Илияна Йотова: Хората искат държава, която мисли за тях

"От ГЕРБ все още не са преглътнали загубата си на президентските избори"

"България не трябва да отива на евроизборите като страна със "свити платна""

- Г-жо Йотова, вече две години сте вицепрезидент. Кои са основните трудности, с които се сблъскахте?

- Две години минаха като миг. Не беше лесно в началото - ново, непознато дори малко плашещо. Дали ще се справя, дали ще мога да отговоря на очакванията на хората. Не ни остана много време да се оглеждаме. Имаше предсрочни избори, служебен кабинет, промени. Справихме се.

Питате за трудности? Не се замислям за тях, търся решения. Необходимо ми бе време да "превключа" от работата си като евродепутат към сегашните отговорности. Беше предизвикателство, но си давам сметка колко са полезни опитът и знанията, които натрупах в Брюксел.

През миналата година се срещнах с българските граждани в над 50 градове и села, споделяхме проблеми, чествахме заедно празници, поощрявахме млади таланти. Обещах по време на кампанията, че ще бъда сред хората. Това не е само обещание заради самото обещание, имам потребност от това. Няма как да взимаш правилни решения само от "жълтите павета" и от кабинета.

В началото бе трудно да си съставя цялостна картина какво представлява политиката на България за сънародниците ни навън. Много по-лесно е, ако имаш по-здрава база, от която да тръгнеш. Аз и моят екип започнахме буквално от нулата, защото в България няма целенасочена политика за нашите сънародници в чужбина. А извън страната живее огромен потенциал от българи, който може да работи за България, да бъде нейно лоби по света.

- Каква е вашата равносметка за изминалите две години?

-Голямата тема за българите в чужбина отне почти цялото ми време. Не беше напразно. Днес вече имаме проект, цялостна визия как България трябва да работи с нашите сънародници навън. Тази политика не е родена на бюрата, тя е резултат от многобройните ми срещи с българските общности. Те дадоха голяма част от предложенията, бяха много активни, защото милеят и искрено обичат родината си. Съвсем не сме измислили и направили всичко, но сме готови за аргументиран дебат. Трябва да работим за запазване на българщината, българския дух, самосъзнание и език, защото има риск от асимилация, от постепенно изчезване. Нека да помислим заедно как да накараме сънародниците ни да се върнат у нас, да ги мотивираме да учат и работят в и за България. 

Готови  сме с интернет платформа за комуникация на българските общности. Благодарение на мобилно приложение българите в Чикаго например ще могат да научат какво правят сънародниците ни в Молдова, да се познават и да създават контакти. Платформата ще служи и за връзка с българската държава.

- Активно работите за създаване на Български културен институт. Ще може ли той да помогне за канализиране на интересите ни зад граница?

- Определено да. Вече сме готови с концепцията за изграждане на Български културен институт зад граница. Само две страни в ЕС нямат такава институция - Литва и България.

Важно е да има Български културен институт така, както Германия има своя Гьоте институт, Испания - Институт Сервантес, Франция - свой културен институт. Необходим ни е за културна дипломация - знаете, че често тя успява там, където обикновената не може. Необходим ни е за засилването на културното влияние на България по света. Без подобна структура не може да участваме за финансиране на проекти от Европейската асоциация на националните културни институти.

Тази институция ще работи с нашите културни общности, които в момента се чувстват пренебрегнати и забравени. Ще се заздрави връзката на сънародниците ни с България, ще се подпомогне разпространението и изучаването на българския език. 

- Какво е мястото на ДАБЧ в подобни инициативи?

- Не зная какво ще бъде окончателното решение на правителството, но не съм убедена, че агенцията трябва да съществува в този вид. За съжаление, тя се превърна в печатница на удостоверения за произход и документи за гражданство. Нейните функции са далеч по-различни. Тя трябва да работи с българските общности зад граница и да прокарва българските политики през тях. Въпросът не е в административната структура, а в осъзнатата необходимост от приоритети в политиката за нашите сънародници. Тази политика излиза далеч извън рамките на един мандат, тя трябва да бъде национална.

- Отправихте критики към процедурата по издаване на българско гражданство. Правосъдното министерство анонсира подготвяни законови изменения, в които е предвидено отпадане на издаването на гражданство на основата на инвестиции. Има ли интерес към тази процедура и колко подобни заявления са постъпили при вас?

- С колегите от Комисията по българско гражданство сме част от работната група, която подготвя промените, които се надявам да бъдат качени за обществено обсъждане на 30 януари. Още преди година представихме становище какво трябва да се промени в този закон, за да се минимизират възможностите за злоупотреби.

Текстовете, които предвиждат буквално закупуване на българско гражданство с т.нар. инвестиции, трябва да бъдат премахнати. Смятам обаче, че трябва да остане текстът, който предполага даване на българско гражданство за мащабни инвестиции в реалния сектор - създаване на предприятия, които създават заетост и допринасят за растеж на българската икономика. За съжаление в моята практика такива случаи се броят на пръстите на едната ръка. Вместо толкова лесно да се получава българско гражданство, нека се дава право на постоянно пребиваване.

- Президентът и вицепрезидентът нямат право на законодателна инициатива. Това обаче не ви пречи да давате идеи, къде бихте искали да видите промени?

-  Законите за българите в чужбина, за чужденците в България и за българското гражданство се нуждаят от актуализиране. Първият дори прилича повече на политическо есе. Трите закона не са хармонизирани един с друг, а това създава възможности за противоречиво тълкуване. В тях са разписани неща, които не съществуват или не се спазват. Например в Закона за българите в чужбина е записано създаването на Национален съвет за българите в чужбина. Такъв обаче до ден-днешен няма.

Пробойните в законодателството създават среда за злоупотреби. Смятам, че трябва да се премахнат удостоверенията по произход. Има пълна свободия за тези, които ги издават, а ние като държава нямаме никакви механизми за контролиране достоверността на тези бележки.

Трябва да въведем владеенето на български език като задължителен критерий, особено за хората, които кандидатстват за гражданство на основание български произход. Имаме претенции към общата натурализация, а тези, които се определят като българи, не знаят езика. Броят на "екскурзиантите" с наши паспорти ще се намали, ако бъде въведена норма за постоянно пребиваване.

Получилите български паспорт трябва да се закълнат пред българското знаме и Конституция, да чуят българския химн на специална церемония. Да са наясно не само какви са правата им, а и задълженията.

- Продължава ли интересът към българското гражданство?

- Интересът за получаване на българско гражданство не е стихнал, особено предвид ситуацията на Западните Балкани. Естествено е и хората, които имат български произход, да искат и наше гражданство. Очаквам тенденцията да се запази и в бъдеще.

- Правомощията ви са свързани с помилването и предоставянето на убежище. Колко души са се възползвали от тази възможност?

- За последните 2 години са помилвани 11 души. 3/4 от казусите са свързани с тежко болни хора. За този период не сме намерили основание да уважим нито една от молбите за предоставяне на политическо убежище.

- Разминаването в позициите на "Дондуков" 1 и 2 доведе до спекулации за междуинституционално напрежение. Защо се стигна до подобни интерпретации?

- Има обективни и субективни фактори. Първо, за тези 2 години ние показахме характер. Нашите обещания, позициите, които заемахме, не бяха само за предизборната кампания. Те са нашата политика на "Дондуков" 2. В предишния мандат президентската институция бе обезличена, беше патерица на изпълнителната власт. Българските закони и Конституцията предполагат независими една от друга институции, които се контролират. Ние не се конфронтираме с останалите, но казваме на висок глас онова, с което не сме съгласни. Не премълчаваме и не спестяваме критики. Отбелязахте, че нямаме право на законодателна инициатива, но имаме право на становище и ще го изразяваме винаги. 

Избрани сме от хората заради нашите виждания и предлагани политики. Когато видим, че това, което се предлага или гласува от Народното събрание, е лошо или не води до добри резултати, естествено е да го критикуваме. Елементарно е тази реакция да се тълкува като война. Критиката ни не е безпринципна. Винаги имаме аргументи за забележките и позициите си.

Що се отнася до субективната част - от ГЕРБ все още не са преглътнали загубата си на президентските избори. Естествено е, че всички стрели ще бъдат насочени към президента.

- С г-н Румен Радев имате съвсем различен професионален опит - той идва от армията, а вие от партийните среди, това помага ли на съвместната ви работа?

- Като прибавим и факта, че преди това никога не се бяхме виждали на живо, естествено имахме нужда от опознаване, от намиране на синхрон. Да, ние сме различни. Но разчупихме стереотипа, че президентът и вицепрезидентът непременно са скарани помежду си. Разговаряме често, търсим допирните точки. Когато и двамата сме си поставили за цел да вземем добрите решения, то личните настроения отиват на заден план. Мисля, че сме постигнали добро съчетание между военната дисциплина, склонността да се взимат отговорни решения и политическия опит. Пък и президентът много бързо навлезе в сложните политически отношения и вътре в страната, и на международната сцена.

- Наближават изборите за Европейски парламент, вие имате богат опит в тази институция. Какви трябва да са приоритетите на бъдещите български представители в Брюксел?

- Първо, трябва да си отговорим на въпроса къде е България след 12 години членство в ЕС. Минахме през две ужасяващи кризи - едната, свързана с финанси и икономика, другата -  със сигурността, с мигрантския и бежанския наплив.

България не трябва да отива на тези избори като страна със "свити платна". След 12 години членство трябва да имаме и самочувствие, и ясна политика какво трябва да се промени в Европа. Има 4-5 възлови неща, за които трябва да работят всички, които ще участват в тези избори.

На първо място - каква е визията ни за сигурността в Европа, особено по отношение на миграцията. Огромна е опасността отново да надделеят интересите на страните от Централна и Западна Европа. България трябва да намери своите съюзници и да отстоява интересите си на страна по външната граница на съюза.

На второ място, трябва да сме наясно каква е външната ни политика. При нашето европредседателство направихме пробив на тема Западни Балкани. Ще ми се България да е двигател на европейската политика в тази част на Европа. Смятам, че следващият български еврокомисар трябва да е с ресор "Разширяване на ЕС". Защо да не се борим за това?

Необходима е ясна визия накъде върви Европа. Няма как да се съгласим с Европа на скорости или с отделен бюджет на еврозоната.

Това са позиции, които трябва да бъдат защитавани от целия политически спектър в България. Само тогава, в сътрудничество с политическите семейства, интересът ни ще бъде защитен. Ето, по казуса с превозвачите успяхме да се обединим и да намерим съюзници, но за съжаление закъсняхме. Пред очите ни се разигра целият лобистки процес, в който държави със сходни до нашата позиции застанаха на страната на силните, защото България не си бе свършила работата. 

Надявам се по време на кампанията да не се изпада в крайна антиевропейска реторика. Тя може да е завладяваща и да печели симпатии, но какво става след това - събуждаш се и осъзнаваш, че положението е същото, а проблемите са се задълбочили. България трябва да участва активно в дебата за необходимите реформи в ЕС. Ако стоим отстрани, влакът ще ни подмине. Аз искам той да спре и на нашата гара, а ние да сме тези, които да определят следващия коловоз.

- Започнахме разговора с темата за опазването на българския дух и култура. Но това не е политика само за сънародниците ни в чужбина...

- Така е. Имаме много основания за гордост и не бива да ги забравяме - над 1300-годишна славна история, изключително богато културно-историческо наследство. Груба политическа грешка е, че по време на европредседателството пропиляхме огромния шанс да рекламираме всичко това.

С моя екип сме подели инициатива за възстановяване на домовете на българските възрожденци, на народните будители. Работим с няколко министерства по тази кампания и се надявам, че в следващия финансов период на ЕС ще бъдат заделени средства, с които да осъществим тези проекти. Имаме идеи да ги включим в исторически туристически маршрути. Започваме от Карлово с вилата на Евлоги Георгиев. Той и брат му Христо са най-големите дарители в българската история.

- Като говорим за историята и паметта за миналото - неотдавна подкрепихте инициативата на ДУМА и група интелектуалци за създаване на паметник на децата жертви на фашизма. Защо?

- Уроците на историята са много тежки, трябва да ги помним и предаваме на поколенията. Горко на тези, които не го правят. Децата на България са децата на България. Винаги са били и винаги ще бъдат, нямат цвят, а ние трябва да ги пазим. Дано по-скоро се реализира тази идея.

- Казахте, че сте изпълнила обещанието си да бъдете сред хората в различни части на България. Какво ви казват те при срещите ви?

- Не срещат справедливост, чувстват се несигурни и изоставени от държавата. Преди няколко месеца хората излязоха на улиците и казаха, че искат промяна в системата. Какво означава това? Хората искат държава. Искат държава, която мисли за тях и тяхното развитие. Държава, която изпълнява всичките си функции - от защита на слабите и уязвимите до осигуряване на икономически растеж и просперитет.

Какво е необходимо? Преди всичко справяне с огромните неравенства в България - неравенства в доходите и възможностите. Трябва да предложим на младите хора ясна перспектива за развитие, да кажем на какви приоритети ще заложи България през следващите години. Високите технологии са сред тях. Имаме традициите, капацитета и подготвените хора, защо те трябва да търсят своята реализация в чужбина? Ако българската държава вложи ресурс в тази икономика, младите хора могат да получават достатъчно добри доходи и да се развиват тук. Дано не се реализират мрачните прогнози, според които българите, живеещи извън България, стават повече от тези на територията на страната!

Трябва да развиваме туризма, да стимулираме малките и средните предприятия. С ясен и рационален поглед върху развитието на нашата икономика трябва да обвържем и образованието. Години наред произвеждаме безработни висшисти, а за определени сектори липсват кадри. Не е толкова трудно да бъдат преодолени тези дисбаланси.

Дежурният въпрос е откъде пари? Има възможности в националния бюджет - всяка година говорим за излишъци, нараснала е абсолютната сума на бюджета. Ако имаме реално използване, а не просто усвояване на средствата от европейските фондове, България ще дръпне напред.

Важното е да имаме 4-5 национални приоритета, по които да работим всички. Ето например една малка Словакия се е превърнала в европейския производител на автомобили, защото всички правителства - и леви, и десни, знаят, че това е приоритет на държавата и го следват. Ние трябва да уточним нашите приоритети и да ги следваме. Ще се справим!