И привърженици на ГЕРБ отхвърлят реформата на Ананиев

Негативната оценка към идеите на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев за промяна на финансирането на системата се споделя и от привържениците на ГЕРБ. Това става ясно от резултатите от проучване на Агенция АФИС, проведено между 29 септември и 2 октомври сред 1010 пълнолетни български граждани. Наблюдаваме политологическа загадка: управниците сами вбиват клин между гласоподавателите, на които ще разчитат, и себе си, коментират от социологическата агенция. Оттам правят извод, че е налице значително одобрение към алтернативни методи за оздравяване на финансите в системата с повече държавност и отговорност. Докато предложението за нови реформи е в обратна посока и въвежда още повече комерсиализация на здравеопазването.
Едва 17% от запитаните одобряват идеята за задължително допълнително здравно застраховане в частна компания с месечна вноска от 12 лв., а 4 пъти повече (65%) не я харесват. 29% одобряват лечението над 700 лв. да се покрива от допълнителното здравно застраховане, но 47% го отхвърлят. 
Над 80% са за засилване на контрола върху държавните болници и премахване на възможностите за спекулативно оскъпяване на лекарствата. Две трети от анкетираните подкрепят идеята държавните болници да не са търговски дружества. 
Недоволството от досегашните "пазарни" реформи на здравеопазването е значително и 39% го оценяват като "лошо", 11% като "добро".
Възрастните над 60 г. са групата, която осъществява 63% от потреблението на здравни грижи и следователно е най-компетентна по темата, смятат от АФИС. В тази група 43% от запитаните смятат, че здравните грижи в страната са лоши, едва 8 процента са на обратното мнение. Сравнително най-приемлива изглежда системата за хората със среден доход над 1000 лв. на човек.
Само 61% са преминали през годишен профилактичен преглед за 2017 г. - колкото са били и през 2008 г. Близо 26% от запитаните твърдят, че личният им лекар не настоявал да проведат годишния профилактичен преглед, а за 17% изследванията и прегледите при специалист са скъпи. Постъпването в болница изисква над 3 часа пътуване за 18% от осигурените.
За 9% лабораторията е в друго населено място. 
Все по-остър става проблемът с достъпа до здравеопазване. На въпрос: "Там, където живеете, колко часа са нужни, за да ползвате спешна помощ?", 21% от запитаните посочват над 1 час. Т.е. за всеки пети здравноосигурен в България т.нар. златни 40 минути, в които инфаркт може да бъде овладян без тежки увреждания, са априори пропуснати.
Битува мнението, че бюджетният недостиг на НЗОК се дължи на хора, които не си плащат здравните вноски. Всъщност само 8% не са здравно осигурени, сочат данните. Главната причина е безработицата. Безработните представляват 54% от неосигурените, докато делът им в населението е само 8 процента. Над 80% от безработните не са преминали годишния преглед.