И днес четем "Български буквар"

Христо Цеков


"Всяка възраст си има своите удоволствия, своя разум и свои нрави." Не съм се задълбочавал да мисля какво точно е имал предвид френският поет, теоретик на класицизма през ХVІІ-ХVІІІ век Никола Боало (1636-1711), доживял до 75-годишна възраст, да достигне до това обобщение. Без да абсолютизирам, съм склонен да приема, че в известна степен от значение е каква е обществено-политическата атмосфера за времето, в което правим обобщението. На тези умозаключения ме навежда действителността в годините на турското робство. Времето, през което отреждаме мястото на нашите сънародници в борбата за освобождение от османското владичество, когато и млади, и стари  са готови на

саможертва в името на българската кауза

На такава основа е и нашето преклонение пред людете от всички възрасти, заели достойно място в пантеона на българските възрожденци.
Един от тях е Георги Бусилин от Батак, доживял едва до 25-годишна възраст, но привлякъл вниманието на мнозина известни български, а и не само български възрожденски дейци и учени, в това число и след Освобождението ни от турското иго. Авторитетният наш възрожденски деец Иван Селимински на 1 януари 1841 г. в Атина, говорейки за ученолюбието на обучаващите се там българи, между другото споделя: "Аз тук следвам медицина и се надявам, че подир малко ще я завърша. Желая да доживея да видя щастието на нашето отечество... Аз мога да обърна погледите на сърцата на мнозина наши сънародници към север..., към руския народ... От младежите, които знаете - Иларион Стоянович, Петър Мишайков от Битоля, Георги Бусилин от Батак, Георги Атанасович от Свищов и Иван Найденович, тази година свършват Атинската гимназия. Те бяха отлични гимназисти, трудолюбиви, талантливи и с примерно поведение... Много полезно ще е за нас да не изгубим тези младежи, които са добра надежда за народа ни", заключава Селимински, разчитащ на благородното си влияние при формиране на подрастващото поколение. И наистина споменатите от него сънародници впоследствие стават едни от активните дейци, отстояващи българщината с подчертано присъствие в националноосвободителното движение.
Проф. Георги Атанасович е преподавател в Медицинския университет в Букурещ и първи министър на народната просвета в България след Освобождението. Иван Найденович (1821-1877) завършва медицина и освен лекарската практика участва в църковно-националната борба и е баща на един от основателите на българската фармация - Александър Найденович. Петър Мишайков е впоследствие Панарет Митрополит Ксантийски и Пловдивски (който съвместно с многостранната обществено-политическа изява е един от основателите на "Славянобългарското ученолюбиво дружество").
Любопитен е житейският път на Георги Бусилин - роден през 1820 г. в Батак в семейството на свещеник Илия Янкович, който се е славел в целия Родопски край със своята

ученост, родолюбие и философска мъдрост

Отначало Георги учи в родното си място. Завършва и гръцкото класно училище в Пловдив, където изучава руски и сръбски език. За да продължи образованието си, постъпва като ученик в прочутото тогава училище на Теофил Каири на остров Андрос (1836-1839). Тук е съученик с Иван Добровски, Захари Струмски, Иларион Макариополски, Георги Атанасович, Стоян Чомаков и др.
В съдружие с тези сънародници Г. Бусилин се явява като съосновател на тайното "Славянобългарско ученолюбиво дружество" в Андрос, поставило си за цел да подпомага националното възраждане чрез просвещение. Заедно с посочените съученици след закриването на училището на Каири отиват в Атина и там през 1841 г. завършват гимназиалното си образование. След гимназията в Атина Г. Бусилин се отправя към Русия и за малко е в Одеса и оттам в Москва, където започва обучението си като студент стипендиант на Иван Денкоглу в тамошния Историко-филологически факултет. И тук, по определението на Иван Селимински, той показва своето трудолюбие и любознателност и заедно с програмното обучение мисли и прави изследвания за най-сполучливия метод при обучението на децата. Като студент, след смъртта на Венелин, той е натоварен да проучи и подреди литературното му наследство. От оскъдните си средства отделя такива, за да изпрати на редица "книгохранилища" при училищата в България

колети с руски книги

чрез цариградския търговец Гаврил Моравенов. Като узнава за предстоящото пътешествие на В.И. Григорович в българските земи, отива при него заедно с Ив. Денкоглу и един атонски монах, за да му пожелаят: "Бъдете наш Венелин."
По същото време той вече сътворява замисления "Български буквар" (1844) в приличен за времето си тираж от 3500 броя. Книгата е отпечатана благодарение предоставените средства от българския търговец в Москва Ангел Николаевич Хаджиоглу (1788-1856) от Русе. Междувпрочем към това спомоществователство на Ангел Хаджиоглу трябва да споменем завещаните от него 20 000 сребърни рубли за строежа на Крайненското училище в Русе, което след Освобождението носи неговото име (днес училище "Отец Паисий"). Хиляда бройки от тиража на "Българският буквар" на Бусилин изпращат чрез Гаврил Моравенов за българските училища в Отечеството, а другите направо от Москва изпращат в дар на училища по други места.
Фактически "Българския буквар" на Бусилин, с който той се вписва трайно в българската възрожденска книжнина, е третият след "Рибния буквар" (1824) на Петър Берон и Буквара на Василий Н. Ненович (1826).
Букварът на Бусилин в непретенциозен обем от 117 страници се открива с предисловие: "Учителям", съобщава авторът на специална публикация - Пирин Бояджиев, е лирическо излияние на Бусилин за възхвала на всеотдайната патриотична учителска професия. Авторът се е готвел да стане учител и знае на какви 

недостатки, стеснение, горест и бедствие

са подложени учителите, колко зле са платени, но нравственото възнаграждение от страна на "простия, но науколюбивия български народ (който) вярва" в тях, ги прави да бъдат "преподаватели и просветители своего народа".
Първи раздел е от 6 Езопови нравоучителни басни: за "Лисица и маска", "Селянин и кучето", "Щурец и мравки", "Старецът и смъртта", "Лов и лисица" и "Ухапаният от куче". Всяка завършваща със съответната поука и вълнуващи наставления.
Следващият раздел е от 6 кратки повести: "Момчето, крадецът и майка му", "Земеделецът и децата му", "Непослушният Цветан", "Рада и Драган", "Благоразумното сираче"...
Последният раздел е от 8 български народни песни, между които 2 от сборника на Вук Караджич, 4 от сборника на Венелин и 2 вероятно, които е знаел от детството си. Подбраните народни песни в Буквара на Бусилин са подбрани освен на базата на художествената стойност и прекрасен български език, още и поради тяхното патриотично въздействие, както и по внушително изразения в тях копнеж по роден дом, семейство и отечество.
Българският буквар завършва с послесловие: "К детям", където между другото призовава: "Мило дете, ти вече научи родните букви, научи се да сричаш и четеш. Чети нравоучителните книги.

Стани достоен син на много от теб ожидающето отечество

... Да бъдете готови и отечеству да помагате и да знайте как да го спасявате, кога е притиснато." Безрезервно е признанието на сънародниците и руските българисти към делото на Бусилин и приноса му в букварната и детска литература, в изграждането на българския книжовен език. За Бусилин се говори не само на Балканите и в Русия. Изследователят на парижките ръкописи и по-конкретно на романа "В навечерието" Андре Мазон твърди, че в лицето на Инсаров Ив.С. Тургенев е въплътил качества, които притежава не само Катранов като негов прототип, а и Г. Бусилин.
С ранната смърт на Г. Бусилин през февруари 1845 г., на 25-годишна възраст, българската възрожденска книжнина и българският народ губят един от забележителните свои млади първоучители. Със своите изяви като възрожденски педагог, фолклорист, психолог и историк заема достойно място в пантеона на българската възрожденска интелигенция. Тъкмо затова неговото име начесто присъства при обсъждане проблемите на просвещението в България. Както в годините, близки до годината на неговата смърт, също така и от съвременните последователи на високопатриотичното му дело.
За незабравата на такива люде изказът на Сава Филаретов 12 години след смъртта на Бусилин в некролог, посветен на тази годишнина, с прочувствени слова припомня, че Бусилин и Катранов са "незабвени наши сподвижници", които "бяха започели веке да принасят полза в народното образование" и които "на умиране най-тежката мъка за тях е била, че те не можали да послужат и да докажат и с работа своята пламенна любов към отечеството. Горките... Благодарното българско потомство никога няма да забрави вашите имена." И не бива да ги забравя.
С тази скромна публикация, надявам се, че сме в синхрон с призива на Филаретов...

Московският университет, в който навремето следва младият Георги Бусилин

Паметна плоча в Русе за човека, който дава парите за отпечатването на "Български буквар"