Има ли държава в България?

Проф. Живко Миланов

Всеки ден по различни поводи се срещаме с неудовлетвореността на гражданите, обобщена с изречението "У нас вече няма държава". Това едва ли може да се обясни само със слабата работа на държавната и общинската администрация или с безотговорността и корумпираността на чиновниците. Един задълбочен анализ на фактите и процесите в държавното управление говори, че гражданите имат основание да се съмняват доколко нашата държавна организация все още отговаря на принципите за демократично управление.
В науката държавата се определя като всеобща организация на гражданите, която има за задача да ръководи и защитава развитието на общността, да създава условия за нормално функциониране на гражданското общество, да се грижи за благоденствието на хората и да защитава техните интереси. Много са характерните черти и съставните елементи на държавната организация на обществото. Но три са фундаменталните опори, върху които се гради всяка държава: територия, население (граждани) и публична власт. В нашата Конституция територията е изведена като най-висша ценност и фактор за съществуването и развитието на страната. Затова нейният статут и граници могат да се променят само с решение на Великото народно събрание.
Населението е другият държаво-образуващ фактор. При държавната организация той се проявява като гражданство, което се определя като правно политическа връзка между отделните индивиди и държавата. Гражданството осигурява защитата на живота и имота на човека, създава условия за неговото развитие, за участие в управлението на страната. Гражданите участват във формирането на държавната власт и съдържанието на държавната политика. Всеки гражданин има право на труд, образование, на защитен и спокоен живот. Гражданите формират духовната същност на държавата, нейния облик, организация и култура. Тя живее чрез своите граждани.
Третият основен стълб на държавността е публичната власт. Това е държавната власт плюс институциите, чрез които тя се осъществява в управлението на страната. Държавната власт се формира от общата воля на гражданите, чрез системата на избирателното право и формите на пряката демокрация. Тук става въпрос не за волята на отделните индивиди, а за общата воля на общността, която изразява жизнените потребности на хората, стремежа и идеите им за по-добър живот.
Трябва да отбележим, че при определяне волята на общността тя може да бъде подменена с волята на отделни групировки, политически партии, национални или верски общности или даже на хора с противодържавно и противообществено поведение. В тези случаи на обществото се натрапва чужда воля, която цели използването на държавната машина за чужди интереси. Това носи сериозни деформации на държавните и обществените институции и много неудобства и притеснение на гражданите.
Важен момент в развитието на българската държавност стана влизането ни в Европейския съюз. Той започна като икономическо обединение. С течение на времето обаче се разрасна и преустрои към държавно-политическа организация, която придоби структура и правомощия в широк спектър от функциите на държавите, нейни членки. Днес Европейският съюз има всички елементи на развита държавна организация - територия, гражданство, публична власт, законодателство, административен апарат, бюджет и прочие.
Така в Европа се формира една доста странна двуетажна структура на държавна организация. Върху едни и същи обекти и социално-икономически процеси се въздейства от две равнища - национално и общоевропейско. Европейското право обаче остава винаги доминиращо съгласно принципите на европейските правни норми. При това положение суверенитетът и правомощията на държавите членки постепенно намалява, а централните органи на ЕС съсредоточават все повече власт в своите ръце. Тези широки правомощия обаче се осъществяват в много отношения по принципа на централизираната администрация от френски тип. Липсва прецизно разграничаване на правомощията на съюза от тези на отделните държави. Това започва да сковава вътрешния живот на членките на съюза. Дълбоко осъзната е вече необходимостта от сериозно преустройство на Европейския съюз, което да отчете реалностите и настъпилите сериозни изменения. Щом като има всички елементи на съвременна държава, Европейският съюз следва да приеме и съответната форма на държавно устройство и държавно управление. Унитарната форма е неприложима при огромното разнообразие на национални, териториални, исторически и културни особености в характеристиката на членовете на съюза. Най-подходяща може да бъде конфедерацията, която ще позволи да се изгражда обща политика по проблемите на общността и същевременно да се запази и укрепва суверенитета на отделните държави, да се развиват тяхната икономика, национални особености, традиции и култура. Това ще бъде богатството на Европейския съюз. Концентрацията на държавно-властнически правомощия в Брюксел в редица случаи става за сметка на страните членки. За решаването на проблемите на общността се насочват възможностите на всички членки. Понякога обаче тези проблеми са проблеми на някои от двете големи държави, които ръководят общността. По-малките страни жертват своите интереси в името на общата политика.
Нека се върнем към главния въпрос, който вълнува гражданите - има ли държава България? Да, има. Но тази държава е занемарена и доста проскубана. Добрата държавна организация се изгражда на основата на висок професионализъм, дисциплина и лична отговорност за постигнатите резултати и неуспехи. В нашата страна това е доста дефицитна стока. Професионалното равнище на държавната администрация е на обидно ниско равнище. При подбора както на ръководните, така и на изпълнителските кадри, се прилага само принципът на партийната принадлежност. Управляващите партии са навлезли дълбоко в управлението от горе до долу. Това важи и за законодателната, и за съдебната власт. Със свои представители в държавната организация участват лица, свързани с корпоративни, групови, фирмени и лични интереси, които въобще не се вълнуват от съдбата на обикновения човек. Какъв друг извод може да си направят обикновените хора, когато не срещат никаква защита в лицето на държавните органи, освен извода, че у нас няма държава. Тя ще се появи наново само тогава, когато се очисти от "отровната си плесен" и върне своя облик на всеобща политическа организация на всички граждани в Република България.
Засега тя действа в друга посока и все повече се превръща в частна организация за облагодетелстване и защита на определена категория лица и организации. За обикновените хора остава само все по-често да питат - има ли държава в България?