01 Октомври 2020четвъртък10:53 ч.

Мнение

И от Каравелов ли ни отказват?

Заветът му: ако човек е убеден, че разбира недостатъците на обществения живот, той трябва да се бори за поправянето им

/ брой: 11

visibility 89

Анко Иванов

Тези дни се навършват 140 години от смъртта на Любен Каравелов. Това е повод да се вгледаме в миналото през призмата на настоящето и разберем защо се опитват да ни отродяват. В историята на Българското възраждане има много забележими фигури. Както посочва Хр. Кабакчиев (1915 г.) най-достойните представители на революционната епоха са Раковски, Левски, Каравелов и Ботев. Има две силно пренебрегвани и изтривани от националната памет личности - Любен Каравелов и Георги Раковски. За какво трябва да ценим, почитаме и съхраняваме делото и творчеството на Любен Каравелов?

Първо. Той е патриот и народовед, прекрасно познава българския дух, бит и душевност. И умело ги пресъздава в своите художествени произведения, дори леко иронично. Живял в Копривщица, Пловдив и др. градове, обиколил с баща си почти цяла България, части от Македония и Сърбия, той ясно различава социалните прослойки, гъркоманството на търговци и заможни българи, кириякстефчовството на чорбаджиите, бита на сиромашта и т.н.  

Каравелов е най-известният български възрожденски етнограф и фолклорист. Тази насока в творчеството му личи в книгата му "Памятники народного быта болгар". "Записки за България и българите" е своеобразен литературен пътепис, чрез който описва бита на българите. Каравелов не само описва, но и изучава живота пряко. И този живот сред българите за него е нещо повече от университет. "Но Пловдив - пише Каравелов - да ви кажа право, е за мен много по-добра школа, нежели Московският университет. Този град е за мен подводна скала, която ме накара да плувам осторожно, да търся безопасен път и да бъда твърд в своите решения. Тук аз научих това, което не се изучава в една школа: аз познах своя народ, опознах се с неговите страдания..." 

Каравелов се проявява не само като родолюбец, писател обичащ и предан на своя народ, но и силно милее за своето отечество, земята на своя народ. "Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, щото е останало досега в моята осиротяла душа, добро и свято - всичко е твое! Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие, следователно ти си ме научило да обичам и да плача над всяко едно човеческо нещастие - а това е вече много за един човек..." ("Българи от старо време").    

Тази пословична любов на Каравелов към отечеството не е декларативна. Тя личи във всяко почти негово описание на природата. Той я почита и вярно посочва, че "Природата ни е направила българи..." И това не е абстрактно, а реално за всяко място твърдение и най-добре е представено за родното му място. "В Копривщица няма плодовита земя - само камъни, пясък и глина, но като се види, по причина на тая неблагодатна и сиромашка почва Копривщица е едно от най-живите и от най-деятелните села. Нейната безплодна земя, която изисква големи трудове и изобилен пот, не е допуснала човеците да потънат в сънливата азиатска бездеятелност, но, напротив, водила ги е постоянно към силната воля, към енергията и към постоянния труд и създала е из тях деятелни промишленици и многополезни мислители. Гигантските планини със своите голи върхове със своите гористи поли са прегърнали от всичките страни това българско село като майка, която се грижи за своята челяд...". ("Българи от старо време"). 

Второ. Каравелов е идеолог и теоретик на революционните борби на българите за национално освобождение. Революционната идея еволюира от четничество към вътрешна революционна организация. Основите на новата тактика се поставят от Каравелов чрез устава на БРЦК. Той е последовател на идеите на Френската революция - "Свобода, свобода и свобода викат днес силните народи, викаме и ние, само една свобода може да ни възкреси и да ни направи хора..." (в. "Свобода", 1870 г.). В неговите възгледи има и други влияния - на руските революционни демократи, славянофилите, сръбския радикализъм, патриотично-демократичните идеи на Мацини и Гарибалди, и др.. 

Каравелов не е привърженик на идеята на Хегел, че всичко съществуващо е разумно. Той е борец за промяна на съществуващото. На 19 ноември 1869 г. във в. "Свобода" пише: "Ако човек е убеден, че разбира недостатъците на обществения живот, той трябва да се бори за поправянето им, без да чака те да се поправят сами по себе си." Колко съвременно това звучи и днес! Почти всички сме недоволни от българската бедност, псевдодемокрацията и т.н., а не разбираме Каравеловото послание, че всеки от нас трябва да се бори срещу това.  

Ако Левски е предимно революционер на практическата организаторска работа в българските земи, то Каравелов е теоретик, пропагандатор и организатор на българската емиграция в Сърбия и Румъния, и в известна степен политик-дипломат, поддържащ връзки с представители от други страни. Характерна черта на неговите политически възгледи е славянофилството, силно развито от продължителните му престои и обществени и литературни контакти в Русия и Сърбия. Той вижда бъдещето на балканските народи заедно в Дунавска южнославянска федерация с равноправни народи. Във в. "Независимост" (1874 г.) пише: "Ние мислим, че между славянските племена ще се въдвори братско споразумение и тесен съюз само тогава, когато всяко едно племе бъде независимо и когато всяка една народност уварди своите племенни отличия". За него идеалът за държава е републиката от типа на Швейцария и САЩ. 

Каравелов е убеден демократ. По времето на Парижката комуна той пише: "Ако Франция днес нареди своите господарствени (държавни - б.а.) дела по духа и по желанието на самия народ, то тя ще бъде по-силна и по-щастлива от всички други европейски монархии, защото нейната сила ще бъде основана на народната воля и на човеческата свбода". (Съб. съч. т.9, с. 139)

Като цяло и до днес е валидна оценката на Д. Благоев за Каравеловите възгледи. В "Принос към историята на социализма в България" той пише, че "...обществено-политическият идеал, който Л. Каравелов поставяше на революционната партия да реализира в България, не отиваше по-далеч от една буржоазно-демократична република...". Да, Каравелов не е социалист, но го изличават от образованието и от националната памет, понеже е един велик (заедно с Левски и Ботев) революционер - борец за национално освобождение. 

Без Каравелов трудно бихме си представили величието на Левски и Ботев. Но десните политици (СДС и ГЕРБ), соросоидни учени и журналисти, искат да изличим от националната ни памет идеолога и теоретика на революционната борба за освобождение - Каравелов. 

Трето. Каравелов е значим просветител и пропагандатор на научни знания, но и на знания за България и за българите. Това направление е особено силно след разгрома на вътрешната революционна организация. В сп. "Знание" той обръща внимание на естествените и обществените науки. Определено счита, че "науката все повече заема свето място в света, тя го оформя..." и кара разума да работи "при всички обстоятелства" (Съб. съч., т.6, с.71). Издава редица научнопопулярни брошури като "За топлината и за светлината". В повечето статии и брошури той заема материалистически позиции, макар и не винаги да е последователен. Каравелов просвещава чрез поезия, белетристика и публицистика. Особено място отделя на запознаването на руската общественост с българския народ, неговия бит и душевност, фолклор и робско положение. С такава цел са написани и първите му книги и статии, публикувани на руски език.

Четвърто. Каравелов е голям писател и поет. Написал е около двеста стихотворения, но две от тях са останали в националната съкровищница на българската поезия. Едното е "Хубава си моя горо", превърнато в песен.

"Хубава си, моя горо,

миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

само скръб и жалост:

който веднъж те погледне,

той вечно жалее,

че не може под твоите

сенки да изтлее."

Българите пазаруват храна и горива с кредит

автор:Дума

visibility 175

/ брой: 186

Четвърт от сметките за парно ще се преизчисляват

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 186

Хартиените двулевки излизат от употреба от януари

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 186

БНБ запази правилата при кредитирането

автор:Дума

visibility 152

/ брой: 186

Папата отказа да приеме държавният секретар на САЩ

автор:Дума

visibility 102

Макрон призова за по-независима Европа

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 186

Грозни нападки в първия дебат Тръмп-Байдън

автор:Дума

visibility 164

/ брой: 186

Османи: Ще засилим контактите с България

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 186

Война между БКП и ЮКП за Македония 1941-1945 г.

автор:Христо Георгиев

visibility 299

/ брой: 186

Анатом на социалния крах през "прехода"

visibility 211

/ брой: 186

Целта: възраждане на България

visibility 191

/ брой: 186

Датата

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 186

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ