Хроника на безсмъртието

О.з. полк. Пирин Вачев

Едновременно с подготовката на Априлското въстание Гюргевският революционен комитет подготвял и чети, които да подпомагат въстанието. Такава е и четата на Христо Ботев, състояща се от 205 млади мъже. За военен ръководител е определен подпоручикът от руската армия Никола Войновски, а за знаменосец - Никола Симов-Коруто. Планът предвижда прехвърлянето на българския бряг да стане с австрийския параход "Радецки" и четата да извърви поход към Врачанския Балкан за оказване помощ на Врачанския - Трети революционен окръг.
На 29 май корабът "Радецки" стоварва четниците на българския бряг при с. Козлодуй (сега град). За да се повиши бойният дух, щабът решава четниците да целунат родната земя и да продължат към Врачанския Балкан. За четири часа четата изминава около 20 километра и привечер пристига до с. Бутан. Въпреки умората Ботев решава четата да продължи по набелязания маршрут. На 30 май сутринта достига до с. Оходен. След кратка почивка продължава към с. Баница. При наближаване на селото четата е нападната от черкези и башибозуци. Тук прекарват нощта. По настояване на военния ръководител Войновски сутринта на 31 май четниците се изнасят и заемат височината Банин връх, който е част от Милин камък. Ботев с главните сили заема източната част, а Войновски с авангарда от 30-40 четници заема позиция североизточно от високата част на Милин камък. Като военен ръководител Войновски организира отбраната в три отбранителни линии една зад друга.
Към 14 часа от Враца пристигат около две турски роти и две оръдия. Личният състав на турските сили достига около 1000 души и съотношението става 5:1. Въпреки голямото цифрово превъзходство, благодарение на високия боен дух на четниците турската атака не успява. Противникът понася големи човешки загуби. Убити са и 30 четници, между които е и знаменосецът Никола Симов-Коруто. Около залез слънце противникът се оттегля в южното подножие на височината. През нощта четата прави пробив в турската позиция и сутринта на 1 юни достига височината Веслец, на около 12-13 км от Милин камък. Тук четата прекарва деня в почивка и подготовка за нови бойни действия. Щабът й се убедил, че помощ от Враца няма да дойде, и взема решение да продължат и вечерта четата започва поход към Балкана. Към полунощ стигат до с. Косталево, където очакват към нея да се присъединят около 2000 въстаници от Враца и съседните села. Никой обаче не се присъединява, но не се появява и никой от въстаническия комитет начело със Стефанаки Савов. Маршът продължава и призори на 2 юни четата достига вр. Таушаница. Тук предното охранение донася, че от всички страни към тях се насочват два табора (батальона) пехота, артилерийски взвод с две оръдия, башибозук и черкези. Съотношението на силите става около 10:1 в полза на противника.
При тази тактическа обстановка четата се отправя към връх Вола. Въпреки масивния противников огън четата заема отбранителна позиция по височините Камарата, Купена и Околчица. Противникът започва атаки по цялата отбранителна полоса, които продължават до вечерта. Четниците проявяват висок боен дух и отразяват всички противникови атаки. Вечерта турците отстъпват към изходните си позиции. Тогава щабът на четата се събира до една скала, за да вземе решение за следващите действия. В това време единичен изстрел убива войводата. Това е голям удар за четата. Н. Войновски е избран за войвода. Под негово командване следващия ден четата води последния си бой в района на с. Лютиброд в Искърското дефиле. След това Войновски с 15 четници достига до Троянския Балкан. На 13 юни в района на с. Шипково са разбити. След тази героична борба Ботевата чета е разгромена.
Оттогава досега военната и историческата наука не са дали отговор защо нито един от Врачанския революционен окръг начело със Стефанаки Савов не помага на четата. Даже никой не се показва. Единствено помощ оказват овчарчетата от с. Чирен, които с кратунките си носят вода от кладенчето в северния скат на Милин камък.
Води се още спор кой е убил Ботев. Дали турчин или българин е изпратил куршума. Ако е от турчин, е ясно, че той е български враг. Ако е изпратен от българин, значи, че това е ненадминат предател и хамелеон. Който и да е! Той е проклет от историята. Спори се дали куршумът пронизва главата или гърдите на Ботев. Това е без значение. Ботев е убит. Нека остане за поколенията велик българин и световноизвестен поет. Неговото остро и точно перо е необходимо и днес, защото има много хамелеони, ненаситни от милиони. Появиха се много "чорбаджии изедници".



П.П. Необяснимо е решението на кмета на община Враца да се отдава почит на убитите 30 четници на 31 май 1876 г. на връх Милин Камък на 13 май, както т.г. (2017) с поп и курбан. Догодина може да има и байрам...