - укрепване на политическата стабилност в страната с избор на силен човек, харизматичен авторитетен лидер, който е в състояние да води геополитически диалог и да отстоява интересите на модерна ислямска демократична държава, каквато претендира да е Турция. Държава-пример, както твърдят в самата Турция, за размирния ислямски свят на Близкия изток, заплашен от ескалацията на радикалните ислямистки организации. Независимо от фона на масовите протести в страната по различни поводи и съществуващото недоволство на светски настроените граждани. Кой друг освен Ердоган може да е тази личност!
Може би затова и главните опозиционни партии в страната, НРП и ПНД, обявиха изненадващо за свой кандидат за президентския пост човек, който, меко казано, породи нелицеприятни дебати сред обществеността, най-вече сред светски ориентираните граждани. Сигурно в стремежа си да спечелят на своя страна част от силно религиозните мюсюлмани, които по принцип вече 10 години подкрепят партията на Ердоган, ПСР, сега Бахчели (лидер на ПНД) и Калъчдароолу (НРП) издигат срещу Ердоган (ако е той?) Екмеледин Ихсаноглу, бивш председател на Организацията за ислямско сътрудничество. Местните избори от 30 март показаха, че когато е разединена и няма общи кандидати, опозицията губи. Сега две от опозиционните партии са се споразумели за общ кандидат, но веднага изникват въпросите кой е той и защо е посочен за кандидат. В сложната конюнктура в страната и около нея Ихсаноглу се възприема като човек, забъркан в събития в арабския свят и ислямските организации, а подозренията, че е направляван от САЩ, Саудитска Арабия и че е в отлични отношения с Ердоган, направо взривяват опозиционно настроените турци. Особено онези, които се наричат "кемалисти". Експерти твърдят, че го подкрепят и привърженици на движението на Фетулах Гюлен. Той самият казва, че изборът му за кандидат-президент е в духа на помирение, от което нацията се нуждае и желае, и че това е стъпка за осигуряване на мира и стабилността в страната. Той е роден в Кайро, не е ясно за обществеността кога е станал турски гражданин и как е станал професор, но е завършил университет в Айн Шам и Ал Азхар, специализирал е в Англия, става доцент в Анкарския университет, работи като директор на Научен и културен изследователски център за ислямска история, свързан с Организацията за ислямско сътрудничество, който е финансиран от Саудитска Арабия, и то чрез посредничеството на извършилия военен преврат Кенан Еврен, и т.н.
Някои опозиционни лидери не крият, че ако това е окончателната кандидатура, опозицията се самоубива, защото "нито един националист, кемалист, алевит или просто светски човек няма да даде гласа си за този кандидат-президент". Председателят на Работническата партия, Перинчек, дори посочва, че "отвъд Атлантика и в Саудитска Арабия празнуват, и то чрез ушите на Калъчдароолу и Бахчели". От опозиционната НРП съобщават, че "са се отворили за исляма, след като са отворени и надясно", а от управляващата ПСР са убедени, че "това е успех за опозицията в Турция". Всъщност сред групите на НРП и ПНД в Меджлиса реакцията като цяло е отрицателна и обвиненията са, че не е имало обсъждане в самите партии, че "това е награда за тези, които искат да закрият партията на Ататюрк", и са изненадани защо не е издигнат Дениз Байкал, НРП, каквито сондажи е имало. Определено обвиненията са свързани с личностите на Калъчдароолу и Бахчели, които по този начин се стремят да запазят постовете си на лидери съответно в НРП и ПНД, но дали така ще се спасят самите партии от разделяне, никак не е ясно. А дали тази кандидатура е проект на Запада и прокарване на американо-саудитски интереси, е още по-неясно. При всички случаи, ако Ердоган е кандидат, той няма да има проблеми с Ихсаноглу. Може би това е и причината австрийската преса да запази мълчание във връзка с неофициалното посещение на Ердоган във Виена, където той ще агитира свои сънародници да го подкрепят на президентските избори през август. В Австрия само младият външен министър Курц направи изявление, че Ердоган не би трябвало да разделя австрийската общност, защото интеграцията е чувствителен въпрос. "Едно погрешно изказване ще ни върне назад и ще отрови климата. Ердоган трябва да каже на тукашните турци да учат немски и да са верни на Австрия". Курц е допълнил, че ако направи изказване като в Германия, това ще е във вреда на турците в Австрия. Толкова.
Обстановката се промени след самото "частно" посещение на Ердоган във Виена, защото речта му пред турската общност там бе в деня на християнски празник и това отприщи негативни коментари в цялата австрийска преса. Тя подлага на определени критики действията на дипломатите и самото правителство относно присъствието на Ердоган в австрийската столица. За австрийците може и да е новина, но на Балканите се познават подобни прийоми като например търсенето на връзка с далечно минало, за да се обединяват турски граждани към великодържавни интереси. В речта си във Виена Ердоган е определил днешните турци там като наследници на Сюлейман Велики (първа обсада на Виена през 1529 г.) и Кара Мустафа - онзи, който е предвождал турците във Втората обсада на Виена през ХVI век. Според него "никой не трябва да се страхува от нас, ние сме тук, за да завладеем сърцата на виенчани", както и "вие може да се гордеете с такава Турция", защото, представете си, тя внасяла шоколад от Европа, пък сега произвежда хеликоптери и строи гигантски летища. Ердоган е призовал Европа да се освободи от предразсъдъците към Турция и да я разглежда обективно, защото Европа не е само при Дунав и Ефрат. При наличната експлозия на екстремистките ислямски организации в региони около Европа, нахлуването на джихадисти в столиците на европейските страни, които набират "доброволци" за войни в Близкия изток, тези думи звучат най-малкото недобронамерено. На призивите на външния министър Курц Ердоган отговаря, че "турците трябва да учат немски, но да не се асимилират" и това не само гневи медиите в Австрия, но предизвиква критични реакции към дипломатичното мълчание на институциите във Виена, които, както винаги, са в плен на европейски правила, ценности и протокол. Думи като "страхливо мълчат австрийските политици" или "Ердоган ни обяснява културно какво е война" съвсем не кореспондират с обяснения на официалните власти за "няма нужда от паника, това са отделни случаи". Някои вече говорят за медийна истерия, защото австрийците наистина трудно могат да приемат да се произнасят провокативни думи в ден на християнски празник и това според тях е повече от предизвикателство. Още повече, че решения за създаване на религиозно турско училище в сърцето на Виена, подкрепено от Ердоган, след като вече има образование за имами в австрийски университет, допълнително настройват обществото негативно към подобна политика. Тя е определена от наблюдателите като "неопределена австрийска политика". Друг е въпросът с Ердоганови изявления при австрийското му посещение като "границите, определени след Първата световна война, не са донесли мир в Близкия изток".
При такива събития и предвид настоящата ситуация в самата Турция логично е да се направи извод, че смяна на властта по всяка вероятност няма да има, независимо от променената обстановка след масовите протести по различни поводи и разделението в обществото по линията светско/религиозно. Младите хора не припознават старите опозиционни партии като носители на съвременни идеи, модерни виждания и съзидателни, обединителни каузи в името на европейски ценности като лична свобода, борба с авторитаризма, корупцията, "меката ислямизация" и т.н. Обединението на леви, истински проевропейски социалдемократически партии, кюрдска опозиция, привърженици на Гюлен, алевити (повечето членове на НРП) и т.н. на този етап не се е получило, а това е в полза на ПСР. На международното поле обаче на Турция й предстоят сложни стъпки, особено в Ирак и региона, а това отново е в услуга на Ердоган, защото него привиждат като силния човек. Независимо кои екстремистки ислямистки движения подкрепя и срещу кого. И независимо от определения като султан, параноик, диктатор и т.н. Неуспехи като тези с "Мюсюлманските братя" или битката с Асад са само нюанси в по-големи геополитически игри.
Дано наистина има идея за защитен рефлекс на човечеството срещу опасности като екстремистките ислямистки групировки, защото действията им стават неконтролируеми и териториите на техните прояви се разширяват! Ще стигне ли паричният поток от нефтените кладенци, за да се платят погубените човешки животи в името на една религия, която и да е тя? Въпроси, на които отново няма отговор. Поне на този етап.

Деца в бежански лагери близо до Мосул. Светкавичният и кървав напредък на бойците от "Ислямска държава Ирак и Леванта", които този месец завзеха няколко ключови града в страната, е принудил 1 млн. души да напуснат домовете си


Кюрдските бойци от "Пешмерга" поеха пълен контрол над Киркук и околността. Откриват ли събитията в Ирак пътя на кюрдите към мечтата за независима държава?


Ердоган, махай се от Виена! С такива плакати бе посрещнат турският премиер при посещението си във Виена
БГНЕС