И на Балканите могат да се случат леви чудеса

НАТАША ТЕОДОРАКОПУЛУ участва в ръководството на лявата гръцка партия "Синасписмос" и работи в Секретариата на Европейската лява партия. Икономист по образование, специалист е в Селскостопанската банка на Гърция и е експерт в парламента от партия "Синасписмос" (Synaspismos).
От 27 до 29 май тя беше в София заедно с представители на 12 партии, организации и сдружения от 7 балкански държави за учредителната конференция на Мрежата на Европейската лява партия на Балканите. Съорганизатори на проявата са партия  "Българската левица" и гръцката партия "Синасписмос".

ЦИТАТ:
"Има алтернатива на неолиберализма и е възможен друг, по-справедлив свят"

- Определяте се, като и очевидно сте, ляв човек, Наташа. Какво ви доведе при тези идеи?
- Защо съм лява ли? Простичко е обяснението - когато се осъзнах като човек, т.е. в горните класове на гимназията, в Гърция имаше диктатура и това много притесняваше и мен, и близките ми, и приятелите на семейството. Напрежението, което създаваха управляващите, натискът върху обикновените хора съвсем естествено ме доведоха при идеите за справедливост. И веднага, щом влязох в университета, потърсих начини да се сближа със състуденти с моите виждания за страната и за света. Разбира се, намерих, и то - лесно, своите съмишленици, хората, които мислят като мен, които също се борят срещу диктатурата.
- Опасно занятие, Наташа, особено за онези години. Днес как е в Гърция?
- Никога не е било лесно да защитаваш социалните идеи - нито у нас, нито в която и да било страна. Когато в Източния блок се случиха събитията отпреди 20-ина години, имаше страшно много критики, даже силно очерняне на годините на изграждането на социализма. Тогава, в тези вече изглеждащи далечни години, много трудно се осъществяваха контактите с лявата част на Европа. Но ние пък след промените все по-силно ги търсехме - и контактите, и връзките. И мен, и партията ми най-вече ни интересуват приетите закони, а и законопроектите главно в областта на правосъдието. Но никога не сме били слепи, виждахме и всички грешки на лявата партия в Гърция и на левите формации в Европа. Учехме се от несполуките и от трудния им път. Дълбоко вярвам обаче, че това, което се случва днес - икономическата криза и продължаващите демократични промени в цяла Европа, ще доведе лявото до правилни решения за динамични изменения в социалната област.
- Динамични изменения в социалната област - какво точно имате предвид?
- Повече леви идеи и много повече леви решения. Не сме съсредоточени към това, което не ни харесва в днешния живот, а към търсене на нови, качествени, по-добри отговори на проблемите. Европейската лява партия се старае да обнови, да изправи на крака европейското ляво, надигаме глас - вече все повече формации - 27 партии членки и 11 партии наблюдателки, всички заедно. Не бива да водим битките си само в своите страни. Всички членки на Европейския съюз, всички европейски държави трябва да се замислят и да потърсят отговор за бъдещето на Европа. Страшно нужно е да се съберем и да се съюзим - ние, които мислим, ако не еднакво, то в една посока, и да поведем заедно борбата за правата си.
- Това ли е посланието ви към лява България?
- Европейците трябва истински да се обединят в едно. Заедно, разбира се, ще сме по-силни.
- Това очевидно е мотивът на Европейската лява партия да организира учредителна конференция на Балканската си мрежа в София.
- Да, това е мотивът ни. Политическа партия "Българската левица" и моята, гръцката партия "Синасписмос" организират конференцията с убеждението, че ще намерим общ език с представителите на много леви формации от Балканите. Надяваме се да си тръгнем от София към страните си по-обединени в общите ни цели, потърсили и намерили пътищата, които ни сплотяват. Светът и Европа знаят, че Балканите са място с много проблеми, не само политически и икономически, а и в други сфери на обществения живот. Затова сме длъжни да обсъждаме всички заедно проблемите и пътищата, по които ще тръгнем, за да ги решим. Вярвам, че ще се родят инициативи и нови идеи. Дължим на обществата си отговор къде е мястото ни в Европа, в Европейския съюз, в света. Още повече че балканските страни, които още не са членки на ЕС, също ще бъдат приети в него. Трябва да говорим и за уж простичките неща - за пенсиите, за заплатите, за здравеопазването, все много-много важни въпроси.
- Има ли изгледи за успех в битката, която водите, Наташа? Защото надежда сигурно има, но и тя, мисля си, е до време...
- Да, вярвам, че ако синхронизираме действията си, ако не забравяме случилото се в миналото, ако си сътрудничим и обсъждаме всекидневните проблеми на хората, проблемите на, както се казва, обикновения човек, ще можем да дадем отговор, но ще можем да дадем и отпор на това, което се случва. Не бива да забравяме например, че част от гръцката криза е заради прекомерните разходи за военно оборудване. И не само в Гърция, на Балканите трябва да се обединим синдикати, общини, различни организации, както се казва - братските сили за подкрепа на идеите ни.
- Т.е. да бъде изградена нова идентичност на лявото пространство?
- През миналия век основна лява сила беше работническото движение, но левицата от ХХI век трябва да надгражда, затова може би днес интернационализмът е по-важен отвсякога. Той трябва да има измерения на регионално, европейско и световно равнище. Пак повтарям - Балканите са много важен регион в Европа, ние имаме общи многогодишни традиции в борбата за справедливост, ярък пример за това е антифашисткото движение. А новата лява идентичност включва и подкрепа за синдикалните движения, защото има антагонизъм с международни измерения, а това трябва още по-силно да ни мотивира да си сътрудничим. Говореха ни и продължават да ни убеждават, че неолиберализмът няма алтернатива. Но не е така, има признаци, че е възможен и друг свят. Затова левите сили в Европа се реорганизират, и макар че тяхното положение, както и на левите формации на Балканите не е особено, както се казва, цветущо, особено ни е нужна мрежата на Европейската лява партия в нашия регион. Колкото и да сме различни, трябва да се обединим и да останем заедно.
- Но вие добре знаете, че промиват мозъците ни. Непрекъснато...
- Това трябва да бъде разбито, и европейската лява мрежа на Балканите може да развенчае митовете за враждебността в региона ни включително и с културното многообразие, което имаме. Балканите сме в европейското семейство, и ако работим заедно, с обединени сили, левите чудеса могат да се случат и при нас!
- Наистина ли вярвате в това в сложния ни свят?
- Имаме план за действие на Балканите, за регионални и трансгранични действия, включително и за мир особено след войната на НАТО през 1999 г., която ни докара и нови проблеми, и огромни жертви. Затова сме длъжни да изградим алтернативи срещу военната машина, която унищожава правата на трудещите се и народния суверенитет. Трябва да сме заедно включително и за да преодолеем "тъмния образ" на балканци чрез широк диалог. Борбата ни за бъдещето включва и съпротивата срещу експлотацията на жени и деца в региона, а в центъра на идеите ни за социална промяна трябва да е човешкото достойнство. В Гърция например преоткриваме връзките си с леви, със социални движения, с дейците на културата, с интелектуалците. Това е много полезен инструмент, който не бива да остава извън вниманието ни.
- И знаете как да постигнете целите си?
- Европейската лява партия има вече опит от изграждането на мрежи, те работят много успешно, дискутираме и търсим решения за Европа. Защо да не ги потърсим и вярвам, че ще ги намерим и за Балканите? Не искаме ли всички да дадем отпор на неолиберализма? Не подкрепяме ли усилията на демократичните си общества срещу милитаризма? Европейската лява партия е нова, тя е едва седемгодишна, но вече гради солидарността и връща доверието между социалисти, комунисти, левите зелени. Защото Европа е в регрес, има не само финансова криза, има засилени атаки срещу социалната закрила все уж с цел "постигане на финансова стабилност". Но в битката срещу кризата, която е преди всичко идеологическа, единственият, който печели, е капитализмът. В тази битка обикновените хора биват изправяни един срещу друг и за да оцелеят, са принудени да се борят помежду си. Страните от ЕС отделят все повече средства за въоръжаване, биват нападани страни под предлог за "хуманитарни мисии", хиляди бежанци, между тях - много деца, търсят по-хубав живот, и захвърлени "на произвола на съдбата", осаждат външните граници на Европейския съюз. Какво правим за тях? Националистическите и неофашистките партии и организации набират все повече мощ. Нали интересите на хората, социалните стандарти трябва да бъдат защитени? Това може да стане с демократично общество, което се бори с милитаризма, с войната и със социалното изключване. Убедени сме, че една друга Европа е възможна само чрез активните действия на левите сили - и в България, и в Европа, и по света. Днес това е необходимо повече отвсякога. Затова вярвам, че с учредяването на Балканската лява мрежа ще бъде направена стъпка към мира, към социален, демократичен, екологичен Европейски съюз.