И мойте песни все ще се четат...

Проф.Милена ЦАНЕВА е родена в София на 30 май 1930 г. Нейни родители са поетесата Бленика и акад. Георги Цанев - литературен историк и критик. От 1970 г. е ст. н. с. I степен в Института за литература при БАН. От 1980 г. е ръководител на Катедрата по българска литература във Филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1970-1972 г. е редактор в отдел "Критика и литературознание" в издателство "Български писател", а от 1976 до 1989 г. заместник главен редактор на сп. "Литературна мисъл". От 1984 г. е редактор, а от 1991 г. - заместник главен редактор на сп. "Език и литература". Член е на Съюза на българските писатели.
Автор е на много книги, студии и статии за писатели от новата българска литература, голяма част от тях посветени на Иван Вазов, а именно: "Из поетичния свят на Иван Вазов" (1965), "Иван Вазов в Пловдив" (1966), "Иван Вазов. Творчески портрети" (1973, 1983, 1995), "По страниците на "Под игото" (1976, 1989), "В търсене на героя. Иван Вазов на прелома между две епохи" (1979), "Иван Вазов. Поетически път" (1992, 1994), "Патриархът. Етюди върху творчеството на Иван Вазов" (2000) и др.
 За преподавателската и литературната си дейност е удостоена с орден "Стара планина" първа степен, Националната Вазова награда и др.

- Проф. Цанева, защо творческото наследство, което ни е завещал Иван Вазов, е непреходно и актуално до ден-днешен?
- Поезията на Вазов възпява вечни духовни ценности като свободата, хуманността, родолюбието. Прозата му улавя в образа на някогашното време и някогашните хора не само временното, но и онова добро или лошо, което е трайна черта в българските нрави и в националния характер. Художественото му слово повдига обществени и нравствени въпроси, които вълнуват и нашето съвремие, доставя и естетическа наслада, която няма как да остарее. Самата същност на Вазовото творчество обуславя неговата непреходна актуалност.  
- Кое е характерното, което го откроява като самобитен национален поет и писател?
- Поетът има богат и красив език. Той обогатява съкровищницата на българския език с многобройни думи, обозначаващи сенки, полутонове: лъх, заник, изгрев, здрач, чука, усте, отзив и много други.
 Не може да не се възхитиш на богатството, изразителността и красотата на Вазовия език. Но това се дължи не само на неговата дарба, но и на специалната грижа, която той проявява към езика. Пред Шишманов Вазов споделя, че търси в речници и в сборници с народни песни изразителни думи, които чрез творчеството си въвежда в употреба. Писал е за нуждите и развитието на българския литературен език. Възпявал го е в стихове. Защитавал го е от нападки и подценяване. Когато в първите следосвобожденски години един редактор на софийски вестник стига дотам да предложи да приемем като официален литературен и учебен език руския, поетът му отговаря с едно от най-хубавите си, звездни, стихотворения - "Българският език" ("Език свещен на моите деди..."). Вазов е пламенен русофил, но той е русофил именно като българин.
- Какво е неговото отношение към Русия?
- И като гражданин, и като писател Вазов е изразител на традиционното за нашия народ чувство на любов към Русия, вяра и надежда в нея преди Освобождението, признателност  след това.
Но това не му пречи да се бори пламенно като публицист срещу мълчаливо одобрения от царска Русия антиконституционен преврат на Батенберг. Остро сатиричното му стихотворение срещу диктаторските действия на руския царски полковник Ремлинген става навремето си популярна политическа песен - "Разбесня се в България Ремлинген герой..."  
 Голямо изпитание за писателя е Първата световна война, в която по волята на своите управници България е срещу своята освободителка. Русофилът отстъпва пред патриота и поетът написва стихотворението "На руските воини", в което категорично заявява,че продължаваме да ги обичаме, "но любим и свойта свобода,/ стократно по-любим я ния". Същевременно в неотпечатаното (явно по цензурни съображения) стихотворение "При въбела" той рисува с неприкрита симпатия започналите на фронта побратимявания между български и руски войници.
- Напоследък сме свидетели на чести политически заигравания и спекулации с творчеството и личността на поета. Как си обяснявате това?
- Вазов е голямо име. На всеки му се иска да подкрепи своята кауза с неговия авторитет. При това създаваното в течение на повече от половин век негово творчество е толкова разнообразно,че ако отделиш дадена творба или отделна мисъл от контекста, в който е сътворена, можеш и да намериш точно това, което ти е нужно. Срещу такива манипулации трябва да се реагира. За да се разбере автентичният Вазов, проблемите следва да се разглеждат не чрез отделни произволно избрани творби или цитати, а в техния живот и развитие в цялостното му творчество. Такъв е случаят например с Вазовото отношение към Христо Ботев и към социализма.
- Как Вазов е реагирал срещу отрицанията и обидите на своите опоненти?
- Вазов се е сблъсквал приживе с много отрицания, обиди и дори клевети. При това сред неговите отрицатели са и такива видни личности като Петко Славейков и д-р Кръстьо Кръстев. Силно впечатление прави културният начин, по който той отвръща на обидите - с творби като остроумната поема "Кихавицата на Салюста" и изящните разкази "Японски силуети". Но най-ярката изява на Вазовото благородство е речта му в Народното събрание по повод първия му юбилей през 1895 г. В нея Вазов нарича наскоро починалия Петко Славейков свой учител, очертава със силни думи неговия "величав" лик, заявява, че би трябвало да бъде честван именно той и с искрена непринуденост превръща личния си празник в честване на мястото и заслугите на българската литература в живота на нацията. Респектиращото благородство на тази реч направило силно впечатление на присъстващите.
- Как творчеството на Вазов може да стане по-достъпно и интересно за младите и децата в училище?
- И в идейно-тематичен, и в жанрово-стилов аспект Вазов е най-всеобхватният български писател. "Епопея на забравените", "Немили-недраги", "Чичовци", "Под игото", "Иде ли?", "Дядо Йоцо гледа", "Българският език", "Новото гробище над Сливница"... трудно е да изброим дори само шедьоврите на неговата поезия и проза. Те би трябвало да се знаят от всеки  културен българин, т.е. да се изучават или поне да се четат в училище. Не познавам в детайли сега какво точно и в кои класове се изучава от Вазов в училище. Но не се съмнявам, че творчеството му може да бъде представено по интересен начин пред младите хора. Какви любопитни и актуални теми могат да се извлекат например само от повестта "Чичовци": за доброто и недотам доброто в националния ни характер, за неговите преходни и "трайни" черти, за съвременните трансформации и... мутации в националната ни душевност? Тук всичко зависи от учителя. А ние имаме немалко добри и дори много добри учители, които могат да го постигнат. Необходими са само повече часове за неговото творчество и повече свобода, извън от задължителни преподавателски клишета.
- Не мислите ли, че Вазовата "Епопея на забравените" днес отново става злободневна?
- Проблемът за забравата на миналото и неговите велики примери е проблем на всяко едно време. Безспорно актуален и дори злободневен е той за нашето днешно общество, което изцяло е погълнато от проблемите на съвременността. 
- Коя е все пак най-важната черта в творчеството на Иван Вазов?
- Любовта му към България, всеобхватната  връзка на неговото творчество с нейния живот. България, българинът, българското - това е центърът на неговата художествена Вселена. Но тази всепоглъщаща любов съвсем не означава наивна идеализация. Та той не е докрай снизходителен дори към своите любими "чичовци", а в изображенията му на следосвобожденския живот най-ярко се открояват: сатиричният образ на "Практическият человек" и протестният вик "Елате ни вижте!"
И все пак, въпреки всички разочарования и национални погроми, тъкмо голямата любов и вяра в България дава заглавието на неговата последна стихосбирка - "Не ще загине!" Тази любов ражда и това достолепно национално самочувствие, което отличава Вазов. Та всъщност това е и една от основните задачи на неговото творчество - да създава и поддържа така необходимото ни и така често уязвявано или спадащо национално самочувствие.
- А как мислите, приживе Вазов дава ли си сметка за значимостта на своето творчество и на личността си като голям български писател?   
- В младостта си той още няма това самочувствие. В първата редакция на стихотворението му "Българският език" вместо по-късната увереност, че със стиха си ще очисти от калта на нападките родния език и ще го покаже в пълния му блясък, е изразено само страстното желание да може да стори това. Но зрелият Вазов има вече ясно съзнание за своята сила и значимост като писател. И не се бои направо да заяви в поезията си това, защото негова обосновка е неразривната връзка на творчеството му с живота на родината. Великолепни поетични формулировки като: "И с таз земя се радвах и болях", "И мойто битие всецело слях със битието на народа", "На всичките трептежи на Балкана история съм жива тук" - обуславят категоричното "И мойте песни все ще се четат". А изтеклите десетилетия  превръщат този стих в пророчество.