Игричките на Вартоломей

Петър Куцаров

Външно погледнато, иде реч за чисто църковни взаимоотношения в триъгълника Рим-Москва-Цариград. В заявленията след проведени срещи и разговори между делегации на визираните църковни центрове се подчертава, че главната грижа на ръководителите на паството е утвърждаване на християнските ценности в живота на Европа, стремеж за развиване на православно-католическия диалог, на вярата и надеждата, че тези идеи ще получат конкретизация в развитието на отношенията между Ватикана и православните самостоятелни църкви. По-близкото и задълбочено изучаване на проблема сочи, че се води скрита борба за увеличаване на влиянието както сред вярващите, така и в обединена Европа и извън нея. Параметрите на тази борба се определят от исторически наслагвания в отношенията между страните в триъгълника и съвременните противоречия между тях. На фона на останалите от разделянето на Църквата Божия на Източна и Западна обвинения се води православно-католически диалог. Цариград се старае да изпревари Москва и извлече полза от своето напредване в сближаването с Рим. Ръководителят на малката по размери Константинополска църква се титулува вселенски патриарх и мнозинството от неговите приходи са извън границите на Турция. Руската Православна църква (РПЦ) не се помирява с исторически отреденото й място на Трети Рим в йерархията и сплотява своите редици. От своя страна световните лидери ухажват църковните ръководители и се стараят да извлекат определени изгоди от срещите си с тях.

Основният проблем

е между Москва и Рим и е свързан с желанието на папата да се грижи за вярващите в цял свят. Тази идея достигна апогей по времето на папството на полския кардинал Войтила. Една от целите на Ватикана с посещенията на местните източноправославни църкви е косвено да подчертае и утвърди примата на Рим през 950-те години на църковен разкол между Изтока и Запада. Всеизвестно е желанието на папата да посети Русия, като за целта бяха предприети тактически стъпки - завръщане в Русия през 2004 г. на една от най-почитаните руски икони, Казанската Божия Майка, закрилница на руските земи, изнесена от Русия и съхранявана в покоите на понтифика.
РПЦ отлага визитата на папата като изтъкваните причини са настъплението на католицизма и учредяването на католически епархии в Русия. Главната причина обаче, е стремежът на РПЦ да укрепи своите редици, да разшири влиянието си чрез обединителната роля на Московската патриаршия... Евентуалното посещение на папата на този етап е неприемливо за РПЦ, тъй като наред с чисто църковните канони, визитата на понтифика би потвърдила, че РПЦ играе ролята на второстепенен църковен фактор в Европа, не успял докрай да обедини различните си клонове.
Създалата се ситуация между Ватикана и Москва умело се използва от патриарх Вартоломей, който, считайки се за пръв между равни и величаещ се вселенски, редовно посещава Рим и заедно с папата служи в деня на светите апостоли Петър и Павел. Сътрудничеството на Цариград с Рим, наред с църковните, крие подбуди от

предимно материален характер

В юрисдикцията на Вартоломей се намират половината от Естонската ПЦ и част от приходите на РПЦ в Европа. Независимо от формалните декларации на Вартоломей в подкрепа на позицията на РПЦ за Естонската и Украинската православна църква, напрежението между Цариград и Москва остава. Наред с посочените аспекти на отношенията между църквите, иде реч за претенциите на Цариградската патриаршия да представлява и защитава в ЕС интересите на източноправославните. Тези претенции ще се увеличат с шансовете за приемане на Турция в ЕС.
На този фон вече 60 години се води подготовка за събор и игричките на Вартоломей имат връзка с предстоящия през пролетта на 2016 г. в Константинопол осми Велик общо православен събор. Възможно е патриархът да дири повод, за да не покани БПЦ на събора. В приетите обаче документи за подготовка на събора участниците в същия са определени и от страна на патриарха това е слаб дипломатически ход - да печелиш противници в навечерието на важно събитие в живота на Източното православие. Остават открити  въпросите: защо този самозабравил се патриарх се държа обидно не само спрямо БПЦ, но и спрямо държавата? Защо Вартоломей недипломатично и грубо отправи искания към България след получаване на най-висшия орден на страната? Защо президентът му връчи българското отличие въпреки направените обидни изказвания? Защо Светият синод е бил принуден и от кого да го кани? Кой е истинският поръчител, по чие внушение външният министър проявява инициатива и кани Вартоломей? Какво целят българските русофоби с намесата си в църковните дела? Кой има изгода от тези игрички на Вартоломей?
Исторически вселенският патриарх е грък, седалището му е в Константинопол, в Турция. Тези два фактора определят неговата "независима" политика. Може би патриарх Вартоломей

играе по гайдата на Давутоглу

за реализация на турската стратегическа програма за възвръщане на турското влияние на Балканите, тъй като тогава ще се увеличи неговото, т.е. гръцкото влияние. Но елинът Вартоломей трябва да знае - историята не се повтаря и да се помнят словата на неговия древен прародител - не можеш да се окъпеш два пъти в една и съща река. Българският Великден успява в онези неимоверно трудни условия да се пребори с гръцката мегали идея и връщане към тази химера може да се роди само в главата на Светиня му. Негово светейшество е привърженик на деленето на църквите на русофилски и русофобски и не пропуска възможност за нанасяне на удар по РПЦ. Може би Вартоломей да е поканен от българските "държавни" и "учени" мъже именно заради тази очаквана негова реакция!? Нима може да се допусне, че инициаторите за визитата на цариградския патриарх си играят с националните интереси на страната? Ако подобна теза има място, то организаторите на визитата не са отчели факта, че Вартоломей не е фигурата, която може да бъде противовес на Руската патриаршия. Патриархът, изживяващ се като византиец, изигра своята игричка и

остави с пръст в устата

поканилите го "български" дейци. Признанието на външния министър, че той е инициатор за поканването на Вартоломей се нуждае от уточнение, тъй като с вероизповеданията се занимава специална дирекция на Министерския съвет и ако министърът наистина е инициирал визитата, то трябва да се дири по чие внушение е сторил това.
Антибългарските игрички на патриарха продължават със забрана да се служи на български език в двата български храма в Одрин, възстановени с български средства. Вартоломей трябва да знае, че поставянето на паметник на екзарх Антим I е съгласувано с турските власти и не е дело на БПЦ. И най-важното: не иде на сана на Светиня му да подклажда тенденцията за безкрайни конфликти и конфронтации, изхождайки от хибридни мотиви - Божията църква е носител на мир и душевно спокойствие. И този постулат е повече от актуален в навечерието на Рождество Христово и в преддверието на предстоящия Велик православен събор.