Хронична болест

Вчера бяха публикувани две проучвания на различни институции, посветени на сходна тема - как живеят българите.
Според изследване на Националния статистически институт 70 на сто, или две трети от българите, трудно покриват всекидневните си разходи. Освен това за 64,5% от българските домакинства доходите са останали без промяна спрямо предходните 12 месеца. Също така нараства делът на хората, които не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани разходи в размер до 500 лева. Тук става въпрос за 55,7% от запитаните от НСИ.
В същото време европейската статистическа служба Евростат публикува изследване, според което 72 на сто от българите очакват да живеят по-зле през следващата година, а 59% от анкетираните заявяват, че трудно си плащат сметките.
След всичко това лесно може да бъде поставена и диагнозата на болестта, от която страдат по-голямата част от българите - бедност. У нас тя е свързана и с друг феномен - хем да работиш, хем трудно да свързваш двата края.
Размерите на бедността в България се запазват, независимо от ръста на икономиката и заплатите, сочат данните на статистическата служба на ЕС. Нещо повече - нараства относителният дял на хората с трудов договор, чиито домакинства преживяват с доходи под линията на бедността. По данни на Световната банка, преди десет години този дял е обхващал 8 процента от всички заети, а най-често бедни са били ромите, жителите на селските райони, пенсионерите и многодетните семейства.
Оттогава в България не се е променило нищо съществено - делът на работещите бедни дори е нараснал до 12 процента. Освен това разликата в доходите на най-бедните и най-богатите у нас е пет пъти, при разлика два пъти в другите страни от ЕС. И ножицата явно продължава да се разтваря.
Тези данни показват едно - болестта у нас става хронична.