Храна от кофите

Вима

Досега явлението бе непознато в Гърция, но със задълбочаването на икономическата криза се виждат все повече хора, които търсят храна в кофите. В миналото само скитниците и ромите тършуваха из контейнерите. След това пристигнаха азиатските и африканските имигранти, които пресяваха боклука, товарейки откритията си на пазарски колички. Днес и гърците ровят в кофите. Мнозина от тях търсят неща, които да продадат, а други - храна.
В продължение на 25 години роденият в Иран Самат Ефтехар държи таверна в Екзархия. "Това все още е оживен малък квартал. Познавам повечето от хората тук от години. Някои от тях, които бяха на ниски заплати, вече са с орязано възнаграждение. Те са достойни хора, а сега са принудени да се хранят от кофите", коментира Ефтехар.
Понякога той раздава храна на нуждаещи се хора, които познава. "Не мисля, че сме видели последната сцена в тази трагедия. Нещата се влошават. Има истински глад", настоява ресторантьорът. "Нямам предвид глад, при който няма какво да се яде, както в Африка. Говорим за глад, при който хората не могат да си купят месо дори веднъж в месеца".
Дори във време на рецесия Европа все още изхвърля 89 милиона тона храни всяка година. Това означава по 180 кг храна на всеки един от гражданите на ЕС. Домакинствата са отговорни за 43% от това разхищение, което често се дължи на измамливата привидност на срока на годност.

"Поне имам джобни"

Йоргус Арабацоглу работи като уличен чистач в Пентели - квартал в северната част на столицата Атина. "Дори в това заможно предградие хората ходят по кофите, особено в пазарните дни. Тази практика зачестява", разказва той. "Винаги намираме скъсани чували за смет, затова смятаме, че повече хора тършуват не само в контейнерите на супермаркетите, но и в тези пред сувлаки заведенията за бързо хранене. Наскоро станах свидетел на необичайна гледка - как една добре облечена млада жена подбираше от купчина кисели млека с изтекъл срок онова, което е с най-новата дата".
За столичния общински съветник Янис Апостолопулос "явлението е във възход през последните седмици, въпреки че се наблюдава в страната в продължение на 10 години. Сега го забелязваме повече, защото сме по-пряко засегнати. Има много пенсионери, чиито доходи бяха орязани, а понякога можем да видим и млади безработни хора". А явлението не се ограничава само в рамките на Атина. "Но тук имаме всекидневно социална кухня, която привлича хора и от други квартали".
В продължение на няколко години 40-годишният Димитри работи като кранист на щат към атинската община. Един ден този баща на четири деца намира захвърлени на улицата мебели, които смята, че може да стоят добре в коридора на дома му.
"Нямах и 10 евро в джоба да си купя цигари. Общината не ни беше изплащала заплатите от месеци, и в този момент открих тези мебели, изхвърлени в района на квартал Егалео. Прибрах ги, докато имах възможност. Един колега ми каза да ги продам евтино. Тогава го направих за първи път и спечелих 60 евро за два следобеда".
Оттогава Димитри сменя колата си и купува малък ван. Когато най-голямата му дъщеря види мебели на улицата, тя му казва къде са, за да иде и да ги вземе. Гаражът му е превърнат в работилница. "Изкарвам 300-400 евро на месец, така че поне имам джобни пари". Но Димитри ще трябва да се справи с нарастващия брой конкуренти, които също дебнат по улиците.