Христо Цеков: Животът е съдбовна загадка

ХРИСТО ЦЕКОВ е роден на 9 май 1930 г. в с. Върбица, община Враца. Има висше образование. Служи в армията 30 години и се уволнява със звание "полковник". От началото на 50-те години на XX век публикува множество материали във всекидневния и периодичен печат. Разработва теми от Възраждането, краезнанието и родознанието. Със свои статии участва в историко-документални книги и сборници. Автор е на книги за Георги Дамянов, Димитър Ценович, за Ботевия четник Иваница Данчев, Йорданка Филаретова, за родното му огнище Враца. Членува в Българското историческо дружество, Българското генеаложко дружество "Родознание", Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на българските журналисти (където е удостоен със "Златно перо"), Съюза на независимите писатели, Славянското дружество. Бил е в редколегиите на списание "Родознание" и на вестниците "Българско войнство", "Икономист" и "Пенсионери". Бил е главен редактор на в. "Понтониер" и сп. "Свобода", зам.-главен редактор на в. "Мисъл". Автор е на ДУМА. Доайен е на парламентарните журналисти. Участва в научни форуми на Общобългарския комитет и Фондация "Васил Левски", на Фондация "Христо Ботйов" и други патриотични формации.

"Комитетът и фондацията "Васил Левски" живееха с името на Дойно Дойнов и с българското Възраждане"

- Бай Христо, много години се познаваме. Напоследък не се виждаме. Как си в тази пандемия? 

- Ех, навървиха се поводи, които ми дават стимул и в творчески план. Човек като е работил и писал цял живот, не е чужд на такава изява. Втора година обаче придвижването ми дори от леглото до работното бюро е с огромни усилия. Просто не се виждам с хората, дори с тези, които живеят в нашия вход. У нас общуването с хората, занимаващи се с такава дейност, стана национален проблем. Контактът с маскирани физиономии е всекидневие на нашите съграждани навсякъде. Всъщност, всекидневието ми са книгите. Задоволих се с поредния номер 4 на "Мозайка на споделеното: В диалог с "лудия" Савич". Книгата е посветена на 150-годишнината от учредяването на Българското книжовно дружество (днешната БАН), в нея има интересни моменти, предизвикващи полемичен разговор. Колегите в пресцентъра на парламента бяха любезни и сториха своето, показаха разбиране към потребността от отбелязване на такава годишнина, а тя съвпадна със 75-годишнината от победата над фашизма през 1945 г. В личен план имах радостта, че в дните преди отбелязването на Деня на народните будители, но не по този повод, фондация "Васил Левски" ми връчи грамота "за проявено и доказано родолюбие и вярност към заветите на Апостола на свободата". 

- Притеснително е, че имаш здравословни проблеми, защото твоята материална база са читалните в БАН, Народната библиотека, читалищата, срещите с хората. Дори малка справка налага напускане на дома. 

- Прав си, но нали виждаш библиотечните ми шкафове. Въоръжил съм се с предостатъчно литература. През този ноември дори предоставих около 15-18 найлонови торби от книжния ми фонд на Държавния архив във Враца, където ще се  обработва личен фонд на разположение за общо ползване. На два пъти от 5-6 години получавах покана за създаване на личен фонд. Предоставил съм материали, основно свързани с годините на Възрожденския период. Това, за което съм писал, обхваща турското робство, национално-освободителното движение, Априлското въстание 1876 г., Руско-турската освободителна война, въстанията преди Освобождението, БРЦК, Съединението и прочие. Огромен книжен продукт за личностите в пантеона на националните герои - Левски, Раковски, Ботев, Каравелов, военните и политически дейци - богатство от информация, свързана с българщината. Предадох сътвореното в книги, списания, сборници, алманаси, оригинали на статии, очерци, интервюта, кореспонденция и лични документи. Очаквам, че след обработката на суровия материал ще се получи сериозен влог в националната история. 

- Четири книги с интервюта не е шега работа. Да документираш разговори с имена и личности с различни професии, с високи научни постижения - академици, професори, доктори, доценти. Подбирал ли си хората, с които трябва да не започваш разговор, без да си отворил страници или прочел достатъчно за събеседника си?

- Ако трябва да бъда точен, книгите са пет. Интервюто е журналистически жанр, а книгата за Ботевия четник, неговата изповед, е поднесена по този начин и е сполучлива форма. Вярно е, събеседниците са много и темите неизбежно са много. Не съм правил предварително списък, но не съм се и хвърлял към дадена личност. Отделен въпрос са блиц интервютата, които при мен са редки случаи, но неизбежни за доизясняване на някоя подхвърлена тема или ново съобщение. Ако трябва да бъда още по-конкретен, ще кажа, че не бях заложил предварителен замисъл да създам поредицата от "мозайки". Подходът към жанра и богатството на темите събраха на едно място над 150 разговора с министри, депутати, кметове и административни служители. Най-тежката "артилерия" - втората книга с разговори около национално-освободителното движение, Възраждането, около големите имена в пантеона на безсмъртието и големите исторически дати, просто ме принуди да събера под един "покрив" Дойно Дойнов, Андрей Пантев, Стефан Дойнов, Николай Хайтов, Николай Жечев, Крумка Шарова, Димитър и Константин Косеви - елита, познаващ героичното ни минало. Впрочем, като изключим книгата ми за Димитър Ценович, която се роди по внушението на акад. Димитър Косев, историко-документалните очерци за Георги Дамянов (началник-щаб на Войнишкото въстание 1918 г.); книгите за Йорданка Филаретова и за Ангелаки Савич показаха техните заслуги за България, изровиха имената им от архивния прах. Те бяха забутани в огромния и многообразен летопис на БРЦК, Априлското въстание, Руско-турската война, Съединението и пословичното емигрантско поведение на българите във Влашко. 

- Армейският живот ли те принесе в "жертва" на национално-освободителното движение вече в напреднали години?

- Безспорно е, че 30-те години в армията дават отпечатък в добрия смисъл на думата. Голяма доза на самочувствие навярно съм получил и във ВИИ "Карл Маркс" - девет години идейно-възпитателна работа с чуждестранни студенти и аспиранти в сътрудничество с посолствата, това има влияние при формирането на стил дори в обикновеното всекидневие.

Най-плодотворно съдбата ми отреди участието в работата на Общобългарския комитет и Фондация "Васил Левски" с ръководител професор Дойно Дойнов. Трудно е да се опише това, което стори комитетът за две десетилетия за издирване и изучаване на възрожденската летопис, за показване пред нацията и света на образа и поведението на Апостола на свободата и съидейниците му. Достатъчно е да се покажат издадените вече към 20 тома годишници на българското Възраждане - идеи, личности и събития. Научните форуми, движението живееше с името на Дойно Дойнов и българското Възраждане. Бях свидетел и участник в години, когато станах по-българин с високо национално самочувствие.  

- Знам, че не се предаваш лесно, но все пак трябва да мислиш за здравето си. 

- За четирите байпаса на сърцето не мисля, мисля за златните ръце на Любо Спасов в Правителствената болница. Твърда се оказа нарязаната на няколко места глава. Но се оказа, че краката са по-коварни от главата. Животът е съдбовна загадка.