И ОССЕ е притеснена за медийната собственост у нас

Притеснения заради концентрацията на медийната собственост в България, политическото влияние върху медиите и съдебния натиск върху разследващи журналисти изразяват много от събеседниците на представителите на международната мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която наблюдава кампанията и предсрочните парламентарни избори в България на 11 юли.  Към 23 юни от ЦИК са регистрирани 232 наблюдатели от 17 граждански организации. ОССЕ публикува междинния си доклад за предизборната кампания от 9 до 23 юни, в който очаквано се отбелязва, че агитацията се води предимно в медиите и в социалните мрежи. 

В документа са изразени притеснения от няколко случая на сплашване и физически нападения срещу журналисти, в т.ч. от полицейски служители, и от липсата на разследвания на посегателствата. От мисията посочват, че основните източници на политически послания са телевизиите и онлайн медиите. Съгласно закона единствено от обществените телевизия и радио се изисква да предлагат обективно и справедливо отразяване на кампанията и да осигурят, по равно и без заплащане, време за представяне на участниците във вота. За агитация те ще могат да разполагат с до 3 млн. лв., а независимите кандидати - до 200 хил. лв. ОССЕ констатира, че пет дни след вота на 4 април БНТ е получила от правителството в оставка на Бойко Борисов извънредни 20 млн. лв., за да покрие натрупаните си дългове. Според някои от събеседниците на наблюдателите това е награда за удобната редакционна политика.

В доклада се цитира, че частните БТВ и Нова телевизия обхващат над 64% от зрителите, а от януари до октомври м.г. те са получили около 87% от общите приходи за реклама. Уточнява се, че след промени в собствеността на някои медии са били уволнени много журналисти, други пък са напуснали заради натиск от новите ръководства.

След неуспешния опит за съставяне на правителство на вота от 4 април сред много от българите има усещане за разочарование, недоверие в политическата класа, констатира докладът. За това допринасят и твърденията и разкритията на служебното правителство за ширеща се корупция на най-високо ниво при предходното правителство.  

Според наблюдателите жените като цяло са недостатъчно представени на изборни позиции и на служебни постове. В 45-то Народно събрание те са били 26 на сто. В кабинета на ГЕРБ жените са заемали 40% от министерските постове, в служебното правителство има само две жени от 18 министри, пише в доклада.

Част от експертите към ОССЕ поставят под въпрос капацитета на изборната администрация да осъществи ефективно предвиденото по закон разширено прилагане на машинно гласуване. Кратките срокове за разяснителната кампания и за сертифицирането на устройствата също влияят негативно на общественото доверие в машинното гласуване, смята ОССЕ.