Играта с огъня

Странна съседка е Румъния. Единия ден външният й министър Кристиан Дяконеску обявява, че страната му ще урежда нерешени въпроси с България, а на другия - румънският посланик у нас нарича случилото се недоразумение. Ту за съседите ни съществуват спорни зони в черноморския шелф и още по-спорни етнически въпроси, ту се намесват мераци по трасетата на "Южен поток" и "Набуко". И на всичкото отгоре изплуваха нови граници по Дунава.
Сферите от национален интерес неслучайно са дали име на Балканите, от което се възползват успешно настръхнали националисти и от двете страни на барикадата. По-страшно е, че пусне ли се духът от бутилката - връщане няма. Важно е да разберем кой иска да запали фитила на бурето. Все пак обяснението на посланик Антон Пъкурецу би трябвало да тежи повече от мнението на медиите в Румъния. Защо обаче той изпада в ситуация да замазва след министъра си е друг въпрос. Изказването на Дяконеску е стръв за конспираторите - едва ли дипломатът действа без съгласието на "Шефа на шпионите", както румънските медии нарекоха премиера Михай Ръзвану Унгуряну. Но нека не забравяме, че страната се готви за избори и не спира да развива стратегическото мислене.
При всяко положение случаят е сигнал за българската дипломация, впуснала се да гълта пясъка на пустините. Нали България трябва да решава проблемите на места като Балканите, където е фактор и е важно да остане такъв?