Игра на цветове

В книгата си „Умират глупаците” един от великите автори на съвремието Марио Пузо пише, че човек или се променя с дистанцията на времето, или потъва. Създателят на „Кръстникът” е безусловно прав. Ние вече 25 години не сме се променили, не се променяме и в момента, а вероятно няма и да се променим никога. Просто сме българи. Отдавна потънали в страховете си. Единствено ставаме по-лоши, но това не е промяна. Развитие на качество е. И много ни бива в него. Даже сред нас има такива, дето са треньори в националния отбор на лошите. Да видим как обаче се променят другите. В свят, различен от нашия. Направо си е друга цивилизация. В сравнение с родната полуцивилизованост. Но не разбирайте погрешно – да, не сме в образа на Петкан, но не сме и в този на Робинзон. По-скоро сме туземците-канибали от тази история, написана от Даниел Дефо. И няма кой да ни цивилизова. Имаме си собствени правила. Затова като в „Робинзон Крузо” - накрая идва корабът от цивилизацията, взима него и изчезва. Туземците дори и не разбират, че има и други начини да съществуват. Никой от цивилизацията не им даде тази опция. Те си останаха там, на изолирания остров. И толкоз. Кой го е еня? Нали има щастлив край...
Така. Вижте по-долу как се променя не само средата, но и условията на играта. Вижте как се променят правилата. Всичко може. Винаги има начин. Дори и в утвърдените спортове. Без свян. Нали затова са правилата, ще кажат някои. Да се променят. Може, ако е заради хората, а не въпреки тях. В Америка, в професионалната лига по сокър (футбол), отборът на Орландо Сити направи революция! Тимът излезе вчера в мач срещу ДС Юнайтед на... лилав терен! Горкият коментатор. Ами зрителите? Извращение ли е това или похвална новост? Ясно е, че американците са с всеядна култура. Ама не знаех, че и във футбола може да има халтура. Всичко е за пари. Заради цветовете на спонсора. Забележете обаче – световната футболна централа ФИФА одобрила начинанието. А нас тук преследва като империалист! Сещам се, че в лицензионната наредба за всеки стадион в татковината пише, че теренът трябва да е зелен. Значи БФС-то ни не би одобрило терен с друг цвят. Ама на ФИФА й дреме за игрището. Важни са играчите, драги ми сънародници. А и парите, които клубът ще получи за революционното боядисване. При това не само тези за терена. Че май онези извън него са й по-важни. А иначе някой в този мач с цвят лилав да обърна внимание на футбола? Нищо, че в Орландо блести Кака. Онзи същият, дето доскоро риташе топката в Реал Мадрид и Милан.
Обърнете внимание – алхимиците на компанията-рекламодател създали лилавата естествена трева в лаборатория във Флорида след двегодишни усилия. Цвета постигнали чрез модифициране на ДНК-то от лилави ензими, извлечени от лавандула и патладжан. Що ли ми идва да мисля, че футболистите ще търчат върху кьопоолу, ако се постопли и поразмирише? То хубаво иновация, ама това си е гавра с играта, бе хора! Ама на кой му пука? Нали е за пари! Ето тук идва общото с Родината. Всичко за пари. Само дето ние си я кютим една и съща и се мислим за велики за жълти стотинки, а наистина великите вадят милиони, променяйки дори играта. Ясно е – там ще стигнат още по-далеч. Президентът на Орландо Фил Роулинс рекъл, че щели да създават лилава бира за феновете. Сигурно от син домат. Не знам. Само да не сменят ДНК-то на самите фенове. Или май вече и това не е сигурно. Във всеки случай ЦРУ си мълчи по въпроса.
У нас играта на цветове е по-особена. Не робуваме на един като тези в Орландо. След играта на тронове по време на Тройната коалиция и Негово Величество Сакскобургготски цветовете отдавна избеляха. Все едно сте си пуснали дрехите във вехта „Перла 03”. Сега не гледаме на цветовете като на по-ярки, а като на по-безцветни. За да можем по-лесно и с по-чиста съвест да ги сменяме. Така и спортът ни изгуби блясък. Изгуби сила. И само го тъпчат ли, тъпчат с омекотител.
Цвят лилав не е за футболен терен. Питайте дори една Ирина Флорин. Даже и играчите на Етър Велико Търново ще се възмутят. От цялата работа е хубаво, че въпреки политиката у нас феновете на спорта следват значението на цветовете. Само там те не са лишени от смисъл. Напротив – те са каузата. Затова нито един в спорта, ама нито един, няма право да е безцветен! Дори националният отбор, който е на всички, е със завидна цветност. Нищо, че има и бяло. То не е ли цвят? Е, лилаво няма. Ама не сме във Флорида. И слава Богу, защото иначе няма да гледаме и на спорта като такъв. Ще ходим на мач с пуканки и ще аплодираме, ако ни кажат със съобщение от електронното табло. Ние бройлери не можем да бъдем. Поне що се касае до спорт. Иде ми да викна, че и по принцип, ама това вече не е много сигурно. И освен ЦРУ, тук ще си замълчи и КГБ. Нейсе. Напред, червените, дет’ се вика...