И името му ще се споменава из род в род...

Стоян Георгиев

На 16 януари т.г., в навечерието на 137-ата годишнина от Освобождението на Сливен (17 януари) от турско робство, кметът на общината инж. Кольо Милев под одобрителните ръкопляскания на стотици граждани и гости на града тържествено откри бюст-паметник на прославения руски пълководец ген. Михаил Дмитриевич Скобелев. Паметникът е дело на творчески колектив: скулпторите Мария Коева, Александър Александров, Борислав Алексиев и архитект Ирина Лалева. Общинският съвет в Сливен на заседанието си преди година и половина взе решение за изграждането на паметника в чест на 170-годишнината от рождението на генерала (17 септември 1843 г.).
Много трудности бяха преодолени през този период, включително и заради появилите се немногобройни, но кресливи гласове, че не е сега моментът за практическото изпълнение на решението на общинския съвет или поне засега обектът да се замрази. Дружеството за приятелство с народите на Русия и ОНД и многобройните му привърженици подкрепиха последователните и премерени действия на общината начело с кмета. Паметникът беше изграден изцяло на доброволни начала. С упоритите усилия на Дома на дружбата бяха събрани необходимите парични средства и строителни материали. Отзоваха се физически лица, представители на бизнеса, на политически и неправителствени организации. И тук, както се казва в подобни случаи, кметът "поведе хорото". В откритата дарителска сметка той внесе 1000 (хиляда) лева лични средства.

В битката за паметника

на ген. Скобелев се включиха журналисти, известни музейни работници, общественици. Особено силно отекна публикуваният от Агенция "Седмица" обстоен материал на дълбоко уважавания историк Васил Дечев. Думи на признателност отправяме към главния редактор на в. "Сливенско дело" Михаил Михайлов. На страниците на вестника намериха място обширни статии за генерала на Стоянка Станчева, Стоян Стоянов и други автори. Поместен бе богат снимков материал за бойните подвизи на ген. Скобелев.
Разбира се, всяко благородно начинание има своето начало, развитие и край. И ето сега виждаме как скромно и безмълвно, но същевременно с цялото си величие и достолепие този безстрашен герой от Руско-турската освободителна война приема благодарността на преминаващите всекидневно по бул. "Скобелев" стотици граждани на Сливен, гости от цяла България и чужбина за подвига и саможертвата на 200 хиляди руски воини за освобождението на нашата страна от турския завоевател.
Пълководческата дейност на ген. Михаил Дмитриевич Скобелев е тясно преплетена със съдбата и развитието на тогавашната Сливенска губерния в началния период след Освобождението. Изградените у него воински качества: смелост и твърдост, настойчивост и последователност, дързост и непримиримост се проявяват по време на неговия двумесечен престой в Сливен (10 март - 15 май 1879 г.) като командващ ІV Руски корпус. През този период една от основните грижи на неустрашимия Скобелев е обучението на гимнастическите дружини в Сливен. Под неговото вещо ръководство руски инструктори са въоръжавали и обучавали неопитните гимнастици и са ги подготвяли за борба срещу евентуалното нахлуване на турски войски в Източна Румелия след изтеглянето на руската армия. Това са и първите наченки на възникването на българската армия.
Във връзка с патриотичното начинание на сливенци да се обучават на военно дело ген.-адютант Скобелев заявява: "Тук

всичко се хваща за оръжието

даже и децата, и няма съмнение, че ще се пролеят потоци от кръв, щом като турците след нашето заминаване прекрачат пределите на Източна Румелия... Слава Богу, ние раздадохме на тях, на нещастните братушки, нашите стари пушки... Населението масово се готви за отчаян отпор." Както е известно, само няколко месеца след подписването на Санстефанския договор част от българските земи на юг от Стара планина (в това число и тогавашната Сливенска губерния) по силата на решенията на Берлинския конгрес (юли 1878 г.) остава в пределите на Османската империя като автономна провинция под названието Източна Румелия.
След идването в Сливен ген. Скобелев става душата на тези полувоенни дружества и на селските караули. Той веднага провежда маневри, в които вземат участие и местните гимнастически формирования. По този повод в изпратената до генерал-губернатора на Източна Румелия Столипин телеграма на 16 март 1879 г. той отбелязва: "Днес е поредният ден на строевите занятия на гимнастиците. Проведох с тях учение, събраха се към 3000 (три хиляди). Цялото население на града - старци, жени и деца - се любуваха на своите роднини." По думите на тогавашния началник на Сливенското окръжно управление Михаил Греков: "Белият генерал не жали ни труд, ни спокойствие, ни даже средства за обучението на народната гвардия, на която става прям началник - без него нищо, с него - всичко."
Ген. Скобелев разработва плана за отбраната на Източна Румелия. Особено внушителни са българо-руските маневри на Сливенската народна гвардия на 8 април 1879 г. За това в английския вестник "Дейли нюз" кореспондентът Е. Бъклайд телеграфира от Сливен на 9 април: "Вчера ген. Скобелев направи извънредно интересно преглеждане на Българската национална гвардия. До десет хиляди войници, известни като членове на гимнастическите общества, взеха участие в маневрите, заедно с двехилядната българска регулярна милиция. Дисциплината на Националната гвардия е превъзходна. Този ден се считаше от целия град Сливен за обществен празник, на който присъстваха и жителите на съседните окръзи. Царуваше всеобщ ентусиазъм." Английският журналист сравнява тази проява като "една демонстрация, на която няма подобна в историята на този важен град в Източна Румелия".
Още по-масови са проведените маневри в навечерието на изтеглянето на руските войски от България. На 4 май 1879 г. под ръководството на ген. Скобелев в покрайнините на нашия град, в местността Краставо поле, се разгръщат от 15 до 18 хил. души - гимнастици от Сливен, Ямбол, Нова Загора, както и руски подразделения.


Любовта и признателността към Белия генерал

сливенци ярко показват при неговото изпращане на 11 май 1879 г. - Празника на светите братя Кирил и Методий. На прощалния тържествен обяд му връчват няколко благодарствени адреса. В поднесения от тукашното гимнастическо дружество четем: "Не може да не изкажем на Ваше превъзходителство своята неописуема скръб и щем за много време да скърбим, защото чувстваме, че душата на гимнастическите дружества липсва. А тая тяхна душа бяхте вие." А в друг адрес се отбелязва: "Българските братушки никога няма да забравят своя любим генерал, името на който ще се споменава из род в род и за всегда ще казваме: "Скобелев е наш."
Раздялата на сливенци с началника на руските окупационни войски е трогателна - знак на признателност за бащинските грижи, които той проявява към населението от Сливенско, затова още в момента, когато генералът на път от Одрин за Сливен минава през близкото до нашия град село Кьопеклий, то е преименувано на Скобелево. Неговото име носи улицата, на която се е намирала къщата, където е бил настанен Скобелев в Сливен.
Михаил Д. Скобелев оставя на Сливен и на околните села 50 000 пушки. А самият той взема със себе си две сливенски българчета, които по-късно със свои лични средства ги изпраща да завършат руски учебни заведения. Това са бъдещият генерал Димитър Русчев и кавалеристът полковник Илия Симеонов.
Знаменитият военен командир свързва своето име и със Сливенската гимназия. Благодарение на любовта си към него и специалната покана на генерала учениците се включват в обучението, водено от войниците. Предоставя на училището 100 пушки "Мартини", нещо повече - появи ли се пратеник на генерала в гимназията, всички учебни занятия се прекратяват. С пушки и знамена младите хора се насочват към плаца.
При посещението си в Цариград на среща с руския посланик Люванов-Ростовски ген. Скобелев посочва готовността на населението от Сливен: "Да се хване за оръжието. Там от съвсем млади хора са сформирани отряди, готови да идат в атака против турската армия, за да пролеят кръвта си и да докажат на Европа твърдата си решимост да се борят не на живот, а на смърт, за да защитят своята нация." А ето какво заявява малко по-късно (през 1882 г.) на един руски офицер, тръгнал за нашите земи: "Кажи на добрите румелийци, че аз никога не ще ги забравя; кажи им, че ако утре се намерят в критична минута, аз ще тичам да им помагам; ако би да не ме пуснат, аз ще си дам оставката и ще отида да се боря заедно с тях.
 
Мене ще е приятно да умра за страната

в която мъченически умря майка ми."
Олга Скобелева, неговата майка, след освобождението остава в България и ръководи руски лазарети, но при обиколка на района край Пловдив на 6 юни 1880 г. е съсечена от разбойници.
Ген. Скобелев умира при загадъчни обстоятелства на 25 юни 1882 г. в Москва, ненавършил 39 години. Вестта за смъртта е неочаквана за гражданите на Сливен, но истината е безпощадна! Телеграмата на руския консул в Пловдив до Сливен е твърде лаконична и ясна: "Скобелев скончался, сообщите русским!" А сливенският вестник "Съветник" от 1 юли 1882 г. е категоричен: "Всеки ще почувства колко грамадна е загубата за славяните и българите в частност от смъртта на този Херкулес!... Той беше олицетворение на героизма, седалище на симпатията, корона на благородните сърца! Не, това е малко, той беше нещо повече... Да се изброяват неговите подвизи... се изисква мъдростта на Сократ, геният на Пушкин... И нашият град ще предава от поколение на поколение най-благоговейно славното име на любимия си почетен гражданин..."
В безкрайния поток от телеграми от целия свят се вливат и съболезнованията на сливенци от загубата на героя от Плевен, Ловеч, Шипка-Шейново, изразени в телеграмата на сливенския кмет Йордан Йорданов до графиня Бохарне, сестра на ген. Скобелев. В отговор графинята пише: "Дълбоко трогната от душа, благодаря за тъй сърдечното изражение на общите чувства на скръб."


Белият генерал