Играчите са много, а интересите им са...

Зорница Илиева   

    Когато папата обявява Възкресение Христово и в проповедта си призовава за мир в Сирия, в африканските страни, раздирани от въоръжени конфликти и убийства, и моли Господ да подкрепя християнските общности в размирните региони на Близкия изток, значи събитията не вървят по пътищата на доброто, духовните ценности и умиротворяването. В същото време военни от Бахрейн информират, че САЩ, Турция, Пакистан и още 6 арабски страни провеждат военновъздушни учения с повече от 100 бойни самолета и целта е нарастващ западен натиск върху Иран във връзка с ядрената му програма. Това са най-големите маневри от 1988 г., а в Бахрейн е съсредоточен 5-и американски флот. Руски кораби са в Средиземно море и в старата своя сирийска база. Близкият Изток се оказа в патова ситуация и разнопосочните интереси, влияния и натиск на световни политически играчи, институции и всевъзможни лобита тласкат събитията в непредсказуема посока. Днес съюзници и съмишленици са едни, утре - други. Претендиращите за регионално лидерство Турция и Иран дълги години поддържаха повече от прилични отношения. Турция внася 1/3 от необходимия й нефт от Иран и не винаги приема американските "забележки" по отношение на своята политика към голямата шиитска страна. Но сега все пак намали с 20% договорените количества нефт за 2012 г. под натиск на Вашингтон и Ердоган като куриер занесе послание от президента Обама на Техеран при свое официално посещение там. Президентът Ахмадинеджад не го е приел под предлог, че е с повишено кръвно налягане, а той по принцип е известен като любезен човек.
Подкрепата на Турция за протестиращите групировки в Сирия и официалната й позиция за ликвидиране на режима на Асад е основната причина за промените в отношенията между двете страни. Иран е основната опора на Асад в борбата му за оцеляване. Старата иранска поговорка, че "приятелството е по-добро от противопоставянето" явно вече няма да важи за доскоро балансираните отношения между двете големи мюсюлмански страни и противопоставянето между тях ще промени настоенията и в други държави.
Турция е основен двигател и на процесите, които се отнасят до Сирия. Заседанието на "Приятелите на Сирия", което се проведе в Истанбул, не може да се нарече категорично успешно. Липсваха основни играчи като Русия и Китай, известни със своята позиция за ненамеса на външни сили в размириците в страната, липсваха представители на част от опозиционните сили в самата Сирия, липсваше представител на Ватикана, защото християнското малцинство в Дамаск не е в опозиция на Асад. Липсваха представители и на кюрдите от Сирия. А кюрдите и християните в Сирия са по 10-11% от населението на страната.
Въпросът с кюрдите е особено чувствителен за Турция. Десетилетната й борба с ПКК и стотиците терористични акции, които не са само на територията на границата между Ирак и Турция, а и в големите й градове, държат в напрежение турската външна политика. Правата на кюрдското население в Турция, участието на негови представители в политическия живот на страната, отстояването на свобода на словото на кюрдски език и право на самоопределение са все въпроси, които или не намират решение, или се отлагат във времето, независимо от декларираната политика на Ердоган на отваряне към демократичните принципи на ЕС. Все пак кюрдите в Турция са над 15 млн. В Ирак те управляват северната част на страната самостоятелно и имат основна роля в управлението в Багдад. Този факт принуждава Турция към промяна в насоките на контакти, политики и връзки. Независимо от възникналото напрежение между Барзани, управляващ в Кюрдски Ирак, и правителството на Малики в Багдад за милиардни средства, които са от износ на петрол, кюрдите вече имат самочувствието на играчи от по-голям мащаб и знаят, че предстоящи събития няма да могат да имат решение без тяхно участие. Кюрдски Ирак е най-богатият район на нефт в Ирак и опасността от разпад на Ирак на 3 може и да не е мираж. Затова в Турция открито вече се говори, че Арабската пролет има силен вътрешен ефект на кюрдска пролет. Няма как да се избегне фактът, че кюрдският въпрос стои на дневен ред в държави от региона като Турция, Ирак и Сирия. Кюрдите имат регионално правителство в Ирак, а ако получат такова и в Сирия, както сигурно им обещава Асад в замяна на подкрепата им, това би поставило Анкара в позиция да намери решение на проблемите на "своите" кюрди по начин, който доскоро не приемаше. Традиционната стратегия за "решение в рамките на една държава" може и да пропадне завинаги. В момента кюрдите в Сирия, както и християните, се страхуват, че промяна на режима би довела на власт ислямисти, които не крият негативното си отношение към тези малцинства. Случилото се в други арабски страни в тази насока е обица на ухото. Въпросът е кой ще доминира и кой ще оглави решаването на кюрдския проблем. Той е част от пъзела, който се реди в Близкия Изток и Северна Африка.
А дали приоритетите на САЩ са насочени към Далечния Изток или остават водещи и в този регион, в момента трудно може да се посочи еднозначно. Напоследък Израел предпочита да има кратки изявления. Проблемът с Палестина не само не е решен, но и събитията в Сирия го поставиха сякаш в позиция на изчакване. "Приятелите на Сирия" ще се съберат отново в Париж и Турция заяви предварително, че ще предложи нов план, при който Русия и Китай евентуално ще отстъпят от твърдите си до момента позиции относно кръвопролитията в страната. Турската армия е достатъчно силна със своите 650 000 войници, за да стои непоклатимо зад твърдите позиции на Ердоган срещу режима на Асад. Някъде по пътя кюрдите ще търсят решение и на своя въпрос. И както обикновено, все питаме къде сме ние в тази политико-нефтена игра. Външното ни министерство предпочита "тихата дипломация" или внушенията, че от нас нищо не зависи. Малки сме и си имаме достатъчно свои си проблеми като най-бедната страна в ЕС. Да му мисли Брюксел, защото ние ще го подкрепим, каквото и да реши във външната политика. Въпросът е, че сега играчите са повече и интересите им са разнопосочни. Не ни се удава и балансирането, а проблемите са стратегически. Ако дрънкането на оръжие прерасне в сериозни действия, ако се прекрояват граници или икономиката ни пострада трагично, къде ще търсим спасителния бряг?