Игри или екскурзия?

Тръгнаха първите в историята европейски игри в Баку. На церемонията по откриването нямаше само лентичка, която да клъцне Б.Б., който обаче съвсем естествено присъства на тържеството, отразено от 53 телевизии из дебрите на планетата. Вероятно е можело състезанието да не започне, ако той не бе там, но слава богу, премиер-министърът ни склони все пак да уважи събитието. Сега сериозно. Това са експериментални игри. До този момент своеобразната евроолимпиада не съществуваше. Но ето, че и такова животно вече има. Нищо, че календарът на спортистите става не натоварен, а почти невъзможен. Те да му мислят. Заради спонсорите, рекламите.
Ние, българите, ще допринесем с участието на 127 наши състезатели в 20 дисциплини. Към тях нямаме никакви очаквания, защото самата надпревара първо трябва да гради авторитет. Но може би е за добро. Току-виж спортистите ни изненадат приятно. За тях това ще е тест. Летните олимпийски игри са догодина, а сега в столицата на Азербайджан има 6000 състезатели. 150 от тях са олимпийски шампиони, а 200 са световни. Значи контролното за нашите ще е повече от сериозно. Важното е те да го възприемат като такова, а не да се вълнуват дали са им ушити добре блейзерите и панталоните. Нейсе.
Спортният министър Кралев предизвика разнопосочни коментари във форумите заради изказването си, че няма да отдава значение на евентуални български медали, но и няма да прави трагедии, ако такива не вземем. Хората го питат в такъв случай на екскурзия ли отиват наш’те? То за тях угодия така и не се намери. Винаги ще има недоволни. Особено тук. Според частта от народонаселението, обозначаваща се като тролове, излиза следното - първите европейски игри в историята са в Азербайджан, който някак си не им стоял в Европа. Ама като са направили хората перфектна организация с помощта на купища пари, няма какво да се чудим и умуваме толкова.
Докато на ход са страсти и новини с азерски привкус, тръгна и Копа Америка. Там всичко е въпрос не на участие, а на живот и смърт. Латинска му работа. В същото време тече и Световното първенство по футбол за жени в Канада. Тези дами с бутонки на работното място вместо с чорапогащници, както стана ясно от някои репортажи, играят по-добре от повечето наши мъже в „А“ група. Даже са и по-опасни. Например вратарката на американките Хоуп Соло бе обвинена в домашно насилие. Тя пребила сестра си и блъскала главата в бетонна стена на своя племенник след очевидно люта фамилна свада. Брей, тази отразитопковка, каква хала била! Но май няма кой да й прости в САЩ и тя ще надене ръкавиците за мръсната посуда в затвора, оставяйки вратарските за известно време.
В такъв случай, хвала на нашите български футболистки, които не се класираха на световното, но поне не правят такива простотии. Те дори пазят имиджа на женския футбол у нас геройски, защото в него пари няма, а и отбори почти няма, но първенство все още има. Абе българки юнакини, какво друго можем да кажем по въпроса.
Между другото някои известни учени наскоро рекоха, че спортът страшно помагал срещу безсънието. ОК, ама ние в последните декади като цяло сме позаспала нация, а спортуваме, дори като шофираме, щото иначе всички ни пререждат на светофара. Много от нас се превърнаха в сомнамбули не от болест, а от глад. В името на хляба е борбата. Преди беше в името на народа, да знаете. Но дайте да последваме тезата на науката – да си спортуваме, както и когато можем, за да не се зомбираме допълнително. А някои от нас ще спортуват и когато искат. Те и без това само това правят – правят каквото си искат. Докато другите спят с широко отворени очи.