Игра на криеница

Проф. Кръстьо Петков
Брюксел-София

Решението на Европейския съвет от 9 декември 2011 г. за образуване на Фискален съюз с основание може да претендира за приза "Европейско събитие на годината". Ако някой се съмнява, нека прегледа заглавията на водещите коментари в най-авторитетните международни издания. Толкова много - критични, позитивни и алтернативни - мнения не е имало от години.
Включването на България в Европейски фискален съюз (ЕФС) също можеше да бъде отбелязано като национално Събитие на 2011 г. Челното място щеше да е заслужено; не само заради факта, че България този път не чакаше в преддверието, а присъстваше на масата на т.нар. топ-десижън мейкъри; най-важното е, че ни дадоха реален шанс да се измъкнем от периферията на ЕС и да се борим за място на първата скамейка.
Опасявам се, че шансът ще бъде проигран поради две очевидни причини: едната - мълчанието по темата у нас, последвано от фризиране на информацията (така непрозрачно не се държи нито едно национално ръководство); другата -  подценяването на императивния характер на договорените условия, което намирисва на опит за измъкване.                                                   *   *   * 
       
Мълчанието

Четвърта поредна седмица парламентът чака официален отчет за поетите ангажименти от българския пратеник: премиера Борисов. Неудържимо приказлив пред медиите, той мълчи по най-важния въпрос: Какво всъщност е приел в онази драматична брюкселска нощ след изтощителните 10-часови прения на лидерите? (Има едно изключение: интервю на премиера пред "Дарик" радио, в него Б.Б. обяснява, че се е разпоредил препис от стенограмата на форума в Брюксел да се занесе в парламента! Което си е чиста проба бягство от персонална политическа отговорност).
Журналисти заподозряха премиера Борисов, че не е подготвен езиково и професионално да вникне в сложната материя на фискалната мегаполитика и аргументирано да обясни позицията си пред обществото. Може и да е вярно, но дори и от най-конфузните ситуации има изход: натоварваш някого от правителството да бъде говорител по темата. Такъв неофициален спикер първоначално стана премиерът в сянка Симеон Дянков; той се постара с оскъдни оптимистични фрази да успокои българските граждани, че покръстването ни в правата фискална вяра нямало да ни струва пари (на тази манипулация ще се спра по-долу).
В навечерието на коледно-новогодишните празници прозорецът се пооткрехна. Разтревожен от промъкналите се в медиите сведения за двусмислената позиция на българското правителство, Борисов свика две суперкратки сбирки в МС (вж. стенограмите от заседанията на 21 и 28 декември, 2011 г.). Там всичко по темата "фискален съюз" бе претупано за 30-40 минути...
Следователно, който иска да бъде надлежно информиран, да се обърне към първоизточниците. Което смятам да направя в следващите редове.
Два са основополагащите документи, дадени на разположение на среднощните брюкселски заседатели: 1) "Писмо на тандема "Меркел-Саркози" до президента на Съвета на Европа г-н Ван Ромпой"; 2) "Изявление на участниците в срещата". Между двата документа има впечатляващо съвпадение - в отправните насоки, структурата и механизмите за управление на бъдещия ЕФС:
а) Насоките, фиксирани след поредица от пазарлъци между Меркел и Саркози са: кризата в еврозоната не е овладяна, което налага екстра-ординерни мерки - подписване до края на март 2012 г. на нов Договор между страните от еврозоната, с участие на външни партньори от общността; прекратяване на транзакциите само от богати северни държави към закъсали страни от европейската периферия; прилагане на принципа за колективна финансова отговорност; въвеждане на строги ограничения в националните бюджети и публичните финанси; закрепване на приетите условия в конституциите на отделните държави...
б) Структурата на "Изявление"-то, разпространено след срещата на върха, следва стриктно документа "Меркози". Което подхрани стари опасения и критики за т.нар. германизация на Европа. Какъв ще бъде ефектът от зараждащата се нова геополитическа битка, ще узнаем най-рано през март, когато бъде /ако изобщо бъде!/ подписан договорът за ЕФС! По-интересното към днешна дата е: кои пасажи от "Писмото" на дуета "Меркози" са отпаднали, или са били видоизменени? Две фундаментални препоръки липсват, което показва, че в драматичния нощен разговор са правени компромиси по стратегически въпроси.
Едната препоръка е за стимулите. От оригиналния текст на "Писмото" в "Изявление"-то са намерили място откъслечни и пожелателни фрази. Стимулирането на растежа се отлага - за неопределено време!
Другата препоръка е за данъците. Формално тя също отсъства в приетото "Изявление" и е завоалирана чрез типичния брюкселски витиеват език. Но точно намерението за промяна на данъчната система плаши най-много българския елит. Защо? Ще узнаем скоро, ако не до март т.г., със сигурност в навечерието на приближаващите парламентарни избори.
 в) Механизмите за управление на ЕФС. Това е най-интересната част от стартовите документи, защото става дума за власт и пари! На този етап приемаме за достоверни онези договорености, които са залегнали в "Изявление"-то на лидерите. Ето го списъка на ключовите ангажименти:
- Критерии за членство: задължително поддържане от всички членове на ЕФС на нисък бюджетен дефицит под 3% от БВП; таван за външния дълг до 60% от БВП.
- Мониторинг и контрол: Европейската комисия ще следи отблизо съставянето и изпълнението на годишните бюджети. Неизправните държави ще бъдат санкционирани от Европейския съд в Страсбург.
- Плащания: вноски и заеми. За да стартира инициативата, се обявява поредно набиране на средства в Европейски механизъм за стабилност /ЕМС/. Нужни за 200 милиарда евро и те трябва да се заявят от страните - доброволни участници, не по-късно от 10 дни след декемврийската среща в Брюксел.
*   *    *         

Надхитрянето

То започна още в Брюксел, най-напред между грандовете от европейската общност.
- Министър-председателят на Англия Дейвид Камерън не даде съгласие за включване в ЕФС, с което нанесе контраудари на тандема "Меркози" в няколко посоки: първо, отмъсти си за неизпълненото обещание за по-гъвкави финансови правила, което му е било дадено в Париж близо месец преди брюкселската среща; второ, лиши Меркел и Саркози от удоволствието да представят пред останалия свят своето отроче ЕФС като уникален конструкт, приет единодушно и (може би) олицетворяващ в зародиш бъдещите Европейски Съединени щати; трето, получи одобрението на над 50% от гражданите на Англия.
- Министър-председателят на Дания също се е опитал да оспори част от условията на бъдещия договор. Източници от Брюксел съобщават, че Саркози начаса е скастрил колежката си (Дания била малка, за да предявява претенции!); експулсивният френски президент е пренебрегнал фактите, че неговият опонент е дама, а нейната държава бие Франция по почти всички индикатори на икономическия пърформънс.
- Шест страни, между които и България, са направили изрична уговорка, че ще се консултират с националните парламенти, преди да дадат окончателно съгласие. Това е фиксирано в "Изявление"-то. Значи е вярно!
Какво се случи у нас? Бойко Борисов, спазвайки маниера си да има последната дума, заяви пред журналисти в Брюксел и в България, че ние, финансово най-дисциплинираната нация, няма да плащаме за недисциплинираните. Тези думи бяха повторени и от Дянков!
Именно тук, в бягството от говорене (и от подотчетност) пред институциите, изглежда е заровено кучето! Другите опоненти на тандема "Меркози" са заявили различията си на самия форум или пред парламентите на своите страни - тактиката на надхитрянето при тях е легитимна и честна. Нашият премиер е възприел друга тактика: преди заминаването за Брюксел

пази позицията си в тайна

от обществото в хода на заседанието не предявява насрещни искания; впоследствие оспорва решенията на форума, съобщавайки, че България няма да прави никакви солидарни вноски в ЕМС, нито ще си променя данъчната система.
Това вече наподобява игра на криеница: докато ме виждате, съм един от вас - европеец по членство; скрия ли се от вашия поглед, вече съм друг - българин-опортюнист по поведение. Какви са причините за подобна мимикрия? Обясненията, които чуваме от професионални бойковеди, ни насочват към характеровите особености на феномена Б.Б. - спонтанност в реакциите, непостоянство на решенията, неудържимо честолюбие и др. Струва ми се, че истината е другаде. И, както често се случва в държави като нашата, тя е свързана с финикийските знаци.
България е свършила парите в резерва, които може да задели, за да помогне на цели държави, изпадащи в несъстоятелност. През двете години управление на ГЕРБ се харчеха (прехвърляха, връщаха) пари от фискалния резерв, от стратегическите резерви в НЗОК и Сребърния фонд и от евросубсидиите. Но тези извори пресъхнаха, затова се правят нови облигационни заеми. А и предстоят крупни плащания по външния дълг. Всичко това се случва в най-бедната държава от ЕС!
Такава е скритата, истинската причина България да бяга от ангажимента за колективната финансова отговорност. Бягството не е само на думи - управляващите у нас съзнателно пропуснаха да заявят националния дял от вноската в 50 милиардната квота - в евро. Българският отказ изправя пред провал ултиматума, поставен от Меркел: или всички плащат, или тя ще блокира немската квота!
Другите принципни несъгласия на официална София с европейските лидери са пак заради пари, и то за много пари. Става дума за промените в данъчната система, закодирани в Писмото " Меркози" като "конвергенция и хармонизация". Преведено на достъпен български език, това означава взаимопроникване и уеднаквяване на данъчната основа и данъчните ставки в страните-членки на ЕФС. Фактът, че в споразумението това изискване е отпаднало, не означава, че Меркел и Саркози са се предали. През следващите години, стъпка по стъпка, конвергенцията в областта на фиска ще се разпростре върху цялата система на паневропейското икономическо управление.
И отново ще се дебатира за пари: да се увеличават ли ставките на преките данъци - първо корпоративните, после личните (или богата Европа ще продължи да си затваря очите пред факта, че по-бедните страни, начело с България, са създали данъчни убежища за свои и чужди копроративни клиенти); да се въведе ли данък върху трансграничните транзакции на банките (или банките, стабилизирани с парите на данъкоплатците, ще бъдат освободени от специални налози).
От решението на тези въпроси зависи дали в хазните на държавите от новото фискално обединение - и оттам в общоевропейската каса, ще постъпват повече ресурси, за да се задвижи финансовият механизъм на ЕФС! Фискалният федерализъм влезе в европейския дневен ред! Който не е разбрал това, ще има проблеми директно с "Желязната лейди" в Берлин и с нейния подгласник в Париж...
Така че до март т.г. предстои последната, заключителна част от играта на криеница, която демонстрира понастоящем българското правителство. Дано да проумеят по-скоро, че времето за заиграване на големите с малките нации и обратно мина. На премиера Борисов му предстои тежка битка на два фронта:
- Hавън, за да коригира своята тактика и поведение в съответствие със стратегическата промяна, която вещае Договора за ЕФМ: федерализация на фиска.
- Вътре в страната, за да получи подкрепата на парламента за конституционни промени. Тук ключова роля може да играе парламентарната опозиция, най-вече БСП. Тя разполага с потенциал за остър икономически дебат с екипа на ГЕРБ, провеждащ една невъзможна политика за малка държава: политика на изолационизъм.