Игралното кино е първата ми любов

Една от новите звезди на ливанското кино - Лара Саба, прие да представи филма си "Обрат за секунди" в рамките на шестото издание на "София менар". След като получи наградата за най-добър филм на най-големия фестивал за арабско кино в Европа - този в Малмьо, Лара Саба отговори на няколко въпроса специално за българските зрители. Организаторите на "София менар" от "Позор" предоставиха интервюто й на ДУМА. "Обрат за секунди", избран от Ливанската филмова академия да представи страната в категорията за чуждоезичен "Оскар", може да се види днес от 18.30 ч. в Евро синема.

- Каква е пресечната точка между главните персонажи във филма ви "Обрат за секунди?
- Филмът разказва историята на трима души от един град. Те идват от различни места, минават един покрай друг, но никога не се срещат, докато ефектът от един инцидент рязко не повлиява върху живота и на тримата! Нур губи своите родители в автомобилна катастрофа и целият й живот се срива. Индия има всичко, за което една жена може да мечтае, освен дете. Маруан е на 12 години и живее с агресивната си майка-алкохоличка, за да сложи край на нейното физическо и емоционално насилие, той решава да напусне дома си. В сценария един инцидент може да доведе до друг и след това до следващ в нечий друг живот. Трима души са уловени в момент, когато животът им се променя драстично под влиянието на сложната взаимосвързаност на чуждите реакции.
- Филмът хвърля светлина на подземния свят в Бейрут - как реагира публиката след премиерата в Ливан? А как беше избран за ливанското предложение за чуждоезичен "Оскар?

"Обрат за секунди"
Снимки "Позор"

- Хората обикновено казват, че са разтърсени след филма. 80 до 90 процента от зрителите са го харесали и ни благодарят за вълнуващия, макар и много мрачен филм. Много от тях споделят, че той ги е провокирал да мислят за проблеми, които обикновено не представляват повод за притеснение за тях. Колкото до ливанското представяне за наградите "Оскар", критиците и членовете на филмовата академия сметнаха, че има два ливански филма, подходящи да представят страната, но екипът на другата продукция не успя да завърши своя навреме и така, с късмет, "Обрат за секунди" попадна в списъка.
- Откъде ви дойде идеята за "Обрат за секунди"? Как се срещнахте със сценаристката Нибал Аракджи?
- Започнах да работя по филма през октомври 2010 г., когато Нибал дойде при мен с един сценарий. Нелинейният ход на сюжета се разкрива, докато гледаме филма, искам пълното внимание и участие на публиката, която да разбере и моя принос към него. Това е сценарият на Нибал, но моята гледна точка. Структурата на филма не е нова за киното като цяло, но е може би нова за регионалното кино, според мен във филмите ние имаме тази прекрасна свобода да ходим назад и напред, време/пространство не са твърда концепция. Важна е не само историята, която разказваме, но и емоциите, които искаме да пресъздадем, взаимодействието с публиката, посланието, което предаваме...
- Имате сериозен опит в документалното кино, но това е пълнометражният ви дебют в игралното. Къде се чувствате по-комфортно?
- Игралното кино е първата ми любов, за която копнеех след дипломирането. Филмите, по които работех, докато бях още студентка, декорите, магическите трансформации на актьорите, светлините, филмовите ролки... Открих документалното кино по-късно и се влюбих в силните характери, с които се сблъсквах. Магията е навсякъде, когато се опиташ да разбереш света, хората, тяхната мотивация. Предполагам, никога няма да избера и по някакъв начин да смеся жанровете.
- Разкажете каква е ситуацията с киното в Ливан. Ходят ли сънародниците ви на кино, за да гледат родните си филми?
- Няма ливански обществен фонд, който да поддържа ливанското кино, няма ливанска филмова индустрия, нито сериозни разпределения. Голяма част от ливанските кинокомплекси работят на пълен капацитет с американски блокбастъри. Единственият начин да се финансира филм е той да бъде избран от Международната комисия по фондовете, предимно френски, и това повдига въпроса за кого ние правим филмите. За да бъдеш избран, трябва да съответстваш на образа, който те имат за съответната страна. За щастие, частното финансиране, киното като сериозна бизнес инвестиция, всъщност набира голяма скорост. Ние всички правим каквото е по силите ни и е чудесно да виждаш как се продуцират все повече филми. При все това ливанските филми са резултат от лични битки през всички етапи на създаването им. Ливанските режисьори се борят да правят филми и техните филми да бъдат излъчвани. В Ливан киното все още не е индустрия. Надявам се това да се случи в най-скоро време.
- Кажете петте филма, които ви направиха най-голямо впечатление през 2013 г.
- Бих искала да цитирам само някои от филмите, които много харесах, но не бих ги нарекла "най-добрите 5" - "Зверовете на Дивия Юг", "Artificial Paradise", "The Place Behind the Pines", "Гравитация", "Рубинената нощ"...