20 Юни 2019четвъртък08:14 ч.

Снимка Per-Erik Berglund

Срещи

Илиан Илиев: Кулинарната фотография е диалог

Когато започвах да уча, много от храната, която снимах, не беше истинска, разкри носителят на оскар за готварски книги

/ брой: 93

автор:Альона Нейкова

visibility 155

Прочутият кулинарен фотограф Илиан Илиев над 15 години живее и работи в Кеймбридж. Събира почти 30-годишния си опит в снимането и любовта към хубавата храна в няколко книги. Обича да съчетава традиционното с модерното. Затова в едното готварско издание подбира рецепти с българско сирене, а в другото, което печели награда във Великобритания, селектира гозби с кисело мляко. Носител е на престижната първа награда Gourmand World Cook Book Awards в категорията Best Book for Professionals за книгата си "Българските готвачи". Призът му бе 

- Награден сте с т. нар. оскар за кулинарна фотография. Как се случи, г-н Илиев? Какво означава това отличие за вас?

- Наградата е доста престижна и ми дава удовлетворение от работата ми, защото всъщност е приз за това, което съм свършил. Международният конкурс "Гурманд" е сред най-големите в света и е посветен на готварски книги и кулинарните издания като цяло. Затова и имат славата на оскари в бранша. Състезанието се организира вече над две десетилетия, историята му започва във Франкфурт, последните 3 години се провежда в Китай. Едуард Куантро - наследникът на прочутата фамилия, свързана с производството на известния френски ликьор, е основният двигател на тази организация. Миналата година, когато получих титлата Best of the world ("Най-добрият в света"), имаше участници от над 80 държави. Това са 800-900 души, които се занимават само с храна и издателска дейност - дизайн, фотография, писане на рецепти.

- За първи път ли българин е удостоен с този престижен приз?

- Не знам. Аз спечелих и преди 3 години с друга готварска книга, излязла благодарение на издателство New Holland от Сидни. Класирах се на трето място за кулинарна фотография. След това взех Специалната награда на международното жури, пак на същия конкурс, с друга тема: българско сирене. Но с най-високото отличие бях удостоен заедно с наши готвачи.

- С какво е свързан интересът ви към кулинарията?

- Обичам да ям! Лаком съм... Майка ми винаги ме предупреждава в подобни случаи: "Недей да го казваш!" (усмихва се) Наистина, харесва ми да хапвам вкусни неща, обичам да готвя. Моят бекграунд е такъв: произхождам от семейство на ресторантьори и от хлапе съм около тезгяха на професионалната кухня.

- Живеем във време, когато всеки има възможност неограничено да качва в социалните мрежи какви ли не фотографии, като сред тях снимките на храна заемат значителен дял. Но какво е професионално да разкажеш история в чиния с един кадър?

- Тъй като съм и преподавател по фотография в българска готварска академия, опитвам се да науча студентите, че ако не харесват снимките, които са направили, да не я споделят, за да не се пълни интернет с некачествени кадри. Винаги казвам: "Пускай в мрежата само онова, с което се гордееш. Когато искаш да се похвалиш, че си ял на хубаво място, направи го в тесен кръг, сред приятели".

А да разкажеш история в чиния според мен е малко преекспониран начин да се обясни твоето лично отношение към ястието, което си сготвил или са ти сервирали. Смятам, че трябва да виждаш не само храната, а и светлината, за да получиш нещо интересно и сполучлив краен вариант, който да впечатлява. Важна е също добрата комбинация на цветове и структури...

- Освен че сте известен фотограф, наричат ви също страстен и вдъхновен майстор на вкусни ястия...

- Не се имам за голям кулинар (усмихва се). Но наистина обичам да готвя. В първата ми книга, а и във втората, всички представени ястия сам ги направих. След това реших, че ще е по-добре да работя с професионалисти. И шансът да преподавам на студенти ми даде тази възможност. Харесва ми да съм сред млади и талантливи хора. А в България има готвачи, които са изключително модерни, страшно много се интересуват от всичко ново, използват съвременни и непознати технологии, залагат на екзотични или неизвестни на повечето запалени по кулинарията подправки. Именно това ме дърпа обратно - искам по-често да си идвам и да работя тук.

- Вие самият винаги ли снимате храната, която готвите?

- Вкъщи - не. Вече минах през този период. Когато започвах да се занимавам с кулинарна фотография, мой колега все ми казваше: омръзнало ми е храната да не влиза в хладилника, преди да е минала през масата на студиото; искам веднъж да си купя домат, да си направя салата и да го изям, без никой да го е виждал (смее се).

- Защо според вас кулинарната фотография набира все по-голяма популярност?

- Храната по принцип, като тема, е интересна. И непрекъснато еволюира, качва се на по-друго ниво. Фотографията е само един от инструментите тя да достига до по-широк кръг хора. Освен че всеки може да снима, знаете, има доста кулинарни предавания по телевизията. Обръща се голямо внимание на това, какво ядем - като качество, количество, а и на начина на представяне на всичко това. Ние самите имаме все по-високи изисквания към визията на храната, преди да я сложим в устата. Винаги казвам, че да правиш кулинарна фотография е диалог. Моята задача като професионалист е да накарам клиентите да си поръчат дадено ястие в ресторанта, да си купят определени продукти в супермаркета, да си вземат готварската книга, за да опитат рецептите от снимките... Ако се получава, значи си върша работата добре. 

- А ако видяното на снимка се разминава с реалността?

- Все по-рядко се случват подобни инциденти. Когато започвах да уча фотография, много от храната, която снимах, не беше истинска. По разбираеми причини - нямаше дигитална обработка, използваха се топли лампи, които не даваха възможност продуктите да се запазват във вида, в който се консумират. И се използваха доста менте ястия. Затова понякога се получаваше този парадокс - храната да не е такава като на снимката. Докато сега 99% от кадрите представят продуктите същите, каквито са всъщност и ги ядем всеки ден. Така че вече липсва каквото и да било разминаване.

- Вярна ли е тезата, че професионалното заснемане на храна не е толкова лесно, колкото изглежда? Всеки ли може да направи страхотен кадър, или това е привилегия само на експерти като вас?

- Както всеки умее да готви, така има и шанса да заснеме страхотен кадър. В това е и разликата между любителя и професионалиста: ако първият може, вторият трябва да го направи. Стремежът към най-незабравимата, най-впечатляващата фотография е заложен по подразбиране и при мъжете, и при жените, и при възрастните, и при децата дори... Но при тях не е задължително да се получи веднага или когато и да било. Докато професионалистът е длъжен да види светлината, структурата, цвета, да избере гледната точка така, че всеки кадър не само да е на високо ниво, но и да е забележителен, колоритен, да продава...

- Доколко е задължително човек да разполага със скъпа техника, за да направи кадъра, за който мечтае? Или за целта може да разчита и на смартфона си?

- Дори на моите студенти казвам, че може да идват на лекциите ми и само със своите телефони. Достатъчно е да имат някакъв фотоапарат, с който да снимат, без значение колко пари са похарчили за него. За мен е важно да се научат да композират, да подреждат правилно продуктите, да ги презентират, да плейтват, както се казва на жаргона на готвачите. Първо трябва да видите снимката, а след това да я регистрирате, да я направите, да уловите светлината... Така че, когато насочваш обектива на камерата или на телефона към балерина или към храна, винаги трябва да хванеш детайла, да фокусираш върху най-интересното, на това, което останалите не виждат. Като доказателство за казаното от мен е третото място в конкурса Food Photographer of the Year 2019, което току-що получих в Лондон за снимка от телефона ми.

- Кое е най-неприятното място, на което се е налагало да работите?

- Най-некомфортната зона за професионално снимане е в кухнята на ресторанта, защото винаги трябва да се действа на изкуствена светлина. Готвачите са едни от най-онеправданите: всички се възхищаваме на манджите им, обаче, ако видим къде работят, ще изпаднем в шок - или са в мазето, или на тавана, или в някоя дупка, където слънце не огрява. 

Най-хубавите кадри на храна се получават на естествена светлина.

- Какви хора се записват на курсовете ви по кулинарна фотография?

- Повечето са млади. Предимно са хора, които обичат храната, наслаждават й се и искат да покажат красотата й, да я споделят... Някои от тях имат голямо желание професионално да се занимават с кулинарна фотография.

- От години живеете в Обединеното кралство. С какви български гозби най-често черпите гостите си?

- Семейството ми много обича кьопоолу. Имам и градина, в която си отглеждам розови домати и правя шопска салата. Не съм срещал на друго място по света и смятам за много българска храна пържени картофи с настъргано сирене... 

- Как се изминава пътят от журналист във военна Прищина до върха на кулинарията?

- Не обичам да говоря за журналистическия си период. Защото това не е времето от моята кариера, когато съм правил нещата, които харесвам. Не казвам, че тогава не съм имал хубави или впечатляващи снимки...

Православната църква почита паметта на Св. Наум

автор:Дума

visibility 0

До 34 градуса в четвъртък

автор:Дума

visibility 44

Земетресение от 6.5 по Рихтер в провинция Папуа

автор:Дума

visibility 520

Пеевски прегъна ГЕРБ за субсидиите

автор:Юлия Кулинска

visibility 241

/ брой: 116

Георги Гьоков: С намаляване на ДДС ще падне цената на хляба

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 116

Едрият бизнес свали шефа на НЕК

автор:Дума

visibility 166

/ брой: 116

Дончев праща шпиони в администрацията

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 116

Турция иска да намали зависимостта си от долара

visibility 148

/ брой: 116

Техеран се държи твърдо в битките си с Тръмп

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 116

Тръмп иска втори мандат

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 116

Испанка оглави групата на социалистите в Европарламента

автор:Дума

visibility 136

/ брой: 116

Герой на света - наци № 1 на САЩ

автор:Христо Георгиев

visibility 217

/ брой: 116

Сагата с язовирите продължава

автор:Ростислава Иванова

visibility 132

/ брой: 116

Поредната "случка" с журналист

visibility 135

/ брой: 116

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ