Хронология на по-важните събития през 1877 г.

Богомил Николов

3/15 януари 1877 г. Русия и Австро-Унгария подписват в Будапеща конвенция, утвърдена на 6/18 март 1877 г. Според споразумението Австро-Унгария се отказва от клаузите на Парижкия мирен договор през 1856 г. с аргументите към Франция и Великобритания за запазване целостта на Турция, като декларира намерението си да запази неутралитет при една евентуална бъдеща война. Русия се съгласява с предоставеното право на Австро-Унгария да окупира Босна и Херцеговина.
8/20 януари. Цариградската конференция е закрита. В заключителния протокол е залегната идеята "за създаване на две автономни български области (Източна - с център Търново и Западна - с център София). При това мюсюлманското и християнското население в двете провинции да се обособят в отделни кантони. Предвижда се начело на всяка провинция да стои главен управител (валия) християнин, който да се назначава от Високата порта за срок от 5 години, съгласувано с великите сили.
6/18 март. Русия и Австро-Унгария подписват секретното споразумение, включено към документа на конференцията в Будапеща от 3/15 януари 1877 г. Съгласно допълненията Русия се съгласява да не образува голяма славянска държава на Балканския полуостров. Русия получава правото да си върне Южна Бесарабия, изгубена по време на Кримската война през 1856 г., а Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина.
19/31 март. Подписан е в Лондон общ протокол от представителите на шестте велики сили, съгласно който се предлага на Високата порта да започне извършването на реформи в подвластните й Балкански страни.
7 април. Министърът на външните работи на Турция Савфет паша в присъствието на български митрополити заявява, че екзарх Антим I не се ползва с доверието на Високата порта. На 9 април на заседание на екзархийския синод се предлага на Антим I да се откаже от заемания пост.
12/24 април. Руският император Александър II подписва в Кишинев манифест за обявяване на Руско-турската освободителна война. Ръководството на БЦБО (Българско централно благотворително общество - б.р.) отправя Възвание към българския народ, в което всички българи се призовават да окажат подкрепа на руската армия: "Всички ние трябва да станем като един человек да посрещнем братски нашите освободители и да съдействаме с всичките си сили на руската армия". Междувременно в Цариград на събрание на българските първенци се взема решение "по изискване  на обстоятелствата и на самите интереси на народа" е необходимо Антим I да си подаде оставката.
14 април. Със заповед на везира, Антим I е уволнен и изпратен на заточение в Мала Азия. БЦБО в Букурещ се саморазпуска.
27 април/9 май. Великият княз Николай Николаевич, главнокомандващ руската армия, издава заповед за привличане на българи като помощен персонал към руската армия.
6/18 май. В Плоещ на тържествена церемония е връчено Самарското знаме на българското опълчение.
15/27 май. Делегация от името на саморазпусналото се БЦБО връчва на главнокомандващия великия княз Николай Николаевич адрес с пожелание за успех на руската армия.
10/22 юни. Части от Дунавската армия предвождани от ген. Аполон Цимерман извършват десант между Галац и Браила и започва настъпление в района на Северна Добруджа.
12/24 юни. Турските войски изоставят Тулча. Руската артилерия предприема обстрел на Русе и Тутракан.
13/25 юни. Съсредоточаване на руските части в района на Зимнич (Румъния) с цел подготовка на форсирането на река Дунав. Руската артилерия извършва обстрел на град Никопол.
15/27 юни. Начало на успешния десант на река Дунав в района на Свищов, извършен от 14 пехотна дивизия командвана от прославения генерал Михаил Драгомиров.
16/28 юни. Части на Долнодунавския отряд действащ в Северна Добруджа освобождават Бабадаг (днес в Румъния), а в района на Свищов, където са съсредоточени главните съюзнически сили, завършва прехвърлянето на VIII корпус, командван от бележития пълководец генерал Феодор Радецки.
21 юни/3 юли.  Българското опълчение преминава река Дунав.
Следват епични битки и сражения, изпълнени с храброст и героизъм, по всички направления на настъпващите руски войски и съюзнически части и техните подкрепления от българското опълчение, за да се стигне до подписването на мирния договор в Санстефано на 3 март 1878 г. с който се оповестява възкръсването на Третата българска държава.