Храната, приготвена с любов, засища тялото и изцелява душата

Десетгодишният Себастиан мечтае да играе футбол и да вкарва голове. Момчето е родено със сърдечен порок, който не му позволява да тича. Родителите му правят всичко по силите си, за да го закрилят, но не могат да го предпазят от подигравките на връстниците му. Себастиан намира убежище в кухнята на баба си Лола, която приготвя специалитети от родното си Пуерто Рико. Вкусните екзотични ястия не само укрепват тялото, но и лекуват душата. Себастиан се пренася на райския зелен остров и вкусва от радостта от живота. Заедно с баба си момчето се потапя в един непознат свят, изпълнен с образи, цветове и ухания. Тя споделя с него отдавна забравени семейни истории и важни житейски уроци. Но за да опознае своите корени, Себастиан трябва да се научи да приготвя мофонго. Любимото на цялото семейство ястие носи духа и аромата на Пуерто Рико. Себастиан става по-силен и вярва, че може да превърне мечтата си в реалност. Но не знае каква ще е цената...
Това е накратко сюжетът на книгата "Мофонго: ароматът на душата" от Сесилия Самартин, издание на "Хермес" в превод на Дори Габровска.
Сесилия Самартин (1961 г.) е американка от кубински произход. Родителите й емигрират от родната й Хавана в Лос Анджелис, когато Сесилия е съвсем малка. Като дете мечтае да стане композиторка или пианистка. Завършва психология в Калифорнийския университет и брачна и семейна терапия в университета в Санта Клара. Преди да започне да практикува като психотерапевт, изкарва прехраната си като продавачка и съветник в психиатрично отделение. Пациентите й са предимно имигранти от Латинска Америка. Авторка е на шест романа, преведени на 18 езика. Живее в Калифорния с британския си съпруг. В свободното си от работа и писане време обича да се разхожда и да слуша музика. Публикуваме със съкращения интервю с авторката, което ни предоставиха българските й издатели.

Сесилия Самартин:
Само любовта и страданието могат наистина да ни променят

- Какво представлява пълното щастие за теб?
- Усещането, дълбоко в сърцето, че живея живота, за който съм предопределена, и изпълнявам мисията си.
- Кой е най-големият ти страх?
- Загубата на любимите хора.
- С коя историческа личност се идентифицираш в най-голяма степен?
- Ане Франк. Прочетох дневника й, когато бях на 13, и това и до днес продължава да е едно от най-вълнуващите литературни преживявания в живота ми. Макар че чак след години осъзнах, че именно тя ме е вдъхновила да започна да пиша.
- Кой е любимият ти литературен герой?
- Жан Валжан от "Клетниците".
- Кои три качества са най-важни за теб?
- Честността, добротата и смелостта.
- Кое е най-важното послание на "Мофонго: ароматът на душата"?
- В живота има много неща, които ни мотивират да се променяме и да израстваме духовно, но само любовта и страданието могат наистина да ни променят.
- Съдържа ли книгата автобиографични елементи?
- Заимствала съм образа на баба си за създаването на този на Лола. Самата аз имах любяща баба, която ме подкрепяше и ми помагаше да се справям в училище, когато не владеех добре езика и бях обект на непрестанни подигравки. В уютната й кухня намирах убежище от външния свят.
- Лола казва, че храната, приготвена с любов, не само засища тялото, но и изцелява душата. Наистина ли смяташ, че храната е толкова важна?
- О, да! Обожавам да готвя пуерторикански и кубински специалитети за съпруга, семейството и приятелите си. Обичам да готвя почти толкова, колкото и да пиша! Мисля, че готвенето в голяма степен прилича на писането, а четенето - на яденето. И двете неща трябва да се правят с любов, за да стигнат до душата на човек.
- Към книгата има приложение с рецепти, пробвала ли си някои от тях?
- Да, това са стари и изпитани семейни рецепти, които ни помогнаха да съхраним културата си в една чужда страна. Пробвала съм всичките, с изключение на тази с агнешкото, и гарантирам, че са страхотни!