Хората трябва да имат хляб, за да мислят духовно

Петър ДЕНЕВ е роден в Сливен през 1981 г. Семейството му се премества във Велико Търново, където той учи в Природо-математическата гимназия. Завършва бакалавърска степен в ХТМУ в София, започва работа в Лабораторията по биологично активни вещества в Пловдив към Института по органична химия при БАН. Женен е, през 2009 г. се ражда дъщеричката му Йоана. Преди два дни Петър Денев стана един от двамата носители на голямата награда "Питагор" за млади учени, която се присъжда от МОМН.

Цитат
Щастие е да имаш добри учители и да си спомняш за тях с благодарност

- Честита награда! Първо разкажете, моля ви, за вашия научен колектив в Пловдив, кое ви е особеното?  
- Ние сме един оазис. Лабораторията се състои от 7-8 човека щатни към Института по органична химия. И има още 7-8 души, назначени по договор към едно малко предприятие, което финансира и голяма част от нашите изследвания. Така че ние наистина правим връзката между научните изследвания и приложението им, съответно - до крайния потребител, до всички хора.
- Защо казвате, че сте оазис?
- Ами защото смятам, че не са много учените у нас, поставени в съвсем нормални условия, за да си вършим работата и да работим пълноценно, да получаваме хубави резултати. Елате на място, ще разберете за какво говоря. Второ - доброто е нашата връзка с бизнеса, защото смятам, че науката трябва да се прави в крайна сметка, за да достига до хората и да им помага.
- По принцип нашата наука е недостатъчно свързана с бизнеса, бизнесът не я търси. Така ли е?
- Да, в по-голямата част наистина е така, науката наистина е поставена в условия да се прави заради самата наука, без достатъчно приложение. Надявам се наистина това нещо да се промени. Тя работата е сложна, защото, от една страна, бизнесът няма интерес и възможности да инвестира пари в науката, а, от друга страна, може би и самите учени не са активни в търсенето на връзки с бизнеса. Да се надяваме, че нещата ще се променят.
- Как стана връзката при вас, вие ли потърсихте фирмата, или тя ви потърси?
- Всъщност нашата лаборатория е създадена от проф. Христо Крачанов през 1983 г. Тя е замислена и създадена като център за разработване и трансфер на нови технологии в хранително-вкусовата промишленост в Пловдив и в района. През повечето време от създаването й досега лабораторията е абсолютно на самоиздръжка, т.е. ние живеем от това, което работим. След промените, по-късно - през 2003-2004 г., професорът създава и частна фирма, която продължава сега да издържа нашата лаборатория финансово.
- Някои обаче смятат, че научните изследвания трябва да работят само за икономиката, за бизнеса, как гледате на тази обратна крайност? Без фундаментална наука може ли да се стига до нови технологии?
- Не, не може. За да се роди приложна наука, не може без фундаменталната наука, това е изключено. Фундаменталната наука е основата, върху която се създават приложни решения. В днешно време вече толкова много направления от науката са развити до приложение, че е много важно да се подпомага приложната наука, като обаче трябва да се отделят средства и за нейната основа - фундаменталните изследвания. Нашата лаборатория конкретно е най-вече с приложна насоченост.
- Сега изведнаж се сещам, че при вас всъщност са създадени технологията и соковете "Арония", които се продават в магазините.
- Да, тези сокове са много полезни, качествени са, произвеждат се от плодове. Хората не се сещат обикновено и дори не знаят, че зад тях стои огромна по обем научноизследователска работа. Моята дисертация например беше посветена на аронията и другите червени плодове. Смятам, че по този начин нашите научни изследвания стигат до много хора.
- Голямата награда "Питагор" означава, че сте постигнали вече съществен успех в науката. Ще разкажете ли поне накратко за изследванията си?
- Наградата е за научни постижения и оценява всъщност последните три години от работата на всеки един кандидат. В показателите се включват научни публикации, цитати, участие в проекти, актуалност на научните изследвания. Аз се занимавам конкретно с изолиране, пречистване и характеристика на биологично активни вещества от растителни суровини - плодове, зеленчуци, билки. Интересите ми са насочени най-вече към определяне на антиоксидантната активност. Мисля, че нашият колектив и аз свършихме най-мащабното изследване на антиоксидантното действие на български суровини - плодове, зеленчуци, билки, гъби. До момента това нещо не беше правено. И наистина се оказа, че някои от българските плодове и билки са доста по-ценни от тези, които са в останалата част на Европа. Това се дължи, естествено, на нашия климат, който благоприятства натрупването на полезни за човека вещества в нашите плодове, зеленчуци и билки. Друга част от изследванията ми е насочена към приложението на аронията и други червени плодове като суровина за функционални храни, т.е. храни, които действат върху някои функционални системи в организма ни. Имам и някои разработки, свързани с пречистването на тези биологично активни вещества от червени плодове, т.е. с изолирането им в пречистен вид, като след това биха могли да се използват като хранителни добавки във формата на таблетки.
- Имате ли контакти с ваши европейски колеги, които работят в същата научна област?
- През 2006 и 2007 г. направих две краткосрочни специализации в Института по биофизика към Чешката академия на науките, които прераснаха в изключително полезно сътрудничество. Защото ние имахме подходящи суровини, те имаха подходящи методи, които усвоих и аз и някои от тях ги пренесох в нашата лаборатория в Пловдив. И до ден-днешен това сътрудичество продължава. В петък се върнах отново от Чехия, вече имаме десетина съвместни публикации във водещи научни списания с колегите там, така че това е полезно и за нас, и за тях.
- Не поглеждате ли към работа навън? Много от нашите млади учени "изтичат" към други страни в търсене на по-добри условия и заплащане.
- Да, заплащането на учените, включително на младите, у нас е много ниско. В нашата лаборатория положението е малко по-добре заради съвместната работа с фирма "Витанеа". Но вярно е, че в чужбина отношението към хората на науката, включително към младите учени, е много по-добро, отколкото е тук. Всичко там изглежда доста по-добре и като заплати, и като осигуреност с апаратура, и като условия за научна работа. И особено като отношение към учените. В България учените загубиха голяма част от престижа, който са имали в миналото. Аз дължа голяма част от успехите си на това ползотворно сътрудничество, което имам с колегите от Чешката академия.
Но според мен най-добрият вариант е човек да отиде на специализация може би половин година до година и половина, след това да се върне тук. Поне аз разсъждавам така. Семейството ми е тук, приятелите са ми тук, детето ми е тук, което е на 4 годинки - едно малко красиво момиченце, казва се Йоана. И всъщност посвещавам моя научен успех и наградата "Питагор" на моето семейство, на съпругата ми. Не е лесно в днешно време да си съпруга на млад учен. Благодаря им горещо за това, че ме зареждат с много сили и увереност. Така че смятам, че специализациите за един добър вариант. Човек научава много нови неща, нови методи в научната работа, разширява кръгозора си. Но поне аз съм така устроен, че винаги искам да се върна в България и да работя тук.
- Като имате предвид науката в други страни, как оценявате нивото й в България? Като качество тя къде стои в света?
- Бих казал, че добрата наука на Запад е по-разпространена, т.е. там няма много голяма разлика между отделните лаборатории в институти и университети. Тук, в България, добра наука се прави само в няколко добре утвърдени центрове, не навсякъде. Освен това има огромна разлика във финансирането в другите страни и тук. Там наука без пари никой не прави. А ние тук успяваме. Това, което видяхме и чухме при връчването на наградите "Питагор", всичките тези хора, те наистина са учени на световно равнище, признати и цитирани в цял свят. Така че съм категоричен - у нас имаме много добра наука, на добро ниво.  
- В България напоследък си говорим само за подслушване, за крадене, за чалга, за опростачване. А май че имаме неща, с които да се гордеем?
- Аз винаги съм се гордял с историята на страната ни. Винаги, когато съм имал контакти с чужденци, съм се старал да им разкажа кои сме ние, да им покажа. Особено с колегите от Чехия - с тях ни свързват и Кирил и Методий. Дори миналата седмица, когато бях в Чехия, посетих изложба, посветена на 1150-ата годишнина от тяхната мисия във Великоморавия. Нашата славна история и многолетна култура наистина са един добър повод хората у нас да се гордеят. Смятам, че всичко останало е въпрос на много работа, на упорство. Поне според мен човек с каквото се е заел - аз например съм се заел с наука, - трябва да дава всичко от себе си, да не пести време и усилия и нещата ще вървят към по-добро.
 - Като казахте за Кирил и Методий, какво е за вас 24 май? Какъв празник е?
- Мисля, че хората първо трябва да бъдат материално осигурени, за да обърнат внимание на духовните неща. За съжаление по-голямата част от българските хора вие знаете как живеят, в какви условия, в бедност, в какъв стрес. Според мен голяма част от нашите празници са загубили съдържание, защото излизат едни хора, говорят едни високопарни думи и после - нищо не се променя за хората. Затова тези думи са лишени от съдържание. Денят 24 май обаче си остава един хубав празник. Всъщност мога да го оценя, като знам наистина колко значимо е делото на Кирил и Методий и на другите книжовници, колко много тези хора са направили за славяните и за Европа като цяло. А и винаги си спомням за моите първи учителки по химия г-жа Ганка Робова, лека й пръст, и г-жа Виолета Петрова, които ме запалиха по химията. Оказа се дори, че между четиримата млади учени, номинирани за наградата "Питагор", двама сме от Природо-математическата гимназия във Велико Търново, което е един добър атестат за това училище. Проф. Милка Кръстева от ХТМУ пък ме насочи към днешната ми работа и така се озовах в Пловдив при доц. Мария Крачанова и проф. Кръстьо Крачанов, където вече 10 години се занимавам с това, за което казах. Мисля, че е щастие човек да има добри учители, за които си спомня с благодарност.