Идват като вятър, отиват си като светкавица!

Нинджуцу означава "изкуство да се прикриваш", но същевременно и "търпение, сила на духа". Нинджите са великолепно обучени бойци, довели до съвършенство способността да бъдат невидими, да убиват безшумно и по този начин да са една от основите на съвременния тероризъм.
Разликата между нинджата и самурая е голяма.
Самураят спазва строго правилата на бушидо (кодексът на честта) - преди да встъпи в битка, известява за себе си, демонстрира личния си флаг.
Нинджата воюва под чужда самоличност, негова цел е да наблюдава, да подслушва, да убива, но винаги да остава невидим.
През вековете за нинджите (хората-сенки) се е утвърдило, че притежават свръхчовешка физическа и психическа издръжливост, владеят всички видове бойни техники, преодоляват крепостни стени и ровове, могат да стоят под вода, измъкват се от преследвачите си и се сражават с безумна смелост и майсторство.
Нинджуцу е учение, философия, а нинджите са негова практическа еманация - те преминават през многовековната история на страната, предопределят всички изяви на обществото и държавата. Японски историци търсят възникването на нинджуцу във влиянието на китайския трактат "Изкуството на войната", писан от Сун Цзъ около V век преди н.е.
"...Неуловим и ловък, изкусният боец не оставя следи;

божествено загадъчен не се оставя да бъде чут...

Кара врага да смята силните му страни за слаби, а слабите за силни, докато превърне силните му страни в слаби и открие слабото му място. Прикрива следите си така, че никой да не може да ги различи; спотайва се, за да не може никой да го чуе..." - пише той.
Редица историци се спират и на нагласите през вековете да се разчита на черна магия. В древните хроники се говори за учението на монаха Куан рю да станеш невидим с помощта на магически заклинания - последица от различни религиозни и мистични учения.
Мнозина насочват вниманието и върху планинските отшелници ямабуши - монаси, които проповядвали шугендо - учение, различно от официалния будизъм и поради това изповядващите го са подложени на репресии. Гоненията ги принудили да развиват умения за индивидуална отбрана и методи на партизанска война - способност да се маскират и да бъдат невидими, да водят ръкопашен бой, да осъществяват диверсии и засади.
Ямабуши разработили ефективни методи за обучение и управление на психиката и това не трябва да се пренебрегва, тъй като цената на победата или загубата е животът.
Важна роля за развитието на нинджуцу има и военното съсловие на самураите. То се свързва с Йошицуне рю, пълководец от самурайския род Минамото. Във феодалните армии освен отряд разузнавачи, той въвел и особена част -  "прочистващи очи", специализирали се в откриване и

обезвреждане на неприятелски агенти и диверсанти

а за по-сложни операции (т.нар. мокри поръчки) се обръщал към професионалисти от кланове, които изучавали и практикували нинджуцу.
В средновековна Япония имало няколко десетки фамилии, главно от провинциите Кога и Ига, специализирали се в нинджуцу. Повечето принадлежали към низшата прослойка на самурайската каста. И през ХV век в Кога, за да оцелеят, се обединили в съюз, наречен "53-те фамилии от Кога".
В Ига доминирал кланът Хатори, произлязъл от преселници от Китай - те обладавали големи познания в различни области на науката и занаятите; техни представители станали губернатори на провинцията и служели в личната гвардия на императора. По-късно обаче във войната между даймио* Тайра и Минамото подкрепили Тайра, който бил разбит от Минамото. Изгубили всичките си привилегии и доходи, но успели да се задържат в планината Сузука.
Принудени да бранят останалите си владения, Хатори се усъвършенствали в партизанската война. Имали и опита от службата в императорската гвардия, и солидни познания в областта на бойното изкуство на монасите-воини, с които поддържали тесни връзки.
В Кога и Ига са разработени т.нар.

Седем измамни външности

под чието прикритие нинджата може да влиза в градовете и замъците на враговете.
Най-важно оръжие за нинджата бил мечът - стандартната японска катана; имали и специализиран арсенал - обикновеното японско ветрило можело да крие нож, въже за катерене по стени, завършващо с желязна кука, метални звезди за хвърляне. Задължително било познаването на запалителни и взривни вещества.
Аркебузът** бил неудобен за носене, но пищовът бил идеално преносимо средство; нинджата бил и точен стрелец с лък, а също и майстор на необичайни оръжия, изработени от селскостопански инструменти. Голямо внимание обръщали на акробатичните умения, работата в екип и прецизното планиране на операцията.
Нинджите от Кога и Ига започвали да обучават децата си веднага след като прохождали. Младият нинджа развивал отношение на безразличие към смъртта и не се страхувал от нея. Смята се, че нинджите са прототип на знаменитите камикадзета от Втората световна война.
Съществуват и други фактори, които благоприятствали тяхното развитие и усъвършенстване - трудно достъпните планински райони на Ига и Кога, отсъствието на големи и мощни феодали и не на последно място наличието на силни групировки монаси-воини. От дълбока древност планините на Кога и Ига били убежище на онези, които по една или друга причина имали конфликти с властта - разорени селяни, воини на разгромени групировки, монаси-отшелници или просто бандити - солиден контингент за набиране на отчаяни и опитни бойци.
В края на ХV век Япония навлязла в период на разпокъсаност и нескончаеми междуособни войни. Най-важно условие за успех станала

информацията за намеренията на врага

и ефективното елиминиране на неговите лидери. Придобили богат опит във воденето на "малки войни", клановете на Ига и Кога, които разполагали с добре обучени отряди, решили да превърнат изкуството си в бизнес, като отдавали под наем професионални разузнавачи, диверсанти и екзекутори.
Войните вече се водели между по-големи и мощни даймио и за да им се противопоставят, тези от Кога и Ига започнали да се съюзяват. В края на ХVI век обаче те били разгромени от първия обединител на Япония шогуна Ода Нобунага, а с идването на власт на шогуна Токугава и стабилизирането на страната започнал бавен упадък и отмиране на нинджуцу - част от нинджите постъпвали на служба при шогуна, други се включили в специалните отряди, които всеки даймио трябвало да поддържа в своята армия.
Понятието "нинджа" се появило през ХХ век. Преди това предпочитали синонима "шинобу", което означавало "дух, който насочва оръжието".
Древните трактати класифицират разузнавателно-диверсионното изкуство в два раздела: "Янин" ("светло нинджуцу") и "Инин" ("тъмно нинджуцу"). Янин е от сферата на стратегията и тактиката и го наричат "нинджуцу на главния мозък" - в него включвали организацията на разузнаването, анализ на получената информация, разработка на дългосрочни стратегически планове, отчитане на военните и геополитическите фактори.
Инин пък се занимавал с набавяне на конкретната информация и с диверсионна дейност.
Изследователи посочват Отомоно Шайджин за първи професионален разузнавач -

имал способността да слуша едновременно десет души

и получил прозвището "Дългото ухо". Надарен с феноменална памет и наблюдателност, организирал широка агентурна мрежа, анализирал получената информация и я поднасял на своя господар принц Шьотоку Тайди (574-622 г.) така, че той изглеждал "всевиждащ и всезнаещ", сякаш притежавал свръхестествена проницателност.
Нинджите получават развитие по време на войната между Северната и Южната династия (1336-1392) или т.нар. реставрация Кему. Военачалникът Кусоноки Масасиге осъзнал значението на добре организираната стационарна разузнавателно-диверсионна мрежа в тила на противника. Създал т.нар. Отряд 48 от способни и ловки нинджи. Тяхна основна задача била да разузнават стратегическите планове на противника. Разделени на три групи, били разположени в най-важните центрове - Киото, Осака и Кобей, откъдето изпращали ценна информация.
В епохата на воюващите провинции феодалните армии нарастват, формират се не само от знатни самураи, но и от хора от простолюдието, които играят ролята на пехота.

Появяват се и особени отряди, наричани "суппа"

("прозрачни вълни" или "вълни от вода") - облечени като обикновени граждани или селяни, монаси или пътуващи артисти, те прониквали на вражеска територия, събирали информация, извършвали терористични и диверсионни акции.
Забележителен бил Такедо Шинген (1521-1573), владетел на провинциите Кай и Синано. Той изградил отряд от 70 нинджи, които действали в съседните провинции. Отрядът бил разделен на малки групи, към всяка от тях имало прикрепени куриери за бързо пренасяне на информацията и получаване на заповеди. Била създадена и сложна система от опознавателни знаци и сигнални огньове, така че информацията пристигала до Шинген буквално за часове.
Нинджите от клана Санада отглеждали известен само на тях вид отровни медузи, изсушавали ги, стривали ги на прах и с този прах намазвали специални игли, които поставяли по пътищата или на евентуалното бойно поле. Обутите в сандали от лико пехотинци се натъквали на тях, бойният им ред се разстройвал.
Забележителни били и нинджите от фамилията Фума, наричани още "морски нинджи". Те използвали взривни и запалителни смеси, осветителни ракети и огнестрелни оръжия, но били и опитни мореплаватели. Изготвили

примитивен прототип на съвременна подводница

- лодка, почти изцяло потънала под вода, над водата бил само носът й, оформен като глава на дракон. Лодката се задвижвала с колела, въртени от гребци под водата. За баласт служели чували с пясък, които в случай на нужда се изхвърляли и лодката бързо изплувала. На дъното имало специален люк, откъдето нинджите можели да изчезват незабелязани. Запасите от кислород стигали за няколко часа, време, достатъчно, за да доплуват до вражеския кораб, където правели пробойни в корпуса му.
Родствената на клана Санада фамилия Мотидзуки Моритони организирала своя школа за подготовка на жени нинджи. Подбирали момичета на разорени селяни, купували ги и след дългогодишна тренировка те се превръщали в смъртоносни нинджи, пред чийто чар не могъл да устои нито един мъж.
Династията Токугава (1615-1867) управлява Япония 250 години. С помощта на тайна полиция, т.нар. Мецуке ("Закачващи с очи") налага тотален контрол над размирните даймио и стабилизира страната. Мецуке били независими от каквито и да било други органи на властта, изпълнявали функциите едновременно на прокуратура и полиция, следели тайно или явно всички самураи.
Първи в Мецуке постъпили нинджите от Кога и Ига - някои от тях съставлявали личната охрана на императора, други навлезли в полицията или отишли на служба при отделни даймио. Търсенето на подготвени нинджи намаляло и много от старите фамилии изоставили традициите на предците си.

Нинджуцу започнало бавно да запада

и да деградира. Потомците на "невидимите" прииждали в градовете и ставали охранители, разузнавачи, полицаи.
Като реално явление, плод на дългогодишен труд, предаван от поколение на поколение, нинджуцу и нинджите западали, но като философия продължавали да доминират в общественото съзнание и в неговите реакции на промените в света. Това проличава в грижливото планиране и водене на военната експанзия през първата половина на ХХ век - атаката срещу руския тихоокеански флот в Порт Артур (1904), нахлуването в Корея и Китай през 30-те години, нападението срещу американската флотска база в Пърл Харбър (1941). Също и след разгрома във Втората световна война и бързото преориентиране на мирновременна, високотехнологична основа.
Нинджуцу, това уникално изкуство, се възражда, но вече комерсиализирано в средата на ХХ век в школата на сенсей Масако Хацуми - през 1972 г. той е провъзгласен за 34-ия патриарх на школата Тосаку рю и още осем сродни школи. Променя практиката нинджуцу да е затворена система за избрани; открива платени курсове в Япония, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия; организира и семинари за подготовка на агенти на ЦРУ, ФБР, МОСАД. С техниките на нинджите се запознават и редица терористични групировки.
"Моето тяло говори на един международен език!" - казва за изкуството си сенсей Масако.
Под нова форма древната традиция се възражда!

------------
 * Даймио (от японски) - в буквален превод: голямо име, големец, едър земевладелец.
** Аркебуз - старинно огнестрелно оръжие, широко използвано между ХV и ХVII век; мускетът и пушката са по-съвременни негови разновидности.


Бой на нинджа с йети

В пълно бойно снаряжение

Кадър от филма "Нинджа убиец мъсти на нинджи"

Мечът в действие

Тренировка

Черният отмъстител

Маскирани като нинджи бандити вилнеят в големите български градове и обират жилища най-вече на богати хора