Хуморът не е от вчера

Имаше и такова предаване някога. То представяше български класически образци в хумористичната литература. Хуморът не е от вчера, но къде е днес? 

Някога при една-единствена телевизия все пак се прокрадваха минути за хумор и сатира, излизаше редовно вестник "Стършел", а другите всекидневници имаха страници и кътове за сатирични творби. Пазителите на морала, медийните шефове следяха стриктно някой да не прескочи границите на позволеното... Помня как лично шефът на Националната телевизия Любомир Павлов ме скастри като главен редактор, че съм допуснал  един скеч в младежкото предаване "Формула 5", в  който Йосиф Сърчаджиев иронизираше Тодор Живков.

Сега ирониите, дори намеците са почти недопустими по отношение на тоталитарните упражнения на премиера и властта  му. Дори "Господари на ефира" падна от екрана, а само един-два телевизионни канала от цялата електронна многотия си позволяват да бъдат остри, смели и конкретни в подобна критика и сатира. И единствено Фейсбук и някои сайтове са щедри и склонни да допуснат понякога дори прекалено  солени и пиперливи изречения и творби ("Биволъ", "Афера БГ") - теми, насочени директно към премиера, към министри, коалиционни партньори и патерици на властта.

В миналия век с месеци напред се чакаха  билети за Сатиричния театър и за пиесите на Станислав Стратиев. Някои от тях лично Първият идваше да ги гледа, преди да получат истинската публична слава. Сега директорът на същия театър се казва Калин (калинката е по-точно). "Милото" е прекалено мил към управляващите и няма как да  допусне подобна дръзка проява. И пандемията е  чудесно оправдание и обяснение за умиращия интерес към този столичен и национален представител на Мелпомена... Той само би наругал примерно държавния глава, но няма в репертоара му такава пиеса, най вече за съжаление на директора  му и на Художествения му съвет.

Тоталитарната държава и паралелната държава са петимни за хумористични изяви за "врага", но къде е сега хуморът, щом не е от вчера?

Даже "Пардон" не оцеля, а страницата му в ДУМА изчезна поради принудително намаляване на обема на вестника. 

Има "Стършел", има "Прас Прес", има хумористични кътове и страници, има бледи карикатури в пенсионерските вестници, но те са капчици в морето и са прекалено безобидни по отношение на острото сатирично жило, а и необяснимо защо техните творби никой нито ги поощрява, нито ги хонорува по време на демокрацията. Пълна самодейност и задънена   улица за хумора и сатирата по време на българския преход. Дори от учебните програми ги изгониха, понеже били неразбираеми за учениците, а фейлетонът не бил литературен жанр! Истинско срутище в литературната практика.

Колкото и да не се харесва вече на отделни автори и критици, че се позовавам още на руски сравнения, у нас не е имало и продължава да няма нито Михаил Задорнов, нито Михаил Жванецки, нито Максим Галкин, нито Евгений Петросян и всички останали образци на яркото сатирично слово. Ние и в тази област, уви, сме твърдо на същото 111-о място в световната класация.

Хуморът не е от вчера, но днес е определено  в немилост. А неглижирането му само притъпява чувството ни за справедливост, независимо че най-добрите му "автори" са в парламента, в изпълнителната власт, в която отново се канят да останат до края на света!