Хосе Марти

Родината? -

по е силна от смъртта! -

изрича

птицата футуристична,

Хлебников наречена.

На Дос Риос росата -

в междуречие

разцъфнало -

най-пролетно звъни.

И в легналата тишина

хълмовете вдига

призивна тръба.

Верига след верига! -

към кръвта вървят

изправените

бронзови мъже.

Сърца епохата отключва.

Къде

остана робската земя,

от буря люшната?

На битката огромна

в грохота

загиваш ти,

Хосе Марти.

Очи - отворени

и слънце клада ...

Прозрачен тръгваш

в полета

на свободата млада.

Родината изгрява,

прогледнала и жива,

на твоя кон

под огнената грива.

Там стихове запалват

нощните звезди.

По тревата кървава

човек със кръст върви.

И след целувката оловна

няма сила,

която да те върне

към смъртта отново.

Защото Куба все така

към теб, Поете,

гледа -

как влизаш

в бой за сетната победа.