Има ли пробив в диалога Иран - Запад

Съгласието, което Иран и Групата 5+1 (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Китай, Русия, Великобритания, Франция, и Германия) постигнаха в неделя - временното споразумение за ядрената програма на Иран да влезе в сила от 20 януари, е сред основните теми на международния печат.
В неделя първо иранското външно министерство съобщи, че "прилагането на общия план за действие ще започне на 20 януари", а малко по-късно и шефката на европейската дипломация Катрин Аштън оповести постигнатото съгласие. Временното споразумение, договорено на 24 ноември, предвижда Техеран да замрази за шест месеца ядрената си програма, в замяна на което санкциите на Запада ще бъдат частично отменени.
Преговорите на Иран с Групата 5+1 ще продължат, за да се постигне окончателно споразумение. Западът има опасения, че Иран разработва ядрени оръжия, но Техеран твърди, че ядрената му програма е с мирни цели, напомня АП. Аштън, която представлява Групата 5+1 в дипломатическите контакти с Иран, каза, че двете страни ще поискат Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) да следи как се прилага споразумението.
Президентът на САЩ Барак Обама приветства постигнатото съгласие като "значим напредък". "Оттук нататък ще се концентрираме върху важната работа за всеобхватно решение, което да вземе под внимание нашите тревоги, свързани с иранската ядрена програма", се казва в изявление на президента. Той не си прави илюзии и е наясно, че тази цел ще бъде постигната трудно. Санкциите ще бъдат облекчавани постепенно и по малко, ако Иран изпълнява задълженията си, но в противен случай те ще бъдат налагани отново, предупреди президентът на САЩ, цитиран от Ройтерс.
Президентът Обама определи споразумението като важна крачка напред, но незабавно повтори молбата си към Конгреса да не въвежда нови санкции срещу Иран, които, по думите му, биха създали опасност "да дерайлират усилията за решаване на проблема по мирен път", пише в. "Гардиън".
Пробивът идва в критичен момент за ядреното споразумение, което е подложено на растящ натиск от хардлайнери както в Техеран, така и във Вашингтон. Сегашната договореност осигурява ограничено облекчаване на санкциите срещу Иран, което по оценки на САЩ ще осигури 7 млрд. долара на иранската икономика. В замяна на това Иран се е съгласил да замрази ядрената си програма, да унищожи запасите си от обогатен уран и да допуска по-щателни инспекции. Това споразумение ще важи само до юли и близки до преговорите официални лица казват, че то почти сигурно ще трябва да бъде подновено, за да се даде повече време на разширените преговори, които, както страните се надяват, ще доведат до постоянно споразумение за слагане край на спора около ядрените амбиции на Иран, пише вестникът.
Всякакъв евентуален американски закон за нови санкции срещу Иран вероятно ще съдържа отсрочка от шест месеца и ще се приложи само ако сегашното споразумение се провали. Подобен закон обаче би изложил на риск сегашната договореност, в която се съдържа клауза, че администрацията на САЩ се е ангажирала да се въздържа от налагане на бъдещи санкции, свързани с иранската ядрена програма, въпреки че чрез формулировката в някаква степен се признава, че Обама не може да контролира приетите от Конгреса нормативни актове. В отговор на това група ирански депутати заплашиха, че ако САЩ решат да наложат нови санкции, те ще предложат закон, който изисква от правителството на президента Хасан Рохани да обогатява уран до 60% - недопустимо равнище за Запада, отбелязва "Гардиън".
Иран и Групата 5+1 преди дни сключиха споразумение, основните елементи на което бяха обявени през ноември, прилагането му обаче бе забавено, докато преговарящите доуточняваха технически подробности, пише в. "Ню Йорк таймс". На това споразумение се противопоставят иранските хардлайнери и израелските лидери. То бе разкритикувано и от някои американски конгресмени, които заплашиха да одобрят нови санкции въпреки обещанието на президента Обама, че ще им наложи вето. Споразумението е постигнато в момент, когато Техеран се стреми да разшири влиянието си в Близкия изток чрез доставки на оръжие, а понякога и изпращане на хора от паравоенната си организация "Бригадите Кудс" за действия, които западните сили приемат като дестабилизиращи, в страни като Сирия, Бахрейн и Йемен, сочат интервюта с разузнавачи, военни, дипломати и правителствени представители. Все пак както САЩ, така и Иран се стремят да изолират ядрените преговори от напрежението, свързано с регионалната политика на Иран, отбелязва "Ню Йорк таймс".
Арабският свят е обзет от необичайния страх, че ядрената дипломация може да сближи САЩ и Иран на регионално ниво, пише в коментарна статия в. "Вашингтон пост". Това може и да изглежда комично, предвид натрупаното недоверие между двете нации. Обаче безпокойството сред арабските управници, подхранено от напредъка към окончателно споразумение по ядрената програма на Техеран, може да се окаже донякъде оправдано в исторически план. САЩ никога не са били способни да работят по контрола над въоръженията без илюзии и винаги са държали да изкарват партньорите си в преговорите същински светци, да протягат ръка на умерените и да търсят допирни точки. Предизвикателството пред Вашингтон днес е да отправи предизвикателство към историята си и да постигне ядрено споразумение с Иран, като същевременно осуети регионалните амбиции на Ислямската република, отбелязва вестникът.
Ключовите действащи лица, които определят регионалната политика на Иран, не са изисканите му дипломати, които разговарят със западните си колеги в Женева, а Корпусът на гвардейците на революцията, особено прословутите "Бригади Кудс". За командира на тези части Касем Сулеймани борбата за прогонване на САЩ от Близкия изток е започнала в Ирак, както заяви самият той през септември. После борбата се е прехвърлила в Сирия. Оцеляването и успехът на династията Асад сега са централен елемент на иранската външна политика, пише изданието.
Задачата на САЩ остава налагане на строги ограничения на ядрената програма на Иран, като същевременно се озаптяват регионалните амбиции на Техеран чрез натиск. Втората цел изисква оздравяване на разклатените съюзи на САЩ в Близкия изток. Стратегическите диалози и продажбите на оръжие не могат да решат всичко. САЩ не могат да си възвърнат доверието на съюзниците, без да са активен играч в сирийската сага. Вярно, че сирийската опозиция е раздробена, а възходът на радикалните ислямисти е смущаващ признак, но мнозина все още са ангажирани със свалянето на Асад и укротяването на ислямистките екстремисти, и те заслужават подкрепата на Вашингтон. Докато САЩ стоят настрана от този конфликт, другите им обещания звучат неубедително за скептичната арабска публика, отбелязва "Вашингтон пост".