Хуни, варвари или наивници сме ние, българите?

Ганчо Ганчев

Някои ни наричат диваци. Други - че сме необразовани, неуки. Сигурно имат основания за това, защото ние сами си го правим, за да ни клеветят. Паисий  ни нарече "неразумнии юроде..." и е прав. Алеко ни осмя пред целия свят. Бойко - че сме "лош материал". Карикатуристи ни изтипосват държавата като клозета на Европа, без дори да подозират, че в някои райони на страната още нямат тоалетни. Някъде още си "тричат" кучетата по стар езически обичай, на други места още гонят духовете...
Не е ли вярно, че си ограбихме и изровихме могилите, разрушихме римските градове, че продължаваме да рушим паметниците на културата, а хората по света пазят като зеницата на окото си и най-малките останки от миналото си. Вече 25 години само рушим, сега се опитваме да доунищожим и това, което е останало, вместо да го преустроим в по-хубаво. Само хуни и варвари са ограбвали и рушили във вековете културно-историческите ценности на народите, които със столетия са ги изграждали за да ги имат за поколенията. Разрушихме и ограбихме заводи, остава да си разрушим панелките и тогава ще гоним злите духове...
Учудващо е защо паметникът "1300 години България" беше изоставен да се саморазруши и сега  Общинският съвет на София решава да го премести, а не да го ремонтира. От години наред е известно, че има хора, мразещи дори себе си, камо ли всичко, изградено в близкото ни минало. Може би за целта има намеса и на външни сили, които не искат да признаят, че на тези земи са живели българи с дълголетна богата история.
Непрекъснато се

манипулира обществото,

като му се натрапва, че паметникът е грозен, че чужденците не го разбират, въпреки че истината е точно обратната - те много добре го разбират. Други пък изтъкват доводи за това как паметните плочи и панелите с имената на загиналите войници трябвало да се докарат на това място. Тези хора или искат да се гаврят с паметта на падналите за свободата и независимостта на България, или нищо не разбират от църковните и армейските ритуали.
По-добре е за тези героични полкове да се построи музей или параклис и там да се изпишат всички имена, да се даде възможност на поколенията да почитат паметта на героите, да се запознаят с историята на тяхното участие във войните. Съществуващите паметни плочи могат да се монтират на определеното отпреди 20 години място в Южния парк и заедно с допълнителни преустройства да стане един комплекс, откъдето хората могат да получат допълнителна информация за героите на века... Но изглежда, че Министерството на отбраната не иска да се занимава с войнишките паметници както в София, така и в другите градове на страната.
Колко са хората, които знаят съдбата на тези полкове и защо са дали толкова много жертви в един период от 1912 година до 1918 година? Така например 6-и полк е формиран във Велико Търново и се нарича 6-ти Търновски пехотен полк в състава на 1-ва дивизия на 1-ва армия, заедно с 1-ви пехотен полк. По време на Балканската война тези два полка в този състав на Първа армия заедно с Трета армия воюват в направление на Лозенград и Чаталджа. С техния небивал героизъм войските на двете армии успяват само за 15 дни

да превземат цяла Източна Тракия

и стигат до подстъпите на Чаталджа, а с Втора армия - до Одрин. В състава на 6-ти полк заедно с българските си другари рамо до рамо, като взводен командир, воюва полякът подпоручик Отон Барбар, който пише книгата "Моите спомени от войните 1912-1918", в която подробно описва битките, в които участва неговият полк. В книгата има автентични исторически моменти, които не са описани в историческите учебници и литература. По време на първата битка за Чаталджа през ноември 1912 год. само за един ден са убити 17 500 човека има и стотици ранени от двете армии на един фронт от 40 км. Това е първата битка, която българската армия губи по вина на цар Фердинанд и правителството, защото не са се вслушали в донесенията на войсковото разузнаване, че турската отбранителна линия на този етап е непревземаема.
Недалновидната политика на царя и правителството вкара България по време на Втората балканска война в задънена улица, а резултатът е ясен - национална катастрофа на българския народ. Пак по същите причини за чужди интереси през Първата световна война народът отново изпадна във втора национална катастрофа. Синът на Фердинанд отново въвлече България да се бие на страната на Германия по време на Втората световна война и ако не бяхме се включили на страната на антифашистката коалиция, щяхме да бъдем разпокъсани и затрити като държава и народ.
Сега за пореден път сме въвлечени в разруха  и войни в интереси на чужди каузи под булото на антикомунизъм и някаква непонятна за народа ни демокрация, която няма нищо общо с вековните борби на народите за правда, равенство и свобода.
Цяла Европа призна героизма на българския войник по време на всички войни, само ние от тяхното поколение не успяхме достойно да ги почетем, като им построим паметници и музеи в памет на техния героизъм. За това пък управляващите разрешават да се рушат и да не се съхраняват всякакви паметници у нас, построени от признателните българи. Богатата история на страната ни е писана с кръвта на дедите ни, за да я има сега България, а ние, техните потомци, се оказахме недостойни да запазим паметта на героите.
И все пак, какви сме ние българите - хуни, варвари или наемници? Опитаха се някои да ни нарекат, че сме "див и варварски народ" през 1933 година, но нашият достоен българин, героят от Лайпциг Георги Димитров, защити своя народ, като им доказа кои са варварите. По-късно това се потвърди и по време на Втората световна война.
Но не е виновен българският народ за сегашната разруха, а шепа продажници, които бяха използвани като оръдие за прокарване на пъклените планове на световните жандарми и варвари.
Ако имат политическа воля този парламент и това правителство, от този вече полуразрушен паметник, за който стана дума в началото, може да стане едно чудо, ако се реконструира. Само имената на създателите на държавата ни да се изпишат на гранитни плочи в основите на паметника  с техните образи е достатъчно. Тогава не само европейците ще го познават, а и последните национални нихилисти от София и цяла България, ще го разберат. Пък дано им въздейства и погъделичка гордостта им, че са българи...
На войнишките паметници

военното министерство е длъжник

То трябва да задели средства за съхранение и строителство на нови паметници. Това може да се включи в програмата за честване на 70 години от Втората световна война. Военното министерство и военно-патриотичните съюзи трябва да спрат да се политизират и да мислят как и по какъв начин трябва да се изгражда стратегията за националната сигурност на България.
Вместо това виждаме, че определени кръгове от политици и продажни управници непрекъснато ровят в досиетата на достойни българи, работели и работещи в институции за националната сигурност на страната. Вместо да си пазим най-верните и рискували живота си разузнавачи, работещи за Родината, сегашните предатели ги подлагат на истинска гибел и по този начин рушат националната сигурност. Тези хора трябва да бъдат съдени и да се спре всякакво отваряне на досиетата, защото последствията за тях, за техните семейства и държавата ни ще бъдат невъзвратими.
Ние, запасните офицери, сме възмутени и обезпокоени за съдбата на нашите колеги, които през целия си съзнателен живот воюваха на тихия фронт за България. Както за всички, и за тях трябва да се изграждат паметници и мемориали.

Ние, вашите избиратели, питаме:

на кого правите услуга с разкриването на досиетата? На нас, българите, или на чужди държави? Ако е на чужди държави, това е нарушение на Конституцията и предателство, а то е подсъдно!
Когато избирахме депутати, никоя партия не беше заявила, че ще работи против интересите на България. Напротив, всички се клеха все в името на народа. Това сегашното е лъжа и лицемерие, господа управляващи. Не ползвайте трибуната на НС с красноречивите си речи да се оплювате помежду си, да воювате срещу народа и да ставате проводници на нечии чужди интереси. Защото и живите, и мъртвите ще ви проклинат. Да не говорим за идните поколения.


 Паметникът "1300 години България" в София

Руши се войнишкият паметник за Сръбско-българската война 1885 г. в Гургулят

Модел на Мемориала за войнишкия паметник в Южния парк

Осквернена паметна плоча за Септемврийското въстание в Монтана