И Берлин вече не вярва на сълзи

Берлин засилва натиска над Атина, като я призовава да приложи реформите, предаде АФП. Засилването на натиска става чрез две интервюта на двама германски министри за "Велт ам зонтаг" и "Шпигел".
"Обещанията на Гърция не ни стигат. Гърците трябва първо да приложат всички части на старата програма за икономии, да икономисат средства и после да прилагат новата програма", заяви германският министър на финансите Волфганг Шойбле. "Онова, което има значение сега са действията. Не е достатъчно да се приемат програми за реформи. Необходимо е също да се започне, без да се чака с прилагането на реформите. И то не когато и да е, а веднага", подчерта Вестервеле. Той изключи каквото и да е авансово плащане на Гърция, ако тя не прилага още отсега обещаните мерки за икономии.
"Ние помагаме с удоволствие, но не трябва да оставяме другите страни с усещането, че те не трябва да полагат усилия. Всеки е отговорен за себе си", добави и Шойбле. Запитан дали Гърция ще излезе евентуално от еврозоната, той каза, че сега топката е в полето на Атина. "Но дори и в случай на излизане от еврозоната, гърците ще останат в Европа", каза Шойбле и подчерта, че Европа иска да избегне излизане на Атина от еврозоната.
Шойбле добави, че спасяването на Гърция се е оказало по-трудно от обединението на Германия. "Гърция е отделен случай в еврозоната", заяви Шойбле. За сравнение той посочи португалското правителство, което също поиска спасителен план, прие мерки за икономи и реформи и според Шойбле сега върши добра работа.
Междувременно обаче в събота над 100 000 португалци протестираха в центъра на Лисабон срещу икономическата политика на правителството, което наложи тежки и непосилни мерки за икономии срещу получаването на финансова помощ от чужбина. Много от демонстрантите бяха дошли от провинцията, превозени с 500 автобуса, предоставени от профсъюзите. През столицата минаха няколко шествия, които накрая се събраха в центъра на Лисабон. За да няма хаос, полицията ограничи движението на транспорта по много от столичните улици.
Манифестиращите протестираха срещу нищетата, безработицата, намаляването на заплатите, увеличаването на транспортния данък, съкращаването на средствата за здравеопазване и образование.
"Използваме тази възможност, за да изкажем отношението си от името на всички, които страдат всеки ден. В протестните акции участват не само държавни служители, които най-вече са засегнати от извършващите се в момента промени, но и безработни, млади хора, пенсионери. Ще трябва да засилим борбата", отбеляза Арменио Карлуш, лидер на Всеобщата конфедерация на трудещите се - най-големият профсъюз в страната.
Правителството наложи тежки икономии, за да получи 78-милиарден еврокредит от ЕС и МВФ.