И все пак гордостта е заслужена

Днес Европейският съюз официално ще получи Нобеловата награда за мир. По традиция церемонията по връчването става в норвежката столица Осло в деня на смъртта на Алфред Нобел - 10 декември.
Очаква се на тържественото събитие да присъстват 18 европейски лидери, включително германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд. Наградата обаче ще я получат тримата "големи" в ЕС - председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу, президентът на Евросъюза Херман ван Ромпой и председателят на Европейския парламент Мартин Шулц. Четирима младежи от Испания, Италия, Полша и Малта ще се присъединят към лидерите на ЕС. Младите хора спечелиха конкурс за рисунка и есе, организиран от Евросъюза заедно с Европейския младежки форум.
Присъждането на Нобеловата награда за мир за 2012 година обаче се превърна в скандал. ЕС получи наградата с формулировката "за работа по обединяване на Европа и превръщането й от континент на войната в континент на мира". В мотивите на Нобеловия комитет се посочваше, че в продължение на шест десетилетия ЕС съдейства за "напредъка на мира и помирението, демокрацията и правата на човека в Европа". Председателят му Турбьорн Ягланд специално отбеляза заслугите на организацията за преодоляването на последиците от Втората световна война на континента. Той също така каза, че наградата е "послание към Европа да направи всичко възможно да запази постигнатото и да продължи напред". Ягланд, който е известен привърженик на европейското обединение, предупреди, че наградата е и напомняне за това какво би било загубено, ако "съюзът позволи да се разпадне". Разбра се, че решението на Нобеловия комитет било единодушно.
Присъждането на Нобеловата награда за мир на Европейския съюз предизвика прилив на гордост и умиление у европейските лидери и вълна от сарказъм сред другите. Експертите пък бяха направо шокирани от това абсурдно решение. "На Евросъюза му дадоха Нобеловата награда. Една бюрокрация награди друга. Ако Нобел можеше да види това, той никога не би напуснал оръжейния бизнес" - това бе един от най-често появяващите се коментари в интернет. Чуха се много гневни гласове, сред които особено изпъкна този на чешкия президент Вацлав Клаус, който нарече решението "трагична грешка". Критиките на Клаус, известен евроскептик, обаче едва ли впечатляват особено европейците - чешкият лидер е готов да направи на пух и прах всичко, което е "евро", та дори и да става въпрос за енергоспестяващите крушки.
Срещу решението на Нобеловия комитет рипнаха и бивши лауреати на високата награда. Трима от тях, включително първият чернокож - архиепископът от ЮАР Дезмънд Туту, се обявиха срещу решението за присъждането на наградата на ЕС. "Очевидно е, че ЕС не е борец за мир, какъвто има предвид Алфред Нобел в завещанието си", се казваше в писмо, подписано освен от Туту, и от носителя на наградата през 1976 г. Мейрид Магуайър от Северна Ирландия и лауреата от 1980 г. - Адолфо Перес Ескивел от Аржентина. "Нобеловият комитет е променил концепцията и модела на наградите по начин, който не съответства на закона", изтъкнаха тримата и настояха наградата да бъде отнета.
Истината обаче е, че завещанието на Алфред Нобел предвижда ежегодно награждаване с премията на онзи, който "прави най-голям принос в сплотяването на нациите, унищожаването на робството, намаляване числеността на съществуващите армии и съдействие на мирните споразумения".
Всъщност тази година Нобеловият комитет трябваше да избира измежду 231 кандидати, сред които 43 обществени и международни организации. Прогнозите на анализатори сочеха друг победител. Сред фаворитите беше американският военнослужещ Брадли Манинг, за който се смята, че е информаторът на Уикилийкс - за това в родината му, между другото, го заплашва смъртно наказание. Самият основател на скандалния сайт Джулиан Асандж също беше сред евентуалните победители. Високо се оценяваха шансовете и на американския политолог Джин Шарп, автор на книгата "От диктатура към демокрация", наричат го още идеолог на цветните революции и идеолог на Арабската пролет. Най-сериозният претендент обаче може би беше афганистанката Сима Самар, известен борец за човешки права и правата на жените. За фаворити се смятаха също така бившият украински премиер Юлия Тимошенко (останала трета) и египтянката Маги Гобран, която често наричат Майка Тереза от Кайро. Историята на Европейския съюз е достатъчно дълга, за да имат старците в Осло основание да наградят вече за 21-ви път в историята си не отделна личност, а организация. Нещо повече - този път това е цял съюз от държави.
Вярно е, че ЕС може би не е идеалният лауреат. Участието на съюза в съмнителни военни мисии едва ли демонстрира миролюбивия му характер. ЕС все още е далеч от идеала си - в общността и днес има неравенство, несправедливост, бедност, върховенството на закона в някои от членките, най-вече новите, също не е постигнато.
Каквото обаче да говорят и да пишат - Европейският съюз е устойчива организация, която здраво си е стъпила на краката. Да, днес ЕС преживява тежки времена. Сегашната криза в съюза обаче далеч не е първата и със сигурност няма да е последната. Структурата на общността обаче е толкова еластична, че ЕС притежава здрава защита от политически и икономически рискове. В решението на комитета се говори за превръщането на Европа от "континент на войната в континент на мира", за постижения в сферата на демокрацията и защитата на правата на човека. И това наистина е голямата заслуга на Евросъюза. През миналия век Старият континент на два пъти спретна такива кръвопролитни войни, в които въвлече и целия свят, че ехото от тях се усеща и до днес. И двата пъти картата на Европа претърпя драматични промени, за 40 години континентът бе разрязан на две от непроходима граница между Изтока и Запада.
Старият континент обаче възкръсна. Французите Жан Моне и Робер Шуман, основателите на европейското обединение за въглища и стомана, не случайно бяха наречени "бащи на Европа". Тазгодишната награда по право би трябвало да е тяхна. Днес ЕС успя да обедини почти целия европейски континент и се превърна във вдъхновение за хората по света. Разделените през Студената война държави вече са обединени около ценностите на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, справедливостта, човешките права. Да, не всичко е идеално, има още много работа, за да стане Старият континент, а и целият свят, по-добро място за всички. И в тази битка Евросъюзът винаги е в челните редици.

Истината е, че Европейския съюз наистина успя да замени войната с мира и омразата със солидарността и се превърна в най-успешния международен проект на ХХ век. Сега от нас зависи през ХХI век той да стане още по-успешен.


Социалните мрежи на страните от ЕС се изпълниха с язвителни коментари, подборки от които се публикуват в европейски медии.

Белгийската телевизия RTBF публикува някои от най-ярките изказвания, взети от френскоезичния сегмент на Туитър осем часа след обявяването на наградата:
*ЕС получи Нобеловата награда за мир... посмъртно.
*ЕС просто не успя да вземе Нобеловата награда за икономика.
*С всичките си директиви ЕС има всички основания да получи Нобеловата награда за литература.
*Ако имаше Нобелова награда за хумор, трябваше да я присъдят на Нобеловия комитет.
*Нобеловата награда за мир за 2013 се присъжда на НАТО за мъжествената защита на мира в Югославия, Афганистан, Сомалия и Либия.


Нобеловата награда за мир е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. За разлика от Нобеловите награди за физика, химия, медицина и литература, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло.
Лауреати на Наградата за мир са били основателят на Международния комитет на "Червения Кръст" Анри Дюнан, през 1944 г. наградата печели самата организация, Мартин Лутер Кинг, Михаил Горбачов, организациите Детски фонд на ООН и "Лекари без граници".

Нобеловият комитет е орган, който непрекъснато се обновява.

Той избира лауреата за Нобеловата награда за мир измежду 200 предложения, които се пресяват и в крайна сметка се прави списък от десетина кандидати, от които се определя победителят. Съвсем естествено в този процес важна роля играе директорът на Нобеловия институт и секретар на норвежкия Нобелов комитет Гейр Лундестад - заради неговите връзки и познанства с авторитетни личности от целия свят. Окончателното решение обаче взимат единствено петте члена на Нобеловия комитет, които са избирани от норвежкия парламент с петгодишен мандат. Местата в този орган се заемат според партийна квота, като единственото условие е членовете му да не са активни политици. В момента в комитета членуват двама социалдемократи, един консерватор, една лява социалистка и една представителка на дясната Партия на прогреса.