Има дефицит на филми за истински герои

Александър Аравин е роден в руската столица на 29 юни 1958 г. Завършва Московския държавен технически университет "Бауман" и Висши курсове за сценаристи и режисьори. Член е на Съюза на кинематографистите. Автор е на над 25 филма, снима и телевизионни сериали. Преди дни гостува в Руския културно-информационен център в София по повод премиерата на най-новия му филм "Решение за ликвидиране". Драмата с елементи на екшън вече може да се гледа в българските киносалони.

"Решение за ликвидиране" не е за джеймсбондовци"

- Как си представяте зрителя на "Решение за ликвидиране"? Какви хора ще гледат филма в България според вас, Александър Лвович?
- Знаете ли, именно за публиката в страната ви съм малко объркан. Преди време практически това бе аудитория, идентична с ценителите на седмото изкуство в Съветския съюз. Сега ми се струва, че е малко различна. Още повече, че филмът е посветен на доста болезнена за Русия тема: на сблъсъка с чумата на ХХI век - с тероризма. Държавата ни бе сред първите, които се срещнаха очи в очи с него. И в определен смисъл доста успешно се пребори с тази напаст. Мисля обаче, че "Решение за ликвидиране" ще се хареса на мнозина. Защото това всъщност е история за обикновени хора, които всекидневно извършват героични постъпки и ги наричат просто "работа". Самият филм е създаден въз основа на реални събития и е посветен на операцията на спецслужбите за залавянето на Шамил Басаев, чиято фамилия в лентата е променена на Базгаев. Кинотворбата е мъжка - в нея практически липсват женски роли, няма романтика и любов. С екипа дори леко се притеснявахме дали "Решение за ликвидиране" ще е интересен на дамите. Но и премиерата му, и по-нататъшните прожекции показаха, че доста се харесва на представителките на нежния пол, защото представя истински мъже. Не зная как е в българското кино, но в руското напоследък има дефицит на филми за реални герои - за хора силни, уверени, умеещи да вземат решения и да носят отговорност. Този филм е именно за тях.
- В кои други страни проявиха интерес към него?
- Зная, че го купиха в Китай, в Сърбия, прожектираха го в Южна Осетия...
- Доколко темата е разбираема за чужденците?
- Уви, животът сега е такъв, че във всяка страна, всеки човек знае какво е тероризъм, наясно е с проблема за заложниците, чувал е за гибелта на невинни хора... Мисля, че въпросът за необходимостта да се надвие тази чума е понятен на всеки. Още повече, че във филма става дума и за изключителната трагедия на Беслан - престъпление, което се превърна в повратна точка за борбата с терористите на Кавказ, защото мнозина се обърнаха против тях, разбраха, че не може да има война срещу деца.
- На кого принадлежи идеята да се заснеме тази история?
- Реализацията й отне доста време. Още преди да стане ясно, че именно аз ще режисирам филма, се пренаписваше сценарият, а Карен Шахназаров водеше преговори за снимките. За първи път се заговори за възможността да се реализира подобен проект преди няколко години - на наградите на ФСБ (Федералната служба за сигурност в Русия - б.р.), където се присъждат призове за литература, живопис и кино, разказващи за дейността на агенти от разузнаването. Бяха подготвени информации за няколко истории, които те можеха да разсекретят. Продуцентът избра именно тази, която е почти документална. И започнахме да работим.
- Помагаше ли ви някой, за да не "пресолите супата"?
- Опитвахме се да правим всичко максимално достоверно: от начина, по който се държи пистолетът, до минирането на коли. Консултанти на лентата са професионалисти, които непосредствено участват в подобни операции, и ни молеха да не ги показваме като някакви джеймсбондовци. Малцина разбират за какво се бори Агент 007. А хората от руските спецслужби са напълно наясно с тяхната мисия, усещат подкрепата на семействата си, на цялата страна. Въпреки стереотипа, представящ ги като намръщени, недоспали и облечени в сиви шлифери, става дума за млади, открити и смели момчета, които обичат децата и живота и защитават родината. Те извършват такива геройства, че прочутият служител на британското разузнаване трябва срамежливо да пуши отстрани... Колкото по-добре си гледат работата, толкова по-малко се знае за тях. Искахме с този филм поне малко да се повдигне завесата за техните делници, да се поклоним на тези хора доземи за мирния ни живот.
- Както се казва, има такава професия - да пазиш Родината. Мислите ли, че днешните млади разбират какво точно означава това?
- Надявам се. Вярвам, че поне някои от представителите на последните поколения са наясно с истинския смисъл на тези думи. Мисля, че това е заложено дълбоко у всеки, може да се каже, на генетично ниво. Има случаи, които на пръв поглед нямат нищо общо с войната и бойните действия, но категорично потвърждават тази теза. Когато например 14-годишно момиче спасява от горяща сграда 5 деца и извежда и баба им, всеки ще каже: "Ама как така?!" Смята се, че само интернет и смартфони са в главите на тийнейджърите и те не се впечатляват от нищо, което засяга реалността. Истината обаче е различна. Има герои и днес. И те са сред нас. Трябва много силно да обичаш живота, за да го жертваш за други хора. Ако има повече книги, предавания и филми, които разказват за тях, всички само ще спечелим.
- До каква степен главният антигерой е събирателен образ на терориста като цяло или акцентът е именно върху Шамил Басаев?
- Има доста детайли, привнесени и от други негови съмишленици. Целта ни не бе да направим документален филм за залавянето на Басаев, а да покажем борбата между доброто и злото. Безспорно, сюжетната линия има пряка връзка с ликвидирането на този терорист, но основната идея е да се отиде отвъд този конкретен случай.
- Кога беше най-трудно - докато снимахте, или след това?
- Като цяло работата по филма бе доста мащабна. Снимахме близо три месеца както в "Мосфилм" - днес това е киностудио на световно ниво, така и в планините. Случвало се е да пътуваме до мястото по два часа, горещините там са нечовешки - плюс 40-45 градуса. Но беше доста интересно. Имахме възможност специално за филма да построим цяло село, което бе разрушено от бомби, хвърлени с военни вертолети от въздуха. Трудностите бяха по-скоро от технически характер, трябваше да се напаснат много фактори. Искам да отбележа, че компютърната намеса в кадрите е абсолютно минимална.
- С връзки ли се уреди да участва в "Решение за ликвидиране" един от синовете на Карен Шахназаров - Иван?
- Не, разбира се. Баща му дори не е подозирал, че ще се снима във филма. Лично аз поканих Иван за ролята на Тимур - младия оперативен работник от ФСБ. Смятам, че именно благодарение на този образ успяхме да постигнем представянето на определена доза романтизъм в професията.
- Съгласен ли сте с числото 5,9 (от 10) - рейтинга на филма в интернет?
- Всяко оценяване на кинотворба, книга или спектакъл е твърде условно. Специално за "Решение за ликвидиране" трябва да отбележа, че след прожекциите на голям екран филмът бе качен със свободен достъп в iTunes, където веднага зае първо място, докато разпространението му в кината мина със среден успех. И още нещо: от 25 ленти, които заснех, мога да кажа, че ме е срам само за една, но именно тя привлече най-много зрители.
- Дълго време Чечения бе тема табу за руското кино. Прекалено болезнен ли е този период, че да се пресъздава на екрана, или имате друго обяснение?
- Не мисля, че имаше каквито и да било забрани да се правят филми за ситуацията в Северен Кавказ. Снимани са, включително и от мен, и други кинотворби, посветени на този регион. Природата там е безкрайно красива! Това е райско място! Но наистина има много болка, натрупана от случилото се в Чечения. Необходимо е да мине доста време, за да не е толкова силна и остра мъката. И да се осмисли всичко по възможно най-точния начин.