Има ли шанс да излезем от батака в земеделието

Няколко години усилено се работи за подготовка на проект за Кодекс за поземлените отношения. От септември 2017 г. работата по него се ускори и след обществено обсъждане през юли и август 2018 г., в началото на октомври проектът беше внесен в НС. Комисията по земеделие на 10 октомври го обсъжда и намира за нужно той да бъде доработен. На 12.10.2018 г. НС, по предложение на Десислава Тaнева, връща проекта, като удължава срока за доработка и внасяне в НС до 28.02.2019 г. Основните мотиви за връщането са, че недостатъчно са засегнати въпросите за собствеността на земята, арендните отношения, опазване на земята и земеделското имущество, и как да се избегне наказателната процедура срещу България, предприета от ЕК поради забраната чужденци да купуват земя. Нищо лошо дотук. МЗХГ се заема с изпълнение на тези указания и на 17.12.2018 г. е обявило за обществено обсъждане допълнения проект с краен срок 17.01.2019 г. Наименованието на новия документ е Закон за собствеността, поземлените отношения и опазване на земеделските земи. Проектът е придружен с мотиви за внасяне и цялостна предварителна оценка на въздействието.

В проекта са направени значителни промени и допълнения, целящи подобрението на законодателния документ. Извършена е огромна по своите мащаби работа. Качеството на закона е несравнимо по-добро от предложения в началото на 2017 г. закон от адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", по който имаше над 300 забележки, но бяха платени авансово 100 хил. лв. и в края на краищата отиде да отлежава в прокуратурата. Нека това да тежи на съвестта на възложителя, сключилия договора и платилия сумата. 

Не си поставям за задача да правя подробна оценка на закона. Ще отбележа, че поддържам горещо идеята за се приеме подобен всеобхватен документ, регулиращ собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи. Ще се спра на някои основни неща, които липсват в законопроекта и съпътстващите го материали, и трябва да се добавят.

Ето конкретните ми предложения

Първо. Да се вземе под внимание резолюцията на ЕП от 27 април 2017 г., отнасяща се до актуалната концентрация на земеделска земя в ЕС и как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята. Тя беше подмината и при разискванията в НС на 19 септември 2017 г. Работната група е отразила само 2-3 регламента, което не е достатъчно. За приемането на тази резолюция са изложени над 40 мотива, превърнати в 42 регламента. Когато човек я прочете, остава с впечатление, че тя се отнася за нас. Това е така, защото сме в групата от няколко страни, където концентрацията на земя като собственост и ползване е взела застрашителни размери.

ЕП се тревожи, че едва 3,1% от земеделските стопанства в ЕС-27 през 2013 г. са контролирали 52,2% от земеделската земя в Европа, а 76,2% от стопанствата са ползвали едва 11,2% от земеделската земя. Посочва се, че тази тенденция върви в разрез с устойчивия многоотраслов европейски модел на земеделие, който се основава на семейните земеделски стопанства. При нас тези проценти са съответно 2,4% и 80% при едрите и 91% и 7% - при дребните, и ние сме спокойни (виж таблицата). Системата за земеделска счетоводна информация за 2015 г., която обхваща 114 410 стопанства, отчита, че 1,1% от стопанствата (1310) са произвели повече от половината от брутната продукция от земеделието. За 29 г. след промените не можахме да прочетем, а камо ли да научим и приложим европейския модел на едно цветущо земеделие. Явно е, че не желаем.            

Фундаментът на поземлените отношения са размерът на собствеността и използваната земя. Тези показатели при нас са взели 

застрашителни размери 

Имаме вече собственици на десетки и стотици хиляди декара земя. Същото е положението и с ползваната земя. В България има арендатори, ползващи целите землища на населени места. Други са се разпрострели на земя в няколко общини, трети - в няколко области. Това е една от причините за обезлюдяване на много селища и райони. Няма защо да се чудим, че през 2017 г. 64 милионери са получили 135,52 млн. лв. субсидии, средно по над 2 млн. лв. Най-крупният ползвател на земя е получил повече от 24 млн. лв. субсидии. Разликата между дребните и средните ползватели на земя, от една стана, и едрите ползватели е зашеметяваща.

Второ. Значително място в закона е отделено на арендните отношения. Това е правилно, тъй като нашето земеделие е арендаторско. Около 80% от обработваемата земя (нивите) се арендува. При затревените площи, които са предимно държавни и общински, този процент е още по-голям. Много пъти е поставян въпросът да се ограничи размерът на арендуваната земя. Това беше направено в ЗАЗ, 1996 г. (чл.5), но беше отменено през 1999 г. и тогава се отприщи стихията на крупното арендаторство. 

ЕП приема резолюция по този въпрос, ние я подминаваме. Ще ограничим ли размера и доколко? Защо крупните арендатори не живеят в населеното място, където арендуват? Прекомерно обтегаеми са сроковете за арендуване на земята - от 5 до 10 г., а за наемане - от 1 до 4 г. Във Франция срокът за арендуване е 9 г. за цялата страна. Сегашната практика е арендаторът да подготвя и предлага договора с всички негови клаузи. Арендодателят е принуден 

"доброволно" да го подпише 

Разумно е предлаганият закон да регламентира типов договор (приложение), който да се конкретизира в частта за размера на рентата от областните дирекции и общинските служби. Това правило е залегнало в закона. 

В чл.35 е предвидена възможността за преарендуване на земята. Това дава възможност на крупните арендатори, когато са застрашени от намаление на субсидиите, да прехвърлят част от арендуваната земя на фирми, свързани с тях. Тази възможност трябва да отпадне, както това е направено за държавните и общинските земи, отдавани под аренда. Изключително е усложнена процедурата по регистрирането на арендните договори. 

Трето. Част от поземлените отношения e търговията със земеделска земя, но тя не е засегната в предлагания закон. Тя е оставена на пазарната стихия. Всеки, който желае, купува - ползватели на земя (арендатори), фондове за недвижими имоти, земеделски кооперации, чужденци (някои с поставени лица) и др. Не се поучихме, а и не желаем, от опита на много европейски страни, които добре регулират този процес. Някои от тях имат държавно-обществени структури за тази цел. Германският (ФРГ) Конституционен съд още на 12 януари 1967 г. е постановил, че търговията със земеделска земя не следва да бъде толкова свободна, колкото търговията с всеки друг капитал, тъй като земята не подлежи на увеличение, а е абсолютно необходима... В предлагания закон трябва да се оформи раздел или глава "Търговия със земеделска земя" и как държавата ще я регулира.

Четвърто. ЕП (регл. 25) призовава страните членки да подкрепят или създадат подходящи институции с държавно участие и публичен надзор за управление на земята. Този въпрос е обсъждан много пъти, но досега не е намерил решение. Нашето министерство се е включило в тази дейност и не я пуска. Защо ли? 

Във Франция през 1960 г. са създадени т.нар. Дружества за земеделско настаняване и комасация (САФЕР). Те са много подходящи за нас, когато ни предстои да възраждаме села чрез настаняване на нови земеделски стопани и намаляване размера на крупните ползватели на земя. В Унгария имат Министерство на поземлените отношения. В предлагания закон е добре да се регламентира създаване на подходяща институция по примера на Франция. 

Пето. В резолюцията на ЕП е отделено голямо внимание на 

малките земеделски стопанства 

и за привличане на млади хора и жени в този отрасъл. Илюзия и мираж е записаното в чл.172, че с предоставянето без търг на земеделски земи от Държавния поземлен фонд на лица до 40 г. и еднолични търговци, и еднолични дружества с ограничена отговорност, учредени от такива лица по Търговския закон и регистрирани като земеделски стопани, ще се постигне голям ефект. Такива земи почти няма, тъй като вече са заграбени или са останали малко и на неподходящи места. Ако искаме да привлечем млади хора и възродим селата, погледите и действията трябва да бъдат насочени в друга посока - към едрите ползватели на земя и тези, които са се разпрострели на землищата на цели села, в няколко села, общини и области.

Шесто. Успокояващо звучи записаното в чл.4 (ал.5): "Граждани и юридически лица от държави членки на ЕС и на държавите по Споразумението за европейско икономическо сътрудничество могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон."

Надеждата е, че с тази разпоредба ще избегнем предприетата към нас наказателна процедура. И това сигурно ще стане. Но при положение, че със закона не ограничаваме размера на собствеността на българските граждани, това не можем да направим и за тази категория чужденци. Тогава ще излязат на светло собственици като Марк Жирардели, които вече са купили земя с подставени лица. Ще се появят нови купувачи, а фондовете за недвижими имоти и крупни собственици това и чакат. Едните ще се сдобият със сравнително евтина земя, а продавачите ще спечелят някой и друг милион. Търговията на земя ще се усили, тъй като ще бъде подпомогната от комасацията на земя на едрите собственици. Двигатели на този процес са фондовете за недвижими имоти и фирми, които закупиха и продължават да купуват на безценица дребни парчета земя. Искат комасация, за да продадат скъпо.

Седмо. Опитвам се да си представя и не мога как ще изглежда ЗСПЗЗ (1991 г.). Досега той е променян 67 пъти, с новия закон в него се правят още много промени. Освен това техните заглавия в значителна степен съвпадат, което не трябва да се допуска.

Осмо. В закона не се взема отношение към продължаващото раздробяване на земята при наследяване. Това е една от причините за незавършената реституция, където наследниците са много. Оттук произтичат и много конфликти при арендуването, наемането на земя и изплащането на рентата. Много европейски страни със закон са стопирали този процес. Нужно е това да стане и у нас. Случаят е подходящ. 

Проектът на Закона за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи е на финалната права. На 17.01.2019 г. ще приключи неговото обсъждане и до края на февруари ще бъде внесен в НС. Не очаквам, че ще има много участници при неговото обсъждане, както нямаше и при обсъждането през август и септември миналата година. Ако има, те ще са едри собственици и ползватели на земя. Имам усещането, че се бърза и се прави всичко възможно той да бъде приет в предложения вид. 

Така подготвеният закон ще изпълни замислите на управляващите, обявени преди 3 г. при сключването на договорите с адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и Ко". Но той ще постигне и една друга 

важна, скрита и опасна цел

- бетониране на статуквото в българското земеделие. Нещо повече, той ще осигури и гарантира по-нататъшното развитие на отрасъла в същата посока - още по-едри собственици и ползватели на земя, които потискат дребните фермери, диктуват пазара и арендуването на земите, ще спъват желаещите да се занимават със земеделие. Младите ще напуснат страната, селата ще продължават да опустяват и изчезват. Земеделието ще продължава да бъде монокултурно - производство главно на зърно и маслодайни семена, с най-малко брутна продукция от декар (80 евро). Ще изнасяме суровини и внасяме хранителни продукти с висока добавена стойност. Ще продължаваме да изнасяме още работна ръка за земеделието в Европа. Тези въпроси не се третират в мотивите и цялостната предварителна оценка на въздействието на закона. 

Позволявам си да направя следното предложение: преди да започне обсъждането на закона в парламента, той ще бъде предмет на дискусия на най-висок форум под егидата на президента с участието на лидерите на парламентарно представените партии и някои извънпарламентарни, на омбудсмана и българските евродепутати. На този форум да се търси с консенсус решение на проблемите, поставени в резолюцията на ЕП от 27 април 2017 г., които да залегнат в подготвения закон.