19 Юли 2019петък15:10 ч.

Паметник на загиналите американски летци в Кула

Черно на бяло

И американци се бият заедно с нашите партизани срещу фашизма

Харолд Джеймс: Унищожавахме фашистите и всичко, което е фашистко. Вие, партизаните, сте истинският народ в България.

/ брой: 131

автор:Христо Георгиев

visibility 1406

Обещахме пред 75-годишнината от победата над фашизма у нас да публикуваме повече материали, свързани с нея. Интересът на днешните ни неофашисти  към партизаните и ятаците (1941-1944 г.) е нулев, включително и към загиналите британци и американци, за чието участие в нашата съпротива не се и споменава. А за червеноармейците пък новите ни "демократи" ехидничат "най-отговорно и компетентно", че били загинали само няколко десетки, и то от препиване с метилов алкохол. Изпитвам голям срам пред това поругаване над стотиците червеноармейци, дали живота си в бой с отстъпващата през България немска армия. 

Не е много известно, че у нас са загинали американци и британци антифашисти. На някои от тях са  рязали главите и са ги излагали за поругание на публични места. И това е вършено от българската армия и полиция, според сведения на немския посланик Бекерле и швейцарски дипломатически източници. Да си припомним съдбата на  ръководителя на четвъртата британска военна мисия майор Мостин Мейвис, загинал на 23 март 1944 г. в Чемерник планина, Сурдулишко, в сражение с нашата 27-а пехотна дивизия от състава на 1-ви окупационен корпус. Капитан Франк Томпсън, ръководителят на втората мисия, е заловен и екзекутиран, след като му е отказан статут на военнопленник, въпреки че България е във война  с Англия, която сама е обявила. Има сведения, че и главата на нежния поет и полиглот Франк Томпсън, любимия на световноизвестната писателка Айрис Мърдок, е отрязана. От неговата мисия оцелява само радистът Томас Скот. А съдбата на първата мисия, която се приземява в района на Ловеч, и днес е неизвестна. Според проф. Николай Котев по всяка вероятност тя е унищожена на място съгласно директива на Хитлер.

Днес ви предлагаме един уникален - не само за България, случай. Заловеният от "фашистка хайка" американски летец Харолд Джеймс е разсъблечен, за да последва екзекуция. И в тоя момент го спасява прочутата чета на Леваневски, който след като разбира за пленяването му, напада кметството на с.  Сърнегор, Пловдивско, където той е държан.

Двете писма, които ви предлагаме - на партизаните до американеца, и неговото до тях, публикувано във в. "Отечествен фронт", са наистина уникални документи, които по моето скромно мнение  са тревожно актуални и днес. 

На 8 май 2004 г. президентът Георги Първанов откри  паметен знак на загиналите на 6 май 1944 г. край Кула седем американски летци. На него е  издълбано: "Разкажете на поколенията за нас и им кажете: "За тяхното утре ние отдадохме нашето днес."  Ето имената им: Уилям Бек, Джоузеф Томас, Хърт Дювал, Джим Шелтън, Дартин Сефчик, Джералд Карълс и Хенри Краус.

Пак край Кула в бой с настъпващата към Видин доброволческа планинска дивизия "Принц Ойген" загиват 164 червеноармейци от Трети украински фронт и 19 български войници и доброволци.

Ще не съборят или опаковат и паметната плоча на Харолд Джеймс, открита през 2005 г. в Сърнегор, и множеството паметници на английския комунист Франк Томпсън нашите неофашистчета, или цялата днешна истерия около паметника на Съветската армия е поредната, разпоредена отгоре, русофобска акция? Що не заклеймят и знаменития британски вокалист и бас китарист Роджър Уотърс от легендарната група "Пинк Флойд", който през 2013 г. преди концерта си в София отиде в Литаково и се поклони на паметника на Франк Томпсън?!

На 6 май и 10 юни т.г. се навършиха 75 години от гибелта на седмината американски пилоти и от екзекуцията на майор Томпсън. И още един "дребен" въпрос - ще се включат ли днешните британци, американци и руснаци в тържествата за отбелязване на 75-годишнината от победата над фашизма в България и ще почетат ли саможертвата на своите деди, дали живота си за нея?

Из изследването на Орлин Василев "Въоръжената съпротива срещу фашизма в България 1923-1944 (очерки и документи)", Изд. на Работническата партия (комунисти) и Нариздат, 1946 г.

В брой 3-и на издавания от бригада "Христо Ботев" партизански вестник "Народен глас" се описва действително романтичното спасяване на пленения американски летец Харолд Д. Джеймс и е поместено писмото, което му било отправено: "На 26 м. м. към 4 часа след обед ни бе съобщено, че в село Сърногор се намира в плен един американски летец. Командирът даде заповед за тръгване. Само за няколко минути всички бяхме в пълна боева готовност. Влезохме в селото със светкавична бързина. Обезоръжихме стражата и освободихме принудително кацналия американски летец. Отначало той не разбираше какво става с него. Фашистките копои го бяха съблекли и се готвеха да го отведат. Ние му върнахме дрехите и му казахме да тръгне с нас, но той не ни разбра. Яви се един другар, който разбираше френски. Обясни му, че ние сме български партизани. Летецът изпадна във възторг, зарадва се и започна сърдечно да се ръкува с всекиго поотделно, като ни заяви, че идва с радост при нас. Ние го приехме. Дадохме му пушка и пистолет. Партизаните напуснаха  селото, пеейки партизанския марш. Селяните останаха във възторг."

Из Открито писмо 

До господина Харолд Д. Джеймс, американски летец

Господин Джеймс, При злополучния полет над нашата страна, вие бяхте принуден да се спуснете с парашут и потърсите спасение в Балкана. За момент, обаче, щастието ви се оказа недружелюбно: след като няколко дни се лутахте в тази далечна и непозната вам страна, фашистката хайка ви откри, залови и откара в плен. Всичко това не остана скрито от бдителното око на славните български партизани. На 26 юни т. г. една наша чета нападна селото, където бяхте откаран, обезоръжи стражата и ви освободи, като ви прие с възторг в своите редове. По този именно случай, бързам да изкажа своята и на другарите си радост, че можахме да спасим от кървавите лапи на фашистките агенти у нас един доблестен и смел син на верния и благороден американски народ, към когото нашият народ храни най-добри чувства, и спомена на щедрост и великодушие, проявени по един блескав начин през и след Световната война, в която немските агенти, също като в настоящата война, бяха тикнали българския народ на страната на германските разбойници. Господин Джеймс, ние бихме желали, щото акцията в селото Сърногор на нашите борци-партизани, предприета за вашето освобождение, да бъде един символ на братски чувства и уважение на нашия народ към вашия героичен народ, към неговите велики демократични принципи, към неговата безгранична любов към свободата и независимостта, за които не веднъж вашите бащи и деди  са проливали кръвта си, а сега вие и целокупният американски народ багрите със същата тази кръв европейската земя, борейки се в защита на културата, цивилизацията, щастието, прогреса и свободата на цялото човечество, против най-злия враг - фашизма. Вие сега се намирате между нас с пушка в ръка, в защита на същите тия начала, в името на които не веднъж сте кръстосвали небето на стария свят, в името на които се борим и ние, и огромното мнозинство на поробения български народ... Вие сам сте убеден в близкия край на фашистката тирания и на нашата пълна и безусловна победа. Ние вярваме, че скоро ще отлетите за вашата родина, а до тогава, молим ви да  сте сърдечно добре дошъл в нашите редове. Когато се завърнете във вашата страна, между вашите другари, молим ви да предадете на доблестните американски летци и на борещите се американски и английски народи нашия боеви партизански поздрав. 

Смърт на фашизма! 

                          Петър                                                                 

 

Харолд Джеймс прекарва с нашите партизани повече от един месец, участвува в акциите на отряда и се бие с изключителна смелост срещу фашистката полиция и кървопийците от ловните дружини. В последните дни на август партизаните успяват да го преведат на сръбска територия, където Джеймс се присъединява към войската на Тито и продължава борбата редом с югославяните. 

На 31 август Харолд Джеймс праща от Сърбия поместеното по-долу писмо до оставените в България другари-партизани. Но романтичната история не свършва - два дена след 9 септември Харолд Джеймс пристига в Пловдив, където намира своите приятели, и споделя с тях възхищението си от подвига им и поздравите си за победата.

 

Из писмото на американския летец: 

"На моите много добри приятели - българските партизани 

Няма начин, чрез който да мога напълно да ви се отплатя, мои приятели, за всичко, каквото вие направихте за мен. Ако не бе вашата любезност и храброст, аз щех да прекарам много мрачни дни в некой затворнически фашистки лагер. Решихте да жертвувате своя живот, за да ме избавите от фашистите. Аз живях с вас повече от един месец, като ядох от вашата храна и спах във вашия лагер. Вие ми дадохте да се облека с топли дрехи, дадохте ми най-хубавото, което имахте, и това, според мене, правехте със себеотрицание. Аз ви благодаря за доброто разбиране, с което посрещахте грешките, които понякога правех. Ние ходихме по селищата да унищожаваме фашистите и всичко, което е фашистко. Ние сме съюзници - вие, българските партизани, и аз - американския летец. И двете страни сме в сражение за един и същи идеал - свобода на езика и живота, свобода на щастието. И двете страни вярваме в управлението от народа и за народа. Щом като има народи като вашия, които вярват във всичко, що е право и добро, фашисткото управление няма никога да се върне отново на власт. Вие, партизаните, сте истинският народ в България. След като тази война свърши, и ние постигнем пълна победа, вие, народът на България, ще бъдете нейни водачи. Аз съм убеден, че вие ще изградите нова и по-добра България, държава за народа. Аз вярвам, че некой ден некой от вас може да дойде в Америка, в моята страна, така че и аз ще мога да ви окажа гостоприемство, да се отплатя някак за всичко, що вие направихте за мене. Ако мога да направя нещо за вас, по някакъв начин, не се стеснявайте да се обърнете към мен. Аз оставам за цял живот ваш отличен приятел и другар. Чувствувам се един от вас, но аз не мога официално да се нарека партизанин, защото съм най-напред американски войник. 

Но аз с целия си разум и идеал съм с вас. 

Завършвам и отново искам да благодаря на всеки един от вас. 

Благодаря ви, Камене, за вашата любезност и съобразителност, на вас, Стефке - за вашето учене, за старанието ви да ме научите български, на вас - Стефане и Васко, за храната, която приготвяхте за мен. 

Аз искам да запомня всеко от вашите имена, че да ги спомена в това писмо. Благодаря, другари, от дъното на моето сърдце. Запазете вашето дело. Вие имате дял в ускоряването на края на тая война.

Надявам се, че войната скоро ще свърши, тъй че всички от вас ще могат да се върнат в своите домове и при любимите си близки. Така, довиждане засега, другари. Смърт на фашизма! 

Ваш винаги признателен приятел

                         Харолд Д. Джеймс                                                               

Из изследването на Румен Руменин "Летящи крепости над България", изд. "Христо Ботев, 1990 г.

Има случаи, при които скочилите с парашут летци не попадат в плен, тъй като се свързват с българските партизани. На 26 юни 1944 г. партизани от отряд "Христо Ботев" научават, че в с. Сърнегор, Пловдивско, е отведен пленен  американски летец. (Давид Овадия, "Леваневски", 1980 г.). Четата на Леваневски освобождава задържания Хералд Джеймс и го отвежда в отряда. Освен родния си език американският летец не знае друг. Две партизанки, бивши учителки,  започват да го учат на български език. След 25 дни с няколко научени думи и с жестове Хералд Джеймс обяснява на партизаните, че баща му е железничар, майка му е телефонистка, а той е стрелец на малокалибрено оръдие. Американския летец е преведен в калоферската чета, а оттам на запад към Югославия. 

През ноември 1944 г. две групи англо-американски военнопленници избягват от германски плен при превозването им на запад. И двете групи влизат във връзка с части от българската армия и искат съдействие за репатриране. Първата група се присъединява към българската армия в района на гр. Митровица - гр. Нови пазар, Югославия. Тя се състои от 17 души.

Не трябва да се забравя и фактът, че на българска територия падат и самолети, чиито екипажи се спасяват с парашути на румънска територия, и обратното - на българска територия се приземяват с парашути пилоти и членове на екипажи на самолети, разбили се на румънска територия. Отчитането на свалените самолети би трябвало да се отнася общо за всички територии, чиято противовъздушна защита се осигурява от българската пв отбранаЕ На българска територия в периода 1943-1944 г. са открити труповете на 175 летци от англо-американските въздушни сили. От тях като американски военнослужещи са идентифицирани 65, а като английски - 16. В 29 случая поради изгарянето на 94 трупа не може да се определи  с точност националността. В 6 случая останките на загиналите са в такова състояние, че не може да се определи броят им. Ако приемем, че в тези 6 случаи загиналите са по двама, то броят на загиналите ще бъде общо над 187 (175 + 12) . От тях са установени имената на 33 американци и 6 англичани. Ако към броя на загиналите прибавим и този на починалите от рани в болниците 69 летци, невъзвратимите загуби на съюзническата авиация ще бъдат повече от 256 души.

В периода 1943-1944 г. главната тежест на борбата с англо-американските самолети ляга върху плещите на българските пилоти изтребители. Борбата е неравна. Съотношението на силите е най-често 1:20, 1:30, 1:50 в полза на противника. Въпреки това смазващо превъзходство българските пилоти изтребители излитат и водят въздушните боеве със смелост, впечатляваща даже екипажите на противника. Основният випуск пилоти, който воюва през 1943-1944, е преди всичко от сираци от войната. Лишени от материалната подкрепа на своите семейства, те търсят реализация в армията, а заветът на загиналите за отечеството бащи ги отвежда там, където рискът е най-голям. Излитайки, всеки един от тях знае, че това може би е последният му полет, и се стреми да осигури висока цена за своя живот.

От 6-ти изтребителен полк във въздушните боеве със смъртта на храбрите загиват 19 пилоти.

През август 2013 г. знаменитият вокалист на "Пинк Флойд" Роджър Уотърс се поклони на гроба на майор Томпсън, а пред БНТ каза:

"Чували сте за книгата за него, написана от майка му и брат му след неговата смърт, тя е доста известна в Англия, както и участието му в партизанското движение в България през 44-та. Когато пристигнах в София, си помислих, че най-малкото, което мога да направя, е да дойда тук и да го уважа."

Теменужка Петкова смени шефа на БЕХ

автор:Дума

visibility 29

Зърнената реколта може да се окаже рекордна

автор:Дума

visibility 205

/ брой: 137

Тол системата - официално отложена за март 2020 г.

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 137

НАТО се готви да отговори на Русия

автор:Дума

visibility 407

/ брой: 137

САЩ изхвърлиха Турция от програмата за Ф-35

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 137

Епидемията от ебола се разраства

автор:Дума

visibility 164

/ брой: 137

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ