Опасна милитаризация

БСП се обявява за:
- ЕС на солидарността, не на оръжейна надпревара; 
- ЕС на равноправни държави, не на ядро и периферия

Последните дебати на европейско ниво, включително в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността, се превърнаха в трибуна за легитимиране на нова оръжейна надпревара и утвърждаване на логиката на силата като основен инструмент в международните отношения.
БСП заявява ясно: повече пари за въоръжаване не означават автоматично повече сигурност. Истинската сигурност не се измерва единствено в проценти от БВП или в обем на въоръжение, а в способността на държавата и обществото да гарантират стабилност, социална устойчивост, икономическа сила и върховенство на закона.
Европейският съюз се нуждае от ясно, комплексно и стратегически обосновано виждане за сигурността, което включва и политически, икономически, енергийни и социални измерения.
България, като член на ЕС и НАТО, трябва да провежда разумна и прагматична отбранителна политика, съобразена с националния интерес, която укрепва държавата и служи на обществото, без общественият дневен ред да марширува в ритъма на нарастващ военен бюджет.
Ние сме против безкритичното и безконтролно увеличаване на военните разходи, особено когато те се извършват чрез промени във фискалните правила, натрупване на нови дългове и ограничен обществен дебат.  Сигурността не може да бъде отделена от демократичната легитимност - тя изисква прозрачност, парламентарен и граждански контрол, обществено доверие.
Средствата, отделяни за въоръжение, трябва да бъдат съпоставени и балансирани спрямо нуждите на здравеопазването, образованието, социалната сигурност, сближаването, културата и климатичната устойчивост.
Сигурност без социална кохезия е илюзия. Подкопаването на социалния договор в името на милитаризацията носи риск от вътрешна нестабилност, която може да бъде не по-малко опасна от външните заплахи.
Важно е, когато се говори за мир в Европа, да се отбележи, че България е една от създателките на Световния съвет за мир в Хелзинки през 1950 г. Това показва едностранно нашата позиция през годините за съхраняването на мира.
БСП оценява критично и все по-засилващите се гласове за развитие на ЕС на две скорости.
Предлаганата двускоростна интеграция не е временен компромис или адаптация, а дълбока структурна промяна, при която ядро от държави ще задълбочат едновременно икономическата, военната и регулаторната интеграция.
БСП приема, че в условията на ескалиращи военни конфликти, енергийна несигурност и засилена глобална конкуренция е необходима по-голяма гъвкавост и прагматизъм. Но тази гъвкавост не трябва да се превръща в структурен йерархичен модел, който институционализира неравенството и е извън съществуващата договорна рамка.
Рискът от социално-икономическо разслоение е реален. Ако ускорената интеграция осигурява различен достъп до инвестиции, отбранителни проекти или финансови инструменти, това може да задълбочи разликите между центъра и периферията. В дългосрочен план подобна динамика подкопава самата идея за сближаване, която стои в основата на европейския проект.
За България подобни перспективи имат стратегическо значение. Страната е част от еврозоната и Шенгенското пространство и по този начин принадлежи към най-интегрираните формати в ЕС. В същото време България е в Източна Европа - регион, изложен пряко на геополитическите последици от войната в Украйна и на енергийната и военната динамика в Черноморския район. Страната ни не бива да остава встрани, а трябва да има лидерска и активна роля във всички ключови регионални формати в Югоизточна Европа.
С оглед на гореизложеното, БСП призовава за широк национален консенсус относно мястото на България в евентуален Съюз на две скорости. Това не е тема за партийно противопоставяне, а стратегически избор с хоризонт десетилетия напред. Българската позиция трябва да бъде ясна и категорична по отношение на всякакво разделение и противопоставяне между страните членки на ЕС.