И в най-малкия град играем както в Париж

Нешка Робева и нейните момичета и момчета ще отбележат своя дванайсети рожден ден на 12. 12. 2012 г. от 20 ч. в зала 1 на НДК с "Кармен от Факултето". Сценарият и режисурата са на Нешка Робева. Участват танцьорите от трупата "Нешанъл арт". Спектакълът ще бъде представен предпремиерно, по традиция, в Русе - родния град на Нешка Робева, днес, а премиерата е в рамките на Новогодишния музикален фестивал в НДК.


- Госпожо Робева, с представянето на новата си постановка "Кармен от Факултето" чествате и 12 години сценична дейност. Разкажете как се роди този десети спектакъл за вашата трупа, каква е основната идея. И изобщо - как се измисля темата на един спектакъл?
- Доста трудно е, но аз вече имам идея за следващ спектакъл, който е още по-труден от "Кармен". "Кармен" не е спектакъл, който изведнъж се появява. Той не е като "Купонът", "Среща в спомена", "Видрица", където вървят танци, танци, танци... Тук се следва известната сюжетна линия. Има и друго - смесването на фолклор с класика е много опасно. Пък и Кармен като персонаж, тази прекрасна циганка, свободна душа - трябва да се намери танцьорка, която да я пресъздаде убедително. Освен това - представяме културата на този етнос, и то не в цялото й богатство - невъзможно е, защото циганите наистина са в цял свят. И те до голяма степен се ползват от културата на основния етнос. Направили сме този спектакъл с доброто чувство да обединяваме, да не противопоставяме, да запознаваме широката публика с достиженията както на традиционната култура на различните етноси, така и на културата на гениалните творци. Какъвто в случая е Бизе. Взели сме най-популярните части от "Кармен", освен това танците върху "Кармен" - мисля, че се получиха. Страхувам се да говоря за този спектакъл, защото да работиш в спортна зала, да създаваш нещата, сбутан някъде, в свободното време, през нощите преди премиерата, на студено, не е никак лесно. Заставаме на сцена едва в деня на премиерата. Няма възможност да се отдалеча, да погледна от залата, от мястото на публиката. Но един спектакъл се изгражда и търпи промени през цялото време, докато се играе.
- Как беше създадена музиката - освен класическото произведение, участват и три наши съвременни групи.
- Изключителни постижения направиха музикантите от "ДелПадре". Имаме една идея с тях да направим и "Кървава сватба" - да я съпоставим със "Змеюва сватба". С "Трансформейшън" работих няколко спектакъла - "Арамии", "Бежанци", те са прекрасни музиканти, както и Жоро Матев бенд. "Трансформейшън" направиха страхотна разработка на "Изкарай, Гано, говедата" в стил фламенко. Аз търсих преработката на тази народна творба, защото когато Дон Хосе се опитва да си върне Кармен, предлагайки много пари - в днешния стил на мъжко поведение, тя започва "Изкарай, Гано, говедата" и когато му хвърля парите, казва: "Сърце за пари не давам, сърце за сърце менявам", то така много влезе в стила на спектакъла. Музиката се получи, разбира се, не коментирам изобщо гениалните арии на Бизе, както и разработката на Шчедрин.
- Как се спряхте на Галя Маринова за ролята на Кармен?
- Галя Маринова е състезателка по художествена гимнастика, не е от най-новите в трупата, но досега не е имала солистични роли. Като изключим, че игра в последния спектакъл по музика на Едит Пиаф "Не, за нищо не съжалявам" и публиката аплодира изключително нейната игра. За ролите на Любовта и Ревността избрах Боряна Гинева и Анета Авакян - изявени солистки, определих им ролите според техния натюрел, Елена, която играе Съдбата, е руска възпитаничка, изключително характерна танцьорка.
- Кой е автор на костюмите и какво е интересното в тях?
- Част от костюмите е творение на Анна Кирилова, с която работим от много години. Други облекла са от нашите добри снабдители "Илиянци", от Пещера, много хора се включиха, но Анна определи стила.
- Как минаха тези 12 години за трупата - в нелеките условия на работа, на пазара, по време на промени от различно естество, които всички преживяваме, но вие правите изкуство и при вас най-чувствително се отразява?
- 25 години бях треньор, а вече половината като време на треньорството се занимавам с трупата. Че никога не можем да планираме какво ще бъде в утрешния ден, че наистина сме като Корпус за бързо реагиране, никога не отказваме участие и трябва бързо да реагираме на всичко, което искат от нас - да, това е тежко. Но когато застана пред сцената и гледам тези млади хора, които, колкото и да ме ядосват и да ме влудяват в определени моменти, удоволствието от тяхната игра заличава всичко. Разбира се, имаше време, в което протестирах, исках, питах, задавах въпроси: защо към нас се отнасяте така, защо винаги наемате определени изпълнители, защо някой може да скача като пеперудка от листа на листа и да бъде спонсориран навсякъде, защо държавата за едни е майка, за други е мащеха. Нали ни обясняваха, че частна и държавна собственост са равнопоставени, защо държавата финансира различни състави, които субсидира, ако продадат някакви билети, пък, от друга страна, ние сме горе-долу като в "Кармен" - сами се издържаме и го дължим на продукта, който произвеждаме. Защото сега общо с целия екип сме около 33-35 човека, а бяхме 45 души и ако за тези деца не осигуря някакъв приличен начин на живот, те няма да останат, защото тежко си изкарват прехраната. Преставам да питам, те не ме интересуват повече - разбрах, че трябва сами да се справяме. Аз съм такава личност, която колкото привлича хората, толкова и ги отблъсква. Но в края на краищата държа на правото си да казвам това, което мисля. Не, че това, което казвам, е най-правилното, и често греша - нормално е за всеки, който се изказва емоционално. Но пък когато сгреша, поне се извинявам. Обаче да ни оставят по този начин...
- Винаги сте съобразявали цените и с възможностите на хората, защото повечето не могат да си позволят скъпи билети.
- Ние държим най-ниски цени. В първия спектакъл на 12 декември в 18 ч. каним и децата от социалните домове, както и възрастни хора, затова билетът е 10 лева. Моята цел е колкото може повече хора да видят спектакъла. Разходите по спектакъла, както и рекламирането му, са безумни.
- Имате ли си верни спонсори?
- Не, аз и не търся спонсори. Има хора, които ми помагат, но чиито имена не желая да споменавам, защото пак ще кажа: в момента не съм популярната личност и не желая на никого да вредя. Искам да благодаря на кметовете, на общинските съвети, ние пътуваме през цялата година, играем на различни празници. Искам да благодаря и на хората, които ни съдействат, когато влизаме в някой театър и те продават билетите. Особено на кметовете. Радвам се, защото за да ни покани една община да участваме в празника й, значи ни оказват доверие.
- А зрителите, публиката - сигурно извън спектаклите се срещате и разговаряте с много хора?
- Най-много ме радва младата публика. Иначе непрекъснато съм сред хората и това ми дава възможност да не се отлепям от земята. За разлика от тези, които публикуват гръмките заглавия, че Обама щял да гласува за еди кой си... Ами да дойде Обама тук и да поживее малко във Факултето! Това е толкова грозна история... Не може да съдиш за това как живее народът, само като прерязваш лента и бабите ти се лигавят или мацките се снимат с теб. Би трябвало наистина да слезеш при народа си и да видиш за какво става въпрос. Няма случай да мина покрай кофа за боклук и да не видя хората, които живеят и се хранят оттам. И това ме смазва. Затова, когато отиваме в малки градчета и селца, играем, както бихме играли в Парижката опера или на най-голямата световна сцена. Не ни е лош народът, мизерията го прави лош... Ние поне се опитваме да помагаме на хората с нашите спектакли. Винаги ни казват: "Развеселете ни малко." Затова и в този спектакъл си разрешихме да не убиваме Кармен и подходихме с известно чувство за хумор.
- Имате различни спектакли, с които освен към изкуството и традицията, насочвате зрителите към по-сериозни теми, към историята, както е в "Забравени". Това как влияе на младите хора?
- Много силно беше приет миналата година "Забравени" по творчеството на Ботев - публицистика и поезия, Вазов - поезия, и писмата на Левски. Направихме още един спектакъл - по случай 100 години Балканска война, по поръчение на Благоевградската община и много ми се иска да го доразработя. Защото какво знаем ние за Балканската война и как някой се осмелява да я определя като етническо прочистване, когато това е един от малкото случаи, в които народът ни се чувства солидарен към тези, които не са получили още свободата си?! И ако ние трябва да говорим за подвиг, това е точно този подем, въпреки че е смазан от нашите плиткоумни политици, както винаги е ставало. Така че историята ме интересува. Много е трудно, разбира се, да съчетаеш слово с музика и танц, но се получи. Младите имат изключителен интерес, идват децата, радват се, питат. Имаме големи възможности да представим и Йовков, и Елин Пелин, но е трудно, защото играем без прекъсване, а в същото време трябва да изграждаме и нов спектакъл.
- Какво може да ни обедини в днешния ден, да бъдем единни, да имаме силен дух? Виждате ли нещо, което може да ни накара да се чувстваме горди и сплотени?
- Вижте... животът разединява хората. Не може да се върнем във феодализма, пред очите ни да се вихри всичко, което става, и да искаме да бъдем единни. Кои ще бъдат единни - силиконката, която се продава, а ние тук ахкаме и охкаме как не можем да й вземем данъците, и жената, която е минала през огън, за да спаси детето си? Или детето, чиито родители нямат пари да го изпратят на училище, и то няма да погледне с чисто детското недоумение към другото, което вади пачки от марковите си дрешки? Или тези, които са в скъпите коли и онези, които слагат ламарини и ги рушкат, защото не били в регулация. А в същото време бетонираха Черноморието и никой не пита как при съществуващи закони за отстояние от крайбрежната ивица са строили. Не виждам шанс скоро да тръгнем към обединение. Властта трябва да поеме човек, който осъзнавайки, че му е гласувано доверие, да се отрече от себе си и да работи наистина за държавата и за нацията, за гражданите. Така че кой... кой, например, политик ще го направи?
- Вашите момичета и момчета, с които прекарвате повече часове заедно, отколкото всеки с близките си, какви са, различни ли са от другите млади хора, какво ги вълнува, какво споделят с вас?
- За мен са различни. Не съм човек, който се меси в личния живот, това е било за мен закон при гимнастичките, закон е и тук. Ако някой се обърне към мен с някаква молба - винаги помагам. Но много добре осъзнавам, че възрастта първо ни разделя, ние сме на огромно отстояние един от друг. Второ, моята младост е преминала в друго време. Трето - натрупаните знания и опит. Радвам се на таланта им и не ги обсъждам кой какъв е. Просто ги обичам. Талантливи деца.

Снимка БГНЕС