29 Март 2024петък03:36 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Проф. Невена Цачева:

Хроничният стрес разболява учителите

Необходима е единна методология за режимите на труд и почивка на преподавателите, категорична е специалистката по трудова медицина

/ брой: 247

автор:Аида Паникян

visibility 2837

Невена Цачева е завършила Медицинската академия, доктор на медицинските науки, професор. Има специалности по професионални болести, по трудова медицина и по социална медицина и здравен мениджмънт. Работила е като лекар ординатор в отдел "Хигиена на труда" в ХЕИ-Кюстендил, била е ст.ас. в катедра "Социална хигиена" на ВМИ-Плевен, н.с. в Научния институт по хигиена и професионални заболявания, завеждащ Секция "Организационно-методична с научна информация", ръководител на Националния регистър на професионалната заболяемост в Националния център по хигиена. От 2008 г. оглавява единствената у нас катедра "Трудова медицина" във Факултета по обществено здраве на МУ-София, където е и зам.-декан.
 

Цитат
"Заболеваемостта сред учителите е много по-висока от средната у нас

 

- Има ново проучване за професионалните заболявания при учителите. Какво показват тези резултати?
- Това проучване е в рамките на Четвъртото европейско проучване на работната сила. Ние използвахме въпросника на Евростат на Генерална дирекция "Социална статистика и информационно общество", в която членува и Факултетът по обществено здраве и специално нашата катедра - "Трудова медицина", а аз съм координатор за България. Това проучване е сред над 5 хил. работещи по отношение на трудовите злополуки, професионалните болести и други здравни проблеми, свързани с работната среда. От тези 5 хил. души  1035 са учители, по около 1000 души от АЕЦ "Козлодуй", от "Марица изток", от пристанище "Варна", както и работещи в големи хранителни вериги. Само когато бъдат потърсени изчерпателни данни за белезите на професионалното здраве и факторите, които го определят, може да се направят по-ясни и категорични изводи.
- Какви са изводите ви за професионалното здраве на учителите?
- Изводите ни са базирани на отговорите в попълнения от учителите въпросник. Въпросникът бе анонимен. Установихме, че учителите имат редица здравни проблеми. В същото време трудовите злополуки са много малко. Здравните им проблеми са свързани най-вече с нервната система и са налице всички белези на професионалния стрес и на професионалния дистрес - патология, която води към сериозни отклонения, характеризиращи не само нестабилност в нервно-психичното състояние, но и пораждащо и отключващо редица други соматични заболявания. Например диабет, различни костно-мускулни оплаквания в гръбначния стълб, шийните прешлени, епикондилити, проблеми със зрителния анализатор, заболявания на дихателната система и най-вече на горните дихателни пътища. На запад например болките в гръбначния стълб са оформени като отделна нозологична единица, но у нас още се свързва предимно с професионалния стрес.
- Има ли място за сравнение между професионалната заболеваемост на хората от различните професии?
- Съвсем различен е характерът на труд. Дори в дадена професия има различни специфики. Съпоставката е по-скоро характеристика на работната сила - доколко и как работната сила в една или друга страна има своите закономерности по отношение на професионалното здраве.
- Направени ли са вече някакви изводи за професионалните заболявания на учителите у нас и в други европейски страни?
- Още не. Такова обобщение и анализ предстои да бъдат направени от Евростат, след като данните бъдат събрани през 2013 г. Засега се определя какво е състоянието на работната сила в отделните държави, кои фактори определят това състояние и какво може да се направи на държавно ниво... Без да прибързвам с каквито и да било изводи, но на базата на досегашния си опит, почти съм сигурна, че ако бъдат сравнени различни професионални групи от различни страни, българската работна сила е здравословно доста по-увредена. И физически, и психически.
- Какви са причините за това?
- На първо място - социално-икономическото развитие на нашата страна. Работодателите - все едно дали са частни или държавни, които са задължени да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, почти нямат ангажимент към тази иначе добре развита нормативна база. Използвам случая да поставя въпроса за един от основните проблеми в здравната политика на страна по отношение здравето на работещите и безопасността на работното място. От една страна, нормативната ни база е изцяло хармонизирана с европейската - България има около 700 документа, свързани с трудовата медицина, и ако трябва да ги подредим в пирамида, на върха й е конституцията. Още в нея (чл.48) пише, че всеки, който се труди, има право на здравословни и безопасни условия на труд, минимално трудово възнаграждение и почивки. Следват законите, наредбите и пр. Но, исках да кажа, че тези, които наемат работна сила, не се ангажират с обучението за безопасни и здравословни условия на труд, към осигуряването на приемливи минимални изисквания за здраве и безопасност при работа... Неотдавна създадохме Българско академично дружество по трудова медицина. Смятаме, че чрез него в системата на трудовата медицина ще създадем Национален план за действие съгласно изискванията на Евростат, ЕК за консолидирани данни и превантивни дейности за професионалното здраве. Друг много важен и все още нерешен проблем е работата и обучението по експертиза на работоспособността например създаване на Национална листа на експертите по работоспособността .
- Значи нормативната ни база е добра, но реализацията куца? Каква според вас е причината? Кой е отговорен нещата да не се случват?
- Трябва да има политическа воля. Преди 2 години се промени Законът за здравето като регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве като (РИОКОЗ) се сляха с регионалните центрове по здравеопазване (РЦЗ) в регионални здравни инспекции (РЗИ). Според мен тези структури все още не са ориентирани в коя посока на общественото здраве имат своето място като здравна администрация или като контролни органи и деятели на профилактиката на социалнозначимите болести вкл. и при учителите, както е в нашия конкретен случай. Какво имам предвид, РИОКОЗ вече бяха добре оборудвани с апаратура и лаборатории. Тези лабораторни блокове, една част от които преминаха към Агенцията по безопасност на храните, бяха на практика в помощ на общественото здраве и чрез изработени и утвърдени през годините  методични указания, консултативна помощ, обучения и пр. съществено допринасяха за здравето и безопасността и на работната сила, и на населението. Също така здравен проблем за столицата, която съсредоточава двумилионно население, е липсата на добра организация и действия в областта на училищната медицина и здравеопазване, а нали подрастващите са бъдещата работна сила и т.н.
- Каква е в този случай ролята на инспекцията по труда?
- Това са трудови инспектори и не е в техните компетенции здравето на работещите и влиянието върху него на факторите на околната и работната среда. Много преди приемането ни в ЕС, през 1997 г., е приет Законът за здравословни и безопасни условия на труд, който още тогава бе хармонизиран с изискванията на ЕС. Искам да припомня, че работническото здравеопазване отпреди 23 години е близо по състав до днешните служби по трудова медицина. Преди се наричаха инженерно-лекарски бригади, цехове на здравето и пр. Разликата е, че тогава бяха уседнали, а сега не са заради раздробената собственост и множеството фирми, но задачата им на практика е една и съща - динамично проследяване на условията на труд и здравето на работещите хора.
- Отстрани погледнато, някой може да каже: "Е, какво им е на учителите? Работят половин ден, имат 2 месеца ваканция, почиват по Коледа и Великден по още 10 дни..."
- За учителския труд и за факторите на средата може да се говори много, аз само ще кажа, че по своето съдържание връзката "учител- учебен процес-ученик" е уникална по въздействие върху здравето както на учителите, така и за учениците.
- Тоест тези дни за почивка не са им достатъчни, за да са здрави на работа или не са правилно разпределени?
- Дните за почивка не са всичко, което трябва да характеризира труда на учителя и въздействието върху негово здраве, но щом питате за обема почивка от 2 или 3 месеца, тя е  достатъчна, като би трябвало да се използва рационално. Необходимо е да има специално изградени физиологични режими на труд и почивка.
- Няма ли такива?
- Като норматив ги имаме - Наредба 15 от 1999 г. казва какъв да е този режим. В момента вече всеки директор на училище е на практика работодател и може да наеме служба по трудова медицина, която да изработи тези физиологични норми, но може и работодателят сам да го направи. Според мен тук е мястото на синдикатите да отстояват разработването на обща здравна и трудовомедицинска политика в това отношение, да се разработи единна методология на физиологични режими на труд и почивка на учителите.
- За какво най-често учителите вземат болнични?
- Най-често за заболявания на дихателната система (по-конкретно за острите инфекции на горните дихателни пътища), остри вирусни инфекции. За отбелязване е, че тези показатели при учителите многократно превишават средните за страната.
- Преди 20 години се смяташе, че това се дължи на тебеширения прах, но сега вече няма тебешир...
- Сега се дължи предимно на общия прах в учебната среда, на замърсяване от въздуха на околната среда, на инфекциозните причинители по въздушно капковия път на предаване и т.н.
На второ място е сърдечносъдовата заболяемост, хипертония, като с високи нива са диабетът и заболявания например на храносмилателната система - язва на стомаха и дванадесетопръстника. Но според мен въпросът е в реално определяне на здравния статус на работещите хора и на най-важни фактори, какъвто здравен приоритет липсва в страната. Преди дни в НС бе представен проект на Стратегическа рамка за развитие на здравеопазването на нашата страна за периода 2014-2020 г. и отново нито ред за работещите хора и за тяхното здраве. Да не говорим за другите здравни проблеми и перспективи за развитие в здравеопазването у наса до 2020г.
- Да се върнем на болестите при учителите, те се появяват в по-зряла възраст, нали?
- Те вече навлизат и в по-млада възрастова група, а при напрежението, в което работят учителите, е обяснимо. Както е известно, според класификацията на СЗО до 45 г. хората са в млада възраст, а от 45-65 г. - в зряла. Именно в зрялата възраст заболяемостта от сърдечносъдови заболявания при учителите се увеличава многократно в сравнение със средните показатели за страната. Освен това стресът при тях остава хроничен.
Пак според отпуските по болест на трето място са проблемите, свързани с опорно-двигателния апарат. Самите учители обаче поставят на първо място в анкетите здравословните проблеми, свързани с опорно-двигателния апарат. Това "първо място" на тези болести говори за хронифициране на професионалния стрес и появата на соматични заболявания.
- Какъв е изходът?
- Преди всичко създаване на целенасочена здравна политика за здравето на работната сила, не само работа, разпокъсана и отдалечена от общата концепция на ЕС за обучение, общи методологични и консолидирани данни за професионалното здраве.


 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ