Христо Харалампиев показва пластики и рисунки в новата си изложба
/ брой: 224
Изминал некратък път като преподавател и скулптор, Христо Харалампиев стига до извода, че всяко теоретично определение "на изминатия път е излишно или по-точно бледнее пред чистата емоция и искрената любов към красотата на рисунката и пластичната форма". И в годината на своя 70-годишен юбилей с изложбата в галерия "Българи" той доказва това свое верую чрез пластики, барелефи и серия тушови рисунки на женски торсове, пише проф. Аксиния Джурова, куратор на изложбата. Тази последна серия специално ме връща към размислите, към това какво е рисунката, нахвърляни по повод една негова предишна изложба. "...Линията и формите в рисунките изразяват всичко. Тя, рисунката, е и приятел, и враг на художника... Тя е и тревогата от белия лист, преди да го превърне в светлина и плът или по-точно в себе си. Тя е и твоето истинско, живо присъствие и в този смисъл тя е и свободата, и безразсъдството на всеки, който я владее. Тя е и неговата душевност - сурова и нежна, дръзка и мощна, еротична и трагична."
И този път Христо Харалампиев показва, както преди повече от четири десетилетия, че рисунката е посвещение и художникът извън нея не съществува. Тя е отдаденост, знак на личното преживяване в момента, в който нанасяш първите щрихи върху листа.
Но подобна изложба, своеобразна рaвносметка на изминалия път на Христо Харалампиев, не можеше да мине и без пластики и барелефи. Ниският релеф е този, в който си дават среща умението на скулптора с рисунката. Това е жанрът, който можеш да правиш, след като си изминал определени етапи в развитието си, макар че в барелефа Христо Харалампиев още в началото на творческия си път определено си извоюва приоритетно място. Той бе този, който въведе и утвърди у нас, наравно с Георги Чапкънов, пластичните възможности на ниския релеф, равноправно с останалите жанрове в изкуството, посочва още проф. Аксиния Джурова.