Икономиката блокира при ръст под 1%?

Няма никаква яснота какво правим при ръст на икономиката под един процент за тази година, при условие че разчетите в бюджета са направени при един процент и повече. Това заявиха вчера независими икономисти, обединени в проекта за макроикономически изследвания "Макроуоч", създаден по идея на Институт "Отворено общество".
По думите на Десислава Николова от Института за пазарна икономика започналата рецесия в ЕС се отразява на българския износ и индустрията у нас. Именно при това положение не е ясно какво ще се прави при евентуален растеж в България под един процент. Икономистите поискаха да се публикува публично план за действия при растеж от под един процент. Според някои от тях рискът от рецесия е много висок със съответните рискове за бюджета, които изискват контрол върху разходите, без това да означава само и единствено рязане на капиталови разходи.
Три милиарда лева трябва да бъдат платени в следващите 8-9 месеца от Министерството на финансите по дългови плащания за облигации и дефицит. Според икономистите половината от планирания дефицит за годината вече е изпълнен през първите два месеца, което основно се дължи на сезонността на плащанията. Въпреки това е възможно надхвърлянето на планирания дефицит за тази година. Риск има и от изпълнението на "предизборните обещания" още от тази година.
Според Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч" българското правителство трябва много бързо да премине на балансиран бюджет. Дълг може да се плаща с парите от приватизация и с излишъци, а не с нови задължения, посочи още той.
Фискалният резерв на страната ни е 4.5 млрд. лв. и ако парите от фонда за подпомагане на държавната пенсионна система, известен като Сребърния фонд, бъдат изведени от резерва, той ще се снижи до 2-2.5 млрд. лв., посочи Георги Ангелов от "Отворено общество". Ако се реализира идеята за изкарването на Сребърния фонд от резерва, България ще се окаже с най-ниския фискален резерв сред страните от Европейския съюз, обясни той.
Икономистът поиска да има публичен регистър на държавните компании, за да е ясно какви са натрупаните задължения. Той посочи, че по данни от края на януари държавният дълг е 11.68 млрд. лв., от които 4.92 млрд. лева е вътрешният дълг.
По думите му други 10.3 млрд. лв. необслужени задължения са далеч от фокуса на вниманието, но те също имат значение - държавните необслужени задължения са 7.2 млрд. лв., общинските - 0.94 млрд. лв., а на финансовите институции - близо 2.2 млрд. лв.  
Десетте най-големи длъжници сред държавните компании дължат близо 6 млрд. лв., стана ясно от данни, предоставени от Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество" по време на пресконференция.
Най-много са дълговете на НЕК, общо 2.17 млрд. лв., съобщи Ангелов. Следват БДЖ и АЕЦ "Козлодуй", чиито задължения по последни данни възлизат на 767 и 750 млн. лв. В челото са още ТЕЦ "Мини Марица-Изток" - 2 (648 млн. лв.), общинската "Топлофикация-София" (548 млн. лв.), Булгаргаз (341 млн. лв.), Железопътна инфраструктура (213 млн. лв.) и Мини Марица Изток (209 млн. лв.).