Илия Фортунов води "Диалози със себе си"
Известният композитор представя новия си албум с рецитал по БНР
/ брой: 52
Новият албум "Диалози със себе си" на Илия Фортунов-Чорчика ще бъде представен на 3 март от 21 ч. в предаването "Картини от една изложба" на програма "Хоризонт" на БНР. Това всъщност ще е първият албум от новата ми трета трилогия, разкри пред ДУМА известният музикант, който е един от родоначалниците на рок музиката у нас. В рецитала ще бъдат включени стихотворения на поетесата Татяна Явашева. Така правех през първите години на авторските си концерти в камерна зала "България". Обичам поезията. Обичам синтеза на изкуствата. Поезията е велико нещо, и ако има слабост в моето изкуство, тя би могла да ме подпомогне, смята дългогодишният китарист на група "Везни". Албумът "Диалози със себе си" излезе в средата на ноември м.г. и бе представен на форума "Вселената на компютърната музика".
Гледам да не загубя от душевността си в музиката, независимо че използвам съвременни инструменти, признава концептуалният изпълнител, който вече замисля да кръсти новата си трилогия "Безкрайно бягство". Защото от много години бягам от реалния свят, от реалния живот. Бягам от политиката, от материалното, не крие Фортунов. Той обясни, че в "Диалози със себе си" - първата част на новата трилогия, е застъпена темата за парите. Това е в сюитата "Банкноти", която е породена от тази страст, тази мания, както я нарича авторът. Той е отразил пет състояния на хора, които се домогват до парите... Опитвам се да изразя техните състояния, да създавам различни асоциации, споделя Илия Фортунов. Първата пиеса от албума си - "Непукисти", определя като шашава, аз самият съм непукист, признава той.
Следващата пиеса - "Градинарят", например е под въздействието на това, че съм харесвал инструменталната музика на Мусоргски. Обичам да отразявам понякога професии, които не са типични за мен. Уважавайки труда на градинаря, не мога да бъда градинар, защото в моите ръце цветята буквално ще загинат, смята Фортунов. "Носталгия" е пиеса, която той е свирил като гост-музикант на концерт през 1986 г. при Симо Лазаров в неговия спектакъл в НДК. Тогава беше много впечатляваща пиеса. "Репетиция" е една от най-бързо направените ми творби - възникна спонтанно, от само себе си. А "Въжето" е като метафора от въжеиграча до човек, който решава да се обеси, пояснява Чорчика. Тук се намира и една от емблематичните му творби - "Дуенде", със същото заглавие излиза и албум, а 10 г. по-късно влиза в компанията на други пиеси.
Не съм нито бунтар, нито революционер, аз съм си философ в музиката. Кой я разбира и кой не я разбира - за мен не е никакъв проблем. Това е проблем за хората от развлекателната музика, които обикновено искат непременно да бъдат харесвани, непременно да станат звезди. Звездоманията при мен не съществува, споделя категорично виртуозният китарист, чиито произведения неведнъж са попадали под вниманието на авторитетното списание "Билборд".
Илия Фортунов търси смисъла в музиката и, повлиян от философията на Ошо, вярва, че смисълът не трябва да се открива, той трябва да се създава. "Той не стои там някъде зад храстите, че да отидеш, да потърсиш малко и да го намериш... Той е поезия, която трябва да се композира, той е песен, която трябва да се изпее, той е танц, който трябва да се изтанцува", както се казва в книгата на Ошо "За творчеството".