Играта с българското кисело мляко

Голяма пушилка се разрази около темата за качеството на българското кисело мляко по БДС. Кулминацията бяха дебатите в Българския институт за стандартизация в края на миналата седмица. Темата стана актуална след информацията, че има две предложения за промяна в БДС 12:2010. Едното е за промяна в съотношението и съдържанието на двата основни щама - Лактобацилус булгарикус и Стрептококус темофилус, но след скандал доста сконфузено беше оттеглено. Почти излезе, че Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) ни лук яло, ни лук мирисало. Второто предложение е за промяна в опаковката, предложено от частни компании, и именно то бе подложено на обществено обсъждане в института по стандартизация.
Съгласно одобрения стандарт киселото мляко по БДС може да се продава в полистиренови (полистирол) кофички до 1 кг и в още две групи опаковки - стъкло и керамика. Вносителите искат млякото по БДС да може да се продава в полимерни (полипропиленови) опаковки. Според БДС за българското кисело мляко било разрешено като суровина в него да се влага мляко и от други европейски държави, а не само българско. То кое ли е изцяло българско у нас?
Присъствалите на обсъждането в края на миналата седмица са станали свидетели на доста противоречиви мнения, гарнирани с шумни емоции. А те варират от небето до земята - от пълно отрицание до пълно съгласие, вероятно в зависимост от интереса. От това, че една опаковка не е достатъчно сериозен въпрос, така че да се отваря един стандарт за корекция, до призива по никакъв начин да не бъде отварян стандартът за промяна, тъй като това е дълга процедура и може да се случат последващи промени. Според ръководителя на работната група, създала БДС 12:2010, доц. Росица Еникова, цитирана от investor.bg, едно разрешение за неограничено използване на



опаковки от други материали крие риск

Липсата на конкретизиране може да доведе до опаковане на продукта в атрактивни, но неподходящи опаковки, които не биха запазили уникалните му качества, смята тя.
Нашият потребител трябва да знае, че това е едно чудесно кисело мляко, без аналог, заяви пред БГНЕС доц. Росица Еникова. С него са свързани много здравословни ефекти, които нашето население познава. Според Еникова контролът при киселото мляко е много строг. Тя разясни, че е записано категорично в стандарта, че киселото мляко се прави от прясно краве мляко, отговарящо на всички изисквания за хигиена и отсъствие на вредни химични и биологични замърсители.
Относно предложенията за промяна на опаковките на киселото мляко доц. Росица Еникова смята, че не можем да спрем развитието на цивилизационните процеси във всички отрасли. "Ако има по-съвършена, по-добра от сега стандартизираната опаковка за кисело мляко, да. Но това трябва да се докаже. Не да се обсъжда с празни приказки, а на база на много сериозни изпитвания, които да вземат под внимание всичко, което би могло да се отрази негативно върху крайния продукт, който трябва да бъде нормално кисело мляко", препоръчва тя.
Ако се върнем към мнението на експертката, работила по БДС за киселото мляко, това, което тя ясно заявява и препоръчва, е, преди да се пристъпи към каквато и да е промяна,



да бъдат направени изпитания

Или иначе казано - чиновниците не трябва да вземат решение, докато не се направят изследвания.
Факт е обаче, че вече имало фирми, които опаковат кисело мляко по БДС в новите (полипропиленови) опаковки, за които все още не са направени изпитания и на практика няма одоборение мляко по БДС да се пакетира в тях. Разрешените полистиренови опаковки се обозначават с PS на дъното на кофичката, а тези с полипропилен - със знака PP. Така всеки потребител може сам да провери какъв е съставът на опаковката. Да, но едва ли, когато купуваме кисело мляко, се сещаме да обърнем кофичката и да погледнем какво пише на дъното й. И така някои производители съвсем спокойно нарушават изискванията на БДС. От друга страна, понеже стандартът не е задължителен, никой не принуждава производителите да го използват. Ако обаче го правят, нямат право да постават знака БДС върху опаковката. Нарушение откъдето и да го погледнеш. Какво обаче правят компетентните органи, за да бъде спряна тази порочна практика, не стана ясно.
За констатираните нарушения в това отношение стана ясно миналата седмица от отговор на министъра на земеделието Румен Порожанов до депутата от "БСП за България" Румен Георгиев, който пръв сред народните представители повдигна въпроса за предложените промени в БДС за киселото мляко. По време на дискусията в института по стандартизация той се обяви против промяната на стандарта и препоръча, ако производителите правят промени, да не поставят знака БДС върху кофичките. Депутатът дори заподозря производителите, че искат промяната, защото полипропиленовите кофички били по-евтини и

така ще спестят пари

По данните на Министерството на земеделието, храните и горите през м.г. в сравнение с предходната има нарастване с 39,1% на броя на производителите на храни по БДС за млечни продукти. От отговора на Порожанов стана известно, че при проверка през май т.г., когато са инспектирани млекопреработвателните предприятия дали изпълняват изискванията на БДС 12:2010 за производство на българско кисело мляко, са засечени 6 предприятия, при които има несъответствия, свързани с вида на използваните опаковки. При 3 предприятия инспекторите са установили несъответствия при физикохимичните и микробиологичните показатели. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е компетентният орган за контрол на храните у нас, произвеждани по стандарт. Затова е интересен въпросът ще има ли санкции за нарушителите. За това не чухме нито дума от БАБХ и от министъра.
Ден след общественото обсъждане за исканата промяна в БДС за опаковките Порожанов съобщи, че промяна в стандарта за киселото мляко е поискана от фирми, които желаят да участват в програмата за доставки на училищно мляко, финансирана от еврофондовете. Изискванията към качествата на млякото по тази програма се разминават със стандарта за българското кисело мляко, каза министърът. Заради това той бил възложил проверка дали има нещо задкулисно в искането на фирмите за промяна на стандарта. Порожанов е на мнение, че ако правилата бъдат изменени, качествата на продукта ще се влошат. Доказването на задкулисие е сложно и трудно, направо невъзможно. Защо просто въпросните фирми не бъдат

санкционирани на базата на нарушенията

които вече са констатирани?
От Министерството на здравеопазването са изпратили отрицателно становище за искането за промяна в опаковките. От Националния център за изследване на общественото здраве обаче има положително мнение. Окончателното решение трябва да бъде взето от Българския институт по стандартизация. Интересно - за вземането на това решение дали ще бъдат направени изпитания?
И още нещо от думите на министъра на земеделието Румен Порожанов, макар не по конкретната тема. От негово изказване преди няколко дни стана ясно, че по повод проверките, които правят в момента от БАБХ на едни и същи продукти, но предлагани в различни държави, вече са засечи разлики. "Разлика в съдържанието и вкуса са установени при проверки на идентични продукти, продавани на Запад и у нас", съобщи Порожанов. Той обясни, че става въпрос за безалкохолни напитки, детски храни и сирене. Окончателните резултати предстои да бъдат оповестени. Подобни изследвания вече имаше в други бивши соцдържави и те показаха притеснителни различия по отношение на качеството и проблемът беше повдигнат пред Европейската комисия. По темата се вдигна доста шум на европейско ниво, което явно принуди и нашите компетентни органи да се сетят да проверяват. Няма лошо, разбира се, но е хубаво, след като проверяваме чуждите продукти, да се вгледаме и в собствените си грешки, в нашето качество и да си отговорим на въпроса какъв е собственият ни контрол. Защото е редно да оправим първо родното качество, а после да имаме претенции и към чуждото. Което пак българските компетентни органи допускат до пазара, трябва да проверяват и да контролират.