Има ли по-добри от добрите?

Тия дни бившият халф на Барселона Шави каза, че Лео Меси е най-добрият футболист в света, защото има Роналдо за конкуренция. Демек, за да си перфектен, съвършен, или както искате там го разбирайте, всеки в своята област, ви трябва поне по един Роналдо. У нас сега нямаме такъв, а от нашите навън имаме един, ама той не ще и да чуе за нас в спорта. За Бербатов говоря. Е, как тогава да имаме много добри футболисти, като нямаме нито по-добри, нито дори по-слаби. Излиза, че без да имаме еталон, не може да имаме даже и шаблон. Значи ни трябва проекция. А тя се гради отдалеч. Сиреч от школите. Затова все ви говорят за основата. Тя е при децата. Хем е просто, хем е ефективно. А и е по-лесно да се започне. Така ще имаме след време добри, по-добри и най-добри. И нещо важно – наши ще са! И ние ще го знаем, и те също.
Ще ви поднеса съвсем прясна информация. Немска хранителна верига става официален спонсор на Английската футболна асоциация. Това ми звучи все едно „Пепси кола” да финансира „Кока кола”, но явно вече абсолютно всичко е за пари. Та германската фирма, впрочем намерила приложение и у нас, щяла да снабдява националните отбори на англичани, шотландци и уелсци с пресни зеленчуци, плодове, вода и риба. Ако регистрираме подобен договор у нас, ще има такива дитирамби за комисиони в пресата, че ще стигнем дотам да ставаме и лягаме с тях на уста. Питам се, дали вследствие на този договор отборите ще станат по-добри заради качеството на продуктите? Или парите ще са по-добри заради техния по-голям брой? Или пък просто е нямало други по-добри оферти? Не знам, но знам, че има и английски хранителни компании, които можеха да свършат тая работа и които не са по-бедни от немската. Пак стигаме дотам, че ни е тривиално ясно за връзката между спорта и бизнеса. Само не ни е ясно защо така и не намираме кой знае каква подобна връзка в Татковината.
И тук не става дума за добри в съотношението по-по-най, а за бедни и невзрачни в същата градация. Хубаво е управляващите да развият някакви тези по въпроса.
Ето вчера например разбрахме, че в новия бюджет за спорта ще има заложени пари за него по общини. Само по себе си това е добро нещо. Разгеле, даже би се провикнал и Тома Неверни. Само че никой не ни обяснява по какви критерии ще се разпределят суми, както и колко точно като числа ще са те. Досега били представени като съвместни бюджетни пари за спорт, образование и култура, а дето се вика, от утре щели да бъдат упоменати конкретно. Много хора у нас обаче най ги е страх от конкретното. Защо ли? Защото за едни фирми после баш се конкретизират поръчките, а после те съвсем конкретно усвояват нашите (бюджетни) левове. И още нещо. Искаме да чуем гласове от сектора относно новия закон за спорта, и то преди да е станал факт! Може да е добър, може да е по-добър, може и да е лош заради улесняването на някои усвоени практики... Знае ли човек, па макар и професионалист в областта, дали ще заработят промените? И знае ли се дали с тази инициатива ще бъде подпомогнат конкретно спортът, разбирай хората по места, а не други хора, които се подписват в едни определени графи за юридически, а не физически лица? Това е нашето притеснение. Нищо повече, нищо по-малко. Но си е притеснение, което плаче за обяснение или поне за някакъв дебат. Не на нас и не с нас, а с хората от спорта. На глас и пред публика. Да видим, да чуем, да помислим. Иначе, ако се вкара предложението още другата седмица, без да сме чули спортистите, ми прилича комай на бързане.
И за да не помислят нещо друго някои, които досега се оправдаваха с него, това не е критика, а опасение. Не в лично качество. В името на народа. Нали си спомняте? Сигурен съм, че да. Та нали всички управляващи сега, го употребяваха и тогава?! Но в лично качество...