Игри с историята

Представете си дама, която на улицата се засича едновременно с някогашни свои насилници и с човек, който навремето се е хвърлил да я защити и е помлял тези насилници. Тя обаче се спира пред първите, заговаря ги и дори ги кани на кафе. А втория направо го подминава - все едно не го познава.

Ето точно това направи дудовска Полша (на президента Анджей Дуда) с отбелязването на една трагична годишнина - 80 години от началото на Втората световна война, започнала с нападението на хитлеристка Германия срещу Полша. Варшава бе решила, че е по-достойно да покани Германия, която през войната бе избила 6,2 млн. поляци, от които 5,6 млн. са били мирни жители. А също днешна Украйна в лицето на президента й Владимир Зеленски, след като до 60 000 мирни поляци са били избити във Волинското клане през пролетта и лятото на 1943 г., извършено от украинските "въстаници" (всъщност главорези) в днешната Северозападна Украйна. 

Съответно дудовска Варшава бе решила, че е под достойнството й да кани Русия - наследничката на държавата, която бе дала 600 000 жертви, за да прогони хитлеристите от полска земя и да върне Полша върху картата на историята. Която бе ликвидирала и украинските главорези. Впрочем президентството е било посъветвано от полски дипломати да поканят все пак и Русия, както при отбелязването на 70-годишнината.

Известно е тежкото историческо бреме, което Полша има от наследниците на съвременните Германия и Русия. Благоразумието изисква да има поне равнопоставено отношение към тях. А и последните 30 години те предприеха към нея насрещни стъпки за помирение. Но Варшава предпочете конфронтацията с една от тях. Така Дуда доведе страната си до глупашкото положение да покани насилниците си на кафе - или да зачете историческата злина над нея пред стореното й добро. Дори извършеното сега извинение на Берлин не притъпява това впечатление.