Икономическият растеж се ускорява на годишна база

Българската икономика расте с 0,4% на тримесечна и с 2,2% на годишна база. Това показват експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). С основен принос за растежа обаче са крайното потребление и износът.
В номинално изражение през второто тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) достига 20,92 млрд. лв. от 19,517 млрд. лв., колкото беше през второто тримесечие на 2014 г. Това е с 1,403 млрд. лв. повече. През периода реализираната добавена стойност в икономиката е за 17,901 млрд. лв. Тя се покачва с 0,5% на тримесечна и 1,8% на годишна база.
По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (78,3%), което в стойностно изражение възлиза на 16,38 млрд. лв. В периода април-юни крайното потребление бележи покачване от 0,7% на тримесечна и 2,1% на годишна база. За сравнение - през първото тримесечие крайното потребление не се промени спрямо края на 2014 г., а в сравнение с първите три месеца на миналата година се покачи с 1,1%.
Инвестициите на компаниите възлизат на 4,787 млрд. лв., като заемат 22,9% относителен дял в БВП. Те се увеличават с 0,3% на тримесечна и 1,4% на годишна база. Годишният им темп на прираст обаче се забавя след силните ръстове от съответно 4,4%, 3,3% и 2,1%, регистрирани през предходните три тримесечия. Външнотърговското салдо е отрицателно, след като вносът за 14,22 млрд. лв. през периода е повече от износа за 13,972 млрд. лв. НСИ отчита 3,6% годишен ръст на износа и 7,5% прираст на вноса.
Министерството на финансите повиши оценката си за растежа на БВП до 1,4% през тази година, докато предишната прогноза беше значително по-консервативна - ръст от 0,8%. За 2016 г. министерството предрича ускоряване на растежа до 1,7%, за 2017 г. - до 2,3%, а за 2018 г. - леко забавяне до 2,1%.
Оценката на Световната банка бе по-консервативна. Международната финансова организация прогнозира ръст от 1,1% у нас през тази година. Като цяло през юни банката запази оценките си за българската икономика в следващите три години. Европейската комисия (ЕК) през май ревизира нагоре прогнозата си за икономическия растеж на България до 1% през тази и 1,3% през следващата година.
Оценката на Българска академия на науките (БАН) съвпада с тази на правителството, докато италианската банка UniCredit очаква растеж на БВП от 2,1% през тази и 2,4% през следващата година. Същевременно БНБ очаква ръст на БВП с 1,8 млрд. лв. до 83,965 млрд. лв. За сравнение - в края на 2014 г. БВП на България възлезе на 82,164 млрд. лв., т.е. прогнозата е за ръст от около 2,2% през 2015 г.
Основен положителен принос за растежа на икономическата активност до края на годината БНБ очаква да имат частното потребление и инвестициите в основен капитал, докато нетният износ се очаква да оказва натиск върху икономиката, посочват експертите на централната банка в своя тримесечен "Икономически преглед". Въпреки това от централната банка допускат известно забавяне на растежа на БВП през третото и четвъртото тримесечие на 2015 г. спрямо наблюдаваното представяне на българската икономика през първото тримесечие на годината. Тогава националното стопанство нарасна с 0,9% на тримесечна и 2% на годишна база.
По-конкретна информация за това кои сектори на икономиката са с най-голям принос към икономическия растеж през второто тримесечие ще разберем от предварителните данни на НСИ, които ще бъдат публикувани на 4 септември 2015 г.


Ръстът се дължи на крайното потребление

Темпът на експанзия на икономиката през второто тримесечие на 2015 г. е най-висок за последните четири години. За последно сходни темпове на годишен растеж над 2% бяха отчетени в края на 2010 г. и през първото полугодие на 2011 г., предаде investor.bg, позовавайки се на Института за пазарна икономика. Макар и тези най-ранни данни да не са подробни, от тях се вижда ясно, че ускорението на растежа идва най-вече по линия на крайното потребление, чийто ръст забързва от 1,1% през първото до 2,1% през второто тримесечие спрямо година по-рано. Обяснението зад този ускоряващ се ръст може да се търси най-вече по линия на увеличаващото се крайно потребление на домакинствата в унисон с трайното подобрение на пазара на труда от началото на 2014 г. Вече година и половина пазарът на труда създава устойчиво нови работни места, което подкрепя трудовите доходи и потреблението на домакинствата. Засиленото потребление вероятно е и една от причините за преминаването от дефлация към лека инфлация (на годишна база) през второто тримесечие на тази година.