Хронология на една от най-големите измами със злато

През 1993 г. геолог на име Майкъл де Гузман излиза от джунглите на Борнео с невероятни новини: той е открил злато. В следващите три години Де Гузман вади хиляди мостри, съдържащи злато.
В този период пазарната стойност на работодателя на Де Гузман Bre-X Minerals скача от нула до 6 млрд. долара. От BusinessWeek отбелязват, че анализаторите на Уолстрийт са били изключително настроени по отношение на акциите й. Големи фондове наливали пари в акциите, а водещи златодобивни компании се борели, за да се докопат до новооткритото злато.
Проблемът е, че не е имало никакво злато.
Докато историята се развива, архивите мистериозно изчезват, а хора неочаквано умират. Много въпроси остават без отговор.
На много хора би им се искало тази история просто да потъне в забрава. Преди няколко дни обаче адвокат, представляващ един от играчите в историята за Bre-X, беше лишен от правото да упражнява професията си. Това е Джо Гроя, който спасява от присъда едно от главните действащи лица в историята - Джон Фелдерхоф.
Ето и хронологията на невероятната история, разказана в предаването MasterMinds на канадската CBC News, цитирана от Profit.bg:
Майкъл де Гузман, филипински геолог, искал да бъде забелязан от своя работодател. Така той разработва план как да забогатее.
Той решава да убеди света, че е намерил злато в Борнео. Първо обаче Де Гузман се нуждаел от надежден човек, който да потвърди неговата история. Тук в схемата влиза геологът Джон Фелдерхоф, който веднага се вдъхновява от идеята. Де Гузман успява да убеди Фелдерхоф, че имат нужда от инвеститор.
Де Гузман настоява за инвеститор, който ще е склонен да рискува и няма да задава много въпроси. Фелдерхоф препоръчва канадски бизнесмен на име Дейвид Уолш.
Де Гузман и Фелдерхоф канят Уолш в Индонезия, където го убеждават незабавно да инвестира 80 000 долара в проекта. След като вече разполага със средства, Де Гузман започва да събира екип и да вади проби от земята.
След като пробите са извадени, Де Гузман винаги прави така, че си осигурява известно време насаме с тях, преди да бъдат транспортирани и анализирани. Де Гузман изпилва злато от брачната си халка и смесва люспите с каменните мостри. Тази схема се нарича "посоляване" и се прилага често.
Де Гузман използва съотношение от около 3 тройунции на тон скална маса, което е било достатъчно малко, за да не привлича прекалено много внимание. Лабораториите обаче са убедени в наличието на злато и дават зелена светлина на Bre-X.
Цената на акциите на компанията, които преди това са стрували под 1 долар, се изстрелва нагоре на борсата в Албърта и за няколко години достига 200 долара. След това е направен сплит 10 към 1, след което цената се покачва до 28 долара (280 долара преди сплита).
Де Гузман обаче не може да взема злато от брачната си халка вечно и започва да купува злато от местните, което те добиват чрез промиване. Така в следващите две години и половина той купува злато за 61 000 долара.