17 Юли 2025четвъртък12:13 ч.

Позиция

И след 70 години споменът е жив

/ брой: 108

автор:Дума

visibility 2747

Любомирка ТОШКОВА*

В напрегнатите майски дни на 1944 г. в борбата срещу монархофашизма в Софийско мъжествено участват Димитър Тошков и Венко Начов. Провират се през двойни и тройни блокади, през многобройни секретни полицейски засади, за да срещнат, напътят и ободрят комунистите и ремсистите в близките до София села Локорско, Негован, Чепинци и др. Те полагат огромни усилия да поддържат в бойна готовност партийните и ремсови организации, да укрепват духа на партизанските ятаци.
Фашистите, разбрали огромното значение на революционната дейност на двамата апостоли, полагат неимоверни усилия да ги заловят. На 15 май 1944 г. Димитър Тошков е в Локорско. Укрива се в дома на сестра си Василка. През деня успява да зърне за последен път сина си Румен, който е на 3-4 години. На 16 май вечерта напуска Локорско и отива към Световрачане и Негован. Изглежда има важна среща.
В нощта на 16 срещу 17 май 1944 г. Димитър Тошков заедно със секретаря на РК на РМС Венко П. Начов се придвижват от Негован за Чепинци. Попадат на засада от група озверели фашисти. Извергите стрелят без предупреждение. Начов пада, пронизан от вражеските куршуми. Димитър Тошков е тежко ранен в десния крак, но успява да се изплъзне в тъмнината.
От този момент започва неговата голгота. Превързва стегнато тежката рана и успява да се придвижи по ровината до Орловица. Изтощен до краен предел, той се засланя зад една търница в лозята близо до Пенчов кръст. Вижда го предател, който отива в общината и пред жандармеристите съобщава на кметския наместник, че е видял партизанин в лозята. Жандармеристите грабват оръжието и заедно с кмета отиват към посоченото място.
Димитър Тошков в това време се приготвя за най-лошото. Няма сили да се придвижва, а и не може да го прави през деня. Видели са го хора и не може да разчита, че няма да бъде открит от жандармеристите. Решава да укрие всички важни нелегални документи. Слага ги в портфейла заедно с 60 хил. лв. партийни пари и ги заравя в нивата. Между 10 и 12 часа палачите приближават и залягат, готови за стрелба. Димитър ги вижда, сражава се геройски и за да не попадне жив в ръцете на врага, се самоубива. Така загива секретарят на Локорския партиен район и партизанин от бригада "Чавдар" Димитър Георгиев Тошков (Захари).

* Авторката е правнучка на Димитър Георгиев Тошков (Захари)
 

Средствата по ПВУ за саниране са спасени

автор:Дума

visibility 25

/ брой: 130

Словакия пак блокира санкции срещу Русия

автор:Дума

visibility 21

/ брой: 130

Джорджеску остава под съдебен контрол

автор:Дума

visibility 16

/ брой: 130

Париж отменя два официални празника

автор:Дума

visibility 26

/ брой: 130

Пекин стопля отношенията с Брюксел

автор:Дума

visibility 22

/ брой: 130

Възможности

автор:Александър Симов

visibility 20

/ брой: 130

Ах, леглото

автор:Аида Паникян

visibility 27

/ брой: 130

Пълен батак при хранилището за ядрени отпадъци

visibility 25

/ брой: 130

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ