Има ли българска телевизия?

Продрум Димов

Този въпрос вече повече от четвърт век си го задават с нескрита болка и с огорчение не десетки, а стотици хиляди наши сънародници, притиснати незаслужено от неудържимото чуждопоклонничество и сервилническо поведение дори на националната ни телевизия. И навярно имаме основание да се чувстваме измамени и предадени. И може би ще се намерят наши съвременници, които да възразят, обосновавайки се, че и в тоталитарното ни минало в не по-малка степен е обслужвала интереси - на Москва и комунистическата върхушка. Всяко сравнение на нещата обаче едва ли би било в полза на подобни повърхностни умозаключения.
В никакъв случай не може да се отрича тогавашното съветско политическо и духовно присъствие в дейността на националната ни телевизия и в цялостния ни живот. Но телевизията ни по онова време, колкото и верноподаническа да беше, обслужваше пълноценно българската национална кауза и постигна наистина висоти в творческо и духовно отношение. Колкото и партийна да беше, тя отразяваше, помагаше и стимулираше в рамките на възможностите си нашето успешно икономическо, социално, духовно развитие, издигаше на подобаващ пиедестал родните ни национални ценности и таланти във всички обществени области. За съжаление това са неща, за които сега

може да се говори само в минало време

С тези неспокойни редове далеч не съм си поставил за цел да анализирам цялостното съдържание в дейността на достатъчно политизираната ни национална медия, която постоянно и неизменно дава рамо на продажните ни съвременни управници. А вече неведнъж търпението ни прелива чашата заради съзнателното и целенасочено загърбване на вземащите все по-големи размери сериозни национални проблеми. А те наистина са твърде тревожни.
Да вземем например обедното излъчване на БНТ от 10 януари т.г. Повече от 30 минути бяха посветени на възпоменателната церемония, отбелязваща изтеклата една година от ужасяващия терористичен акт срещу редакцията на френското издание "Шарли Ебдо", когато паднаха покосени от куршумите на радикални ислямисти 12 журналисти. Събитие, взривило световната общественост преди година. И въпреки всеобщото безпокойство, терористичната вълна не само във Франция, но и в Европа не стихва. Безспорно това е събитие, което не може да се подценява и отминава. В същото време обаче у нас камерите остават слепи към масови политически прояви, които вълнуват цялата ни общественост.
По същото време, от 11 часа на 10 януари, привържениците на "Атака" се струпаха на гневен протестен митинг пред американското посолство и изразиха възмущението си от варварската бомбардировка на англо-американската авиация, която през 1944 г. превърна в пепел стотици жилища в София, погубвайки под развалините им около 1500 невинни жители на столицата ни. За съжаление в обедната си новинарска емисия БНТ дума не обели за тази достойна протестна акция. Сякаш не става въпрос за загубата на стотици наши съотечественици, намерили смъртта си от зловещите бомбени удари на предшествениците на днешните ни съюзници. Голяма работа, че са загинали стотици българи, за чиято участ се загрижил някакъв си Волен Сидеров.
Недоумявам защо постоянно ни се внушава, че жертвите на Запада са много по-скъпи от нещастно отиващите си от този свят българи. Неслучайно днес издигаме паметници на някогашните убийци, за да манифестираме своята преданост към североатлантическите си "приятели". За БНТ е много по-важно да й ръкопляскат одобрително повелителите от "Дондуков" 1. Те пък от своя страна чак се засиняват

в лакейническия си слугинаж

пред Вашингтон и Брюксел.
Посоченият случай е дребна част от постоянната целенасочена стратегия на политици и журналисти, които потъпкват безцеремонно човешкото си и национално достойнство в името на парите и властта. А какво от това, че народът най-безотговорно е тласкан към отродяване от българщината и живее в унизителна мизерия. Недопустимо продължават да се пренебрегват и мачкат изконните ни национални стойности. Това вече е наложен стил на поведение и натрапван безнаказано лош вкус. Упорито се насажда нова "ценностна" система, която замъглява съзнанието в угода на хищния ненаситен капитал.
Основателно безпокойство буди и друга устно открояваща се тенденция - непрестанното внушение от страна на медиите на нормите на църковно-религиозната догматика. Сякаш изведнъж

всички сме длъжни да станем вярващи

а атеизмът е беззащитен и обречен едва ли не на анатема или поне на вечно забвение. В това ни убеждава и тазгодишното празнуване на Йордановден. БНТ май се умори до припадък в стремежа си да ни покаже колко много е станал религиозен днешният българин. Камерите къде ли не се втурнаха по реки, водоеми и в морето, за да ни удостоят с репортажи, извисяващи "подвига" на голите смелчаци, юрнали се в луда надпревара да открият в ледените води хвърления от божия служител богоявленски кръст. А в същото време, от кумова срама, обелиха само някоя и друга дума за Ботев. Аз лично се съмнявам, че милионите ни сънародници, особено младите, разбраха, че 6 януари е рожденият ден на великия поет. А вечерта малкият ни национален екран не само че забрави първородния син на Ботйо Петков, но ни предложи чуждестранен филм в знак на огромно уважение към гениалния ни предшественик. А пък BTV, понеже също е българска, се постара да ни пренесе отново, за кой ли път, в света на любимите й турски сериали. Това е пък другата опасност, която неусетно ни поробва духовно и ни натрапва "меката сила" на чуждото влияние. Може ли човек да не се безпокои от бездушието, което се демонстрира към неоценимото житейско и творческо дело на големия българин от Калофер?! Националният ни канал скромно се опита да регистрира какво се случва тук или там в деня на автора на "Моята молитва", без да се ангажира да излиза с Ботеви програми например. Вече десетилетия от малкия ни национален екран не звучат негови стихове, не се показват документални и игрални филми за него. Толкова снимкови и текстови материали пренебрежително обират праха на националната ни филмотека. Ботев е достатъчно висок, за да общува сега и завинаги с днешните и идните поколения българи. В случая не става въпрос за случаен и наивен пропуск, а за политика, насочена тенденциозно към погребване на българските

национални духовни и нравствени стойности

Аналогично стоят нещата и с отношението към множество други забележителни имена, които десетилетия вече са изхвърлени от полезрението на съвременната ни телевизионна журналистика. Изчезнаха отдавна от синия екран образите на Раковски, на Любен и Петко Каравелови, на Чинтулов, Стамболийски, Константин Величков, Смирненски, Вазов... Да не говорим за класиците в родното ни изобразително, музикално, театрално изкуство и много други талантливи съзидатели на културно-историческото наследство на духовна България.
Дали ще дойде ден, в който отново ще имаме българска телевизия?